Grigor Gatchev - A Weblog

Гледах вчера това нещо. Има го на почти всички free сървъри в България (“The Cathedral.avi”), а вероятно и по света – доколкото знам, е свободно нещо, правено за демонстрация какво може една полска фирмичка. Струва си – гледайте го.

За тези, които послушат съвета ми (или са го послушали още преди да го чуят), имам една любопитна, и смайващо сериозна под повърхността закачка:

Защо, според вас, човекът е отишъл в Катедралата? Какво търси там?

Отговори се приемат като коментари тук. А след няколко дни ще ви кажа и какво се крие зад закачката.

Recently, during FISL (Fórum Internacional de Software Livre) in Brazil, Eric S. Raymond gave an interview to Federico Biancuzzi of OnLAMP. In it, he was asked (to make the long and convoluted question short) if the donation of software patents to FOSS from the big patent holders should be rejected, as accepting it implies support for the patents. He replied:

I don’t agree with that interpretation. Think back to the days of the Cold War. If the Soviets let some dissidents out of jail, would you have told them “No, put those people back in jail” because you thought accepting that action meant supporting the Gulag?

I believe you are wrong here, Mr. Raymond. I appreciate much your enormous contributions to FOSS, but you are still a human – and to err is human.

Хубави специални ефекти има в доста филми на ужасите и готически филми. Особено като трябва да покажат някоя нощна буря.

Някъде встрани се виждат последните отблясъци на слънцето. Небето обаче е черно като катран, и от него бият страховити мълнии. Заострени готически покриви, ужасяващи звукови ефекти… И въвеждането на героя, естествено. 🙂

Тази вечер забелязах, че небето е такова. Слънцето вече не хвърляше отблясъци, единствено светенето на големия град подсказваше, че небето се е прихлупило ниско и намръщило като воин-масай преди атака. Черно като във филм, и на фона на черното се различават тъмни оловносиви валма. Докато се качвах по стълбите към офиса, ми хрумна налудничава идея. Набързо пуснах един компютър да се инсталира, и претичах нагоре към осмия етаж.

Преди няколко дни писах за съобщението за открит keylogger в лаптопите на Dell. И за това как може всичко да е само шега – но, уви, това променя картината твърде малко. Защото твърде много други страшни неща не са шеги.

Слава богу, поне то излезе шега. Мръсна, отвратителна, но шега… Преди четири дни обаче чух нещо още по-страшно от другите, които не са шеги.

Още в деня на онзи запис препратих съобщението до всичките си познати, с предупреждението, че до два-три дни ще се знае истина ли е, или не. Два дни по-късно, когато излязоха фактите, побързах да ги успокоя. С едни от тях, живеещи отскоро в САЩ, не се бяхме чували известно време след второто съобщение.

Anonymous sources say that for Microsoft the case with the European software patents is already closed. That they have in a file enough votes bought in the European Parliament to effectively legalize the software patents, and already have popped the champaine. And that there are already approved plans how exactly to marginalize the free / open source software by using the patents as a weapon.

In this situation, the F/OSS supporters have to consider what they can do against this, in this new situation.

Obviously, not much. But, still, we have some options.

Here is one that I call for myself “the Armageddon option”. Because it is similar to the nuclear “red button” that may open the door to a mutually assured destruction.

През 193… забравих точно коя година, състоянието на ръката на Сталин се влошава сериозно. Не зная дали го знаете – дясната му ръка е била с тежък неврологичен проблем, почти изсъхнала, и дори в най-добрите си моменти едва е държала лулата. Да го прегледа веднага е извикан най-прочутият съветски невролог (а и психиатър). (Уви, и неговото име ми се губи в момента някъде… поуморен съм.)

След двучасов преглед лекарят казва няколко успокоителни думи, предписва лечение, и след излизането си заявява на членовете на Политбюро, че иска веднага да бъде свикано спешно заседание на Политбюро, без Сталин да знае за това, и че има да им каже нещо много важно.

Заседанието е насрочено същата вечер, и политбюровци очакват с горещо нетърпение да чуят скоро ли ще умре Вождът. Вместо това обаче чуват съвсем друго:

Велик лаф!

