Grigor Gatchev - A Weblog

Какво за съжаление стана в Париж вече знаете.

И как за съжаление реагира на него солидна част от целокупния български народ – също. Като народ, на който патриотизмът му се крепи на изпросен хляб, харизана сланина и откраднат лук. Когато учителката по литература ми разправяше, че Ботев бил безсмъртен, не ѝ вярвах. Ех, детство с вирнат нос…

Добре, че има един Венци Мицов да отсрами народа ни. Да напише с какво не е съгласен и да иде да остави цветя пред френското посолство. Гордея се, че съм му сънародник. И се срамувам от тези, които можеха, но не го направиха. Дето ще изкарат Мицов луд. Без да се сещат за приказката „Лудите, лудите – те да са живи“. Понеже, както е написал един друг безсмъртен, „Те, и никой друг умиха лицето на България, когато умните и свестните се криха под миндера.”

И колкото и да нямам време, все пак имам блог и понякога по някой се обърква да ме прочете. Така че не е достатъчно да оставя и аз цвете – длъжен съм да заявя мнението си. За тези, които искат да го прочетат. Който не иска, не е длъжен.

Франсоа Оланд побърза да заяви, че това няма да остане без последствия. Какви ще са последствията обаче тепърва ще видим. Ако се изчерпат с джобен тенис и полумерки, следващите удари наистина ще са във Вашингтон, Лондон и Рим. И пак в Париж. И още другаде. Бесните кучета не спират да хапят, когато ги нахраниш и им се поклониш – спират единствено след като бъдат застреляни. Колкото и да се кланяме на такива като „Ислямска държава“, милост за нас ще имат колкото имаха за французите. Спокойни можем да бъдем само след като ги погребем.

Отвратително? Безчовечно? Абсолютно. Достойният човек не изтребва другите, дори ако те са недостойни и търсят как да го изтребят… Вярно? Уви, пак абсолютно. Можем да опазим скъпите ни хора единствено когато бесните кучета бъдат избити.

Има ли път, по който можем хем да дадем сигурност на близките си, хем да запазим достойнството си? Много е трудно. Но мисля, че има.

Едно време е нямало лечение за чумата. Антибиотиците все още са били ненаучна фантастика. Когато е пламнела епидемия в някой град, са го ограждали с войска и не са пускали да излезе никой. Въпреки че хората вътре са били честни и свестни. Просто това е било единственият начин да спрат чумата да не настигне и убие още много и много други, също честни и свестни хора… Когато са открили стрептомицина, нещата са се променили. Но дотогава е нямало как иначе.

Сега сме в същото положение. Крещим „Да избием терористите до крак!“, но не се сещаме най-важното – терористите са болни, болестта е тероризмът. Да избиваме терористите, без да се борим срещу тероризма като идеология, би било все едно лекар да воюва с пациентите си, но не и с болестта, която ги мъчи. (Психиатрите вероятно го разбират много добре.) Да, все още стрептомицин против тероризма няма и се налага да избиваме заразените, преди да са донесли смърт и доразпръснали заразата. Но трябва и да знаем, че това е временно и недобро решение – истинският ни враг е идеологията на тероризма.

Срещу терористите могат да отидат и да се бият далеч не всички – заради възраст, здраве и какви ли не други причини. Срещу тероризма обаче може да воюва всеки. И според мен всеки достоен човек е длъжен да го прави. Това е цената на правото да се смяташ за достоен. Глас има всеки, в тази война оръжието са думите ни. Те са, които могат да спасят зомбирания болен, който може би ще се окаже честен и свестен. И те са, които могат да поразят и убият болестта.

Думите са, които могат да покажат, че тероризмът не е героизъм или достойно дело – че е обикновено избиване на деца, старци, невинни и беззащитни хора. Че ако терористът е бил дори на косъм мъж, е щял да иде да воюва срещу войници, а не да стреля с автомат по безоръжни жени и деца. Че това му действие е най-истинското признание колко неописуемо уродлива, паднала и жалка е идеологията му. Че с нея може да примами само такива, дето искат да са касапи на беззащитни хора. Че това и толкова ѝ е „героизмът“. Че тя е идеологията на еталонната, завършена човешка измет.

Думите са, които могат да покажат, че терористите нямат религия. Да, конкретно тези терористи убиват в името на исляма. Андерс Брайвик пък изби близо сто деца в името на християнството. Някои израелци убиват палестинци в името на юдаизма. Сталин е избил милиони в името на комунизма, Хитлер – на нордизма… Всички тези убийци имат една и съща религия – „моите прищевки оправдават смъртта и страданието на другите“. Тя се крие зад всяка религия, която ѝ падне, но истинското ѝ лице е това.

Думите са, които могат да покажат, че терористите, декларирали различни „религии“, не са врагове – че са кръвни братя. Пол Тибитс – командирът на бомбардировача, пуснал бомбата над Хирошима – по повод един друг атентат беше заявил: „Изличете с атомно оръжие всички арабски столици, да видим ще посмеят ли да правят пак атентати!“. Докато има Пол Тибитсовци, ще посмеят с гаранция. Той ще се погрижи на света да има достатъчно араби, загубили невинни близки от ръката на американците, европейците или там който, престанали заради болката от загубата да са честни и свестни, и готови да избиват на свой ред невинни хора в отговор… Истинският ни враг не са „тези“ или „онези“ терористи, „наши“ терористи няма. Всеки терорист, откъдето и да е, е истински враг на достойните хора. И най-вече този, който им предлага помощта си – така той насъсква други достойни хора срещу тях, принизява ги до себе си, превръща ги в същата измет.

(Напоследък екраните преливат от една прекрасна научно-фантастична аналогия на реалността – шестте серии на „Звездни войни“. Една чудесна илюстрация как злото грижливо и търпеливо скарва добро с добро, кара ги да воюват и се издига върху разрухата им. Да, може би в реалния свят няма Палпатиновци и световни конспирации, но идеологията „прищевките ми оправдават средствата“ я има. И както невеществената, но напълно реално съществуваща наша личност командва и координира веществените ни и конкретни крайници и органи, така и тази невеществена идеология командва и координира реални хора. Всеки от тях, чрез служенето на своята част от този интерес, се координира неусетно с другите и създава общото зло, нашия истински враг.

Да, него няма как да го победим бързо и лесно, точно както няма как да изгребем бързо и лесно дълбок вир. Спрем ли реката, която го пълни, бавно и трудно, но ще го изгребем. Не я ли спрем, ще го изгребваме завинаги.

А докато изгребем този вир, аз лично смятам да не се страхувам, когато отивам до магазина. Да пиша и занапред в блога си срещу всякакви изроди – терористи от някъде си или родни корупционери и престъпници. И да им се противопоставям с всичко, което мога – и думи, и действия. Който умре прав, умира веднъж; две смърти няма, вечен живот също. Който живее на колене обаче умира всеки миг. И не го разбира само когато е паднал до степен не просто да няма капка достойнство, а да не знае какво е това и че може да бъде имано. Който иска, нека живее такъв живот.

Аз предпочитам дори по-малко, но истински. Само той е живот.

Както си спомняме от един tweet на Калоян Кирилов, има тайно общество, чието съществуване е заплаха за човечеството. Което непрекъснато се множи и завладява нови и нови територии.

Наричат ги илитерати. И светът около нас все повече попада под тяхната власт. А от нея по-разрушителна, унищожителна, опасна за всеки поотделно и всички нас заедно няма. И няма как да има. Няма зло на света, което да може да причини и малка част от страданията и бедите, които ежедневно причиняват на човечеството илитератите.

Наскоро бях в IKEA. На почти всичко гордо висяха надписи: „5 ГОДИНИ БЕЗПЛАТНА ГАРАНЦИЯ“. Очаквам следващия път да видя мебели от дървено дърво, огледални огледала, столове за сядане и легла за лягане. Където едното, там и другото.

Какво общо имат илитератите ли? Че заради кого са поставени тези надписи? Ако илитератите не съществуваха, ако не бяха основната сила в нашето общество, щеше ли някой дори да си помисли да слага подобен надпис? Или ако оборотът, доходите и съществуването на магазин дори с размера на ИКЕА не зависеха от тях?

Или пък друго. Преди нещо време гледах олио, което биваше рекламирано, че съдържа 0% холестерол. Не виждате ли и в тази реклама тайното могъщество на илитератите? Пред което се кланят и с което се съобразяват създателите ѝ?

Наскоро четох и някъде из Нета за съществуването на кампания за чист боклук. Не виждате ли и там, кажете ми, титаничната сянка на илитератите? Как се надига и смазва дори Интернет? Как го изсушава и изпразва от съдържание, и го изкривява към собствените си потребности?

Но може би най-категоричната демонстрация на влиянието на илитератите върху света на парите, която съм виждал, беше месо от крави, държани на вегетарианска диета. Специално предназначено за вегетарианци и вегани. Някой още да се съмнява след такова нещо в могъществото на илитератите?

Погледнете дори обикновените фирми. Какво ви говорят имена на фирми като „Пешкиров инкорпорейтид“, „Еднолична фирма Генов и син“, „Фирма Водопад Ниагара – водопровод и канализация“, „Бетон-Интелект“, „Микроинтелект ООД“ (боже, колко интелект имало на този свят, боже…) Кажете, че илитератите нямат тук пръст!

Вече на зная – има ли нещо, което да може да спре пълното ни завладяване от илитератите. Очаквам наоколо да се появяват все нови и нови признаци на зловещото им влияние върху всеки елемент на обществото. Ето някои предположения какво може да видим скоро:

– Вино без трансмазнини
– Вегетариански краставици
– Оцет без добавена захар
– Трапезна вода без изкуствени оцветители и консерванти (накратко – био)
– Биологично съвместими чаршафи
– Домати, непреминали високотемпературна обработка
– Ножове с дръжки, обувки с подметки и чанти с дъно
– Еко-смартфони (в природосъобразни цветове)
– Електроуреди, които работят с електричество от възнобвими източници
– Сол без ГМО
– Безалкохолни напитки с намалено съдържание на дихидрогенмоноксид
– Системи за медитация, които предпазват мозъка от ранно набръчкване
– Хомеопатични книги (текстът е толкова разреден, че не съдържат нито една буква)
– Минерална вода без Е-добавки
– Бензин, получен без влияние на кемтрейлсове

Все повече се безпокоя, че борбата ни срещу илитератите е загубена завинаги, че бъдещето им принадлежи. Но нека поне окажем някаква съпротива на бъдещите си господари и владетели на този свят. Не че те изобщо ще я усетят – твърде са могъщи…

Но поне да пробваме.