За квот’ ни кефи. И квот’ не ни кефи…

Ма мен не ма кефи. И ша си кай що.

Има двама, Илф и Петров им казват. Писатели. Не, не само че знаят да пишат, ами и пишат. Пишат книги. Книгите са едни неща, дет ги продават около некои спирки, и на “Славейков” срещу Макдоналдса. От хартия, и с картинка отпред. Огледайте се некой път, ша ги скивате. Може и да сте държали некоя. В кенефа. Кат нема гъзпапир. Ония двамата са пукясали вече, ама се тая.

Та, тея двамата написали една книга, и в нея има една, казва се Елочка, викат я Людоедката. Не, не е от оня филм с кокалите по главите. Викат й така, щото речника й е от дваесе и седем думи. Към къде два пъти колко вашия.

Покрай нея, начи, не ми аресва туй с едната дума за сичко. То “кърти мифки” са две думи, ма надали го знаете, па и надали ви пука. Нема да седнете да го пишете, я.

Верно, че има и други. Примерно “кърти храма” ша рече “кърти мифки яко”. А “кърти сичко и изнася” – “кърти мифки още по-яко”. (Храмът е една къща с кръст, полумесец или нещо от сорта отгоре, дето разни се мотат, светят си със свещи и пеят без уредби и яки колони. Абе голема скука. Ич ви и не требе да го знаете. “Кърти сичко и изнася” стига. И то е много.)

И други такива има. Ама ай стига и тва.

То и така не ма кефи. Що – ми… Май не мога да го кажа как си требе.

Беден ми е речника.

Наоколо е пълно с хора, които си нямат блогове, но имат какво да разкажат. Една от тях – Таня Жекова – ми подхвърли идеята да им давам тази възможност, в моя блог.

Много хора канят гостите си в къщи. Защо аз да не ги поканя в блога си? Правя си нова категория – Guests. Тук ще стоят гостуванията на други, които имат какво да разкажат.

С пожелание колкото се може по-скоро да се сдобият със собствени блогове. А ако след това решат пак да ми гостуват – винаги са добре дошли. 🙂

Това е разказът на Таня Жекова:

(Както е тръгнало, май скоро ще трябва да си направя отделна категория за Таласъмията. :-))

Ето и официалната класация на конкурса:

—

Таласъмия 2005
Старозагорски минерални бани 16-19 юни 2005 г.

КОНКУРС
за литературно произведение, базирано на фантастичното
и приказното в българския фолклор и митология

РАЗКАЗИ

1-во място	Божидар Грозданов	Ордена на св. Георги
2-ро място	Никола Райков, Димитър Стефанов	Пеперудата
3-то място	Александър Лютов	Ferum

Участници:

Адриан Банчев	Чудовището
Александър Лютов	Ferum
	Ликантропия
Антон Баев	Тайната
Божидар Грозданов	Ордена на св. Георги
Веселин Василев	Последната нощ
Гергана Стойчева	Любов
Димитър Ганев	Началото на края
Златка Стефанова	Феята Амора и Спасителят
Кирил Добрев, Валентин Иванов	Горска майка
Марина Драганова	История от едно време
Мартин Петков	Вяра
Никола Райков, Димитър Стефанов	Пеперудата
Радина Стоева	В кост на жена
	Биле за горе
Светла Дамяновска	Сал
	Светлината
	Бавно
Светлана Янева	Там, където
Стефан Минчев	Змай
Стоян Вълев	Вампирът
	Гребенът на Гери
	Лековитото изворче
	Зайците
	Да се здрависаш с дявола
	Проклетият мъртвец
	Седмият
	Свещите

ЖУРИ:
Христо Харитов, Таньо Стайков, Жюлиян Маринов, Николай Митев, Борис Матев, Румен Дешков, Антон Стаматов, Антон Кирев, Жулиета Иванова, Иван Малчев, Антония Дончева

Наскоро случайно попаднах на рожден ден, на дъщерята на едни мои приятели. Петнайсети. Станала е умно и свястно не за годините си момиче. И – разбира се! – истинска красавица.

А преди десет години беше петгодишна разглезена лигла… Спомням си един разговор, на който бях свидетел тогава (заради него спестявам личните подробности):