Изборите вече приключиха. Резултатите още не са ясни. Пардон, не е ясно как са гласували хората. Големият резултат е ясен – на все по-малко хора им пука кой ги управлява. Все повече абдикират от това да са собственици на тази държава. За радост на тези, които искат да са единствените ѝ собственици… Но това е друга тема.

Интересна е само безнаказаността, с която Волен Сидеров прави предизборните си изцепки. Проверявал бил за наркотици. Търсел бил сметка за посегателства. Глупости. Просто палячото си търси цирк. А уви, държавата ни е точно това.

Смайваше ме как той се прави с две-три горили около него на бабаит пред десетки хора, и никой не смее да му се опъне. Бил депутат и бил имал пищов. Ако се опита да се направи пред мен, ще му завра пищова точно където си мислите. След като му омекотя главата достатъчно, и евентуално се защитя чрез въпросния пищов от споменатите горили. Тръгне ли някой от тях да ме напада, ще му забия два куршума в главата без никакви задръжки. Ще ме съдят ли после? Сигурно, но стигне ли се дотам, нищо чудно да стана следващият президент, в България има такава традиция… Поне така си мислех допреди малко, де. Защо си промених мнението ще спомена по-долу.

Защо никой не смее да му се опъне разбрах, когато видях резултатите от анкетата за подкрепата на полицая, който застреля безоръжен мигрант. Подкрепата за убийства, вършени от властта, върви ръка за ръка с тихото дрискане в гащите пред лицето на бабаит. За да се противопоставиш на беззаконията на облечените с власт се иска сила и смелост – същото, което се иска, за да се опънеш на някой като Сидеров. Където 97% подкрепят убийствата от полицаи, е единствено логично пак такъв процент пред нагъл бабаит само да дрискат тихичко в гащите.

Което и обяснява „смелостта“ на господинчото. Ние може да не сме наясно докъде сме изпаднали, но той е. Не е луд – вижда реалността ясно, лудите сме ние, дето се заблуждаваме. Представяте ли си го да се държи по същия начин в Германия, Франция, Англия? Недай боже пък САЩ – всички знаете колко ще продължи и как ще завърши там подобен опит. Проблемът на България не е своеволията на Волен Сидеров – проблемът ѝ е, че масово народът ни е от добитъци. Страхливи, без срам и без достойнство… Чудите ли се защо заявявам, че отказвам да съм част от един и същи народ с такива хора? И защо пиша „Бедна, бедна ми родино, защо не си те поделиха съседите“?

Защото не зная къде да се дяна от срам. И още повече от страх – за добитъците, огромната част от които са били някога хора. И ако осъзнаят докъде са стигнали и се опитат да тръгнат обратно нагоре, може би има шанс пак да станат…

За мое възхищение, тази вечер в НАТФИЗ студентите се опълчиха на Сидеров. Не с два куршума в главата, завиране на оръжие където си мислите и прочее. С дружно, единно подканяне да се махне от училището им. С цивилизовано противопоставяне. И ми отвориха очите докъде съм стигнал и аз – да съм готов да омекотявам глави и да стрелям в тях. Ако трябва да вляза в тон с рекламната атака на „Звездни войни“ наоколо – как, без да усетя, съм поел по пътя към Тъмната страна… Да, Сидеров многократно е доказвал, че морал и съвест няма и от друго освен от тояга не разбира. Но въпреки това нямам правото да започна със саморазправа. Длъжен съм да опитам първо по-цивилизованите средства, колкото и да съм убеден, че ще са безполезни.

Благодаря ви от сърце, деца! Преподадохте един пре-скъп, пре-нужен и ценен урок на човек, който може да ви бъде баща. Който е длъжен да е за ваш пример, а беше паднал дотам да не може да се осъзнае без вашия урок. Благодаря ви, и ви се покланям! Заслужихте го!

… Докато пишех тези редове, полицията се видя принудена да изкара Сидеров от НАТФИЗ. Дали положението там е станало нажежено или просто полицаите са си намерили предлог да го изведат – не видях. Нито пък, ако е станало нажежено, дали са повдигнали напрежението възмутени хора или наети от Сидеров провокатори. Надявам се това да се разбере, ясно и несъмнено. Любопитен съм.

По-интересното е друго. Докато извеждаха Сидеров, човек го нападна и го удари един-два пъти, преди полицията да успее да го озапти. Не разбрах дали не беше полицай – мисля, че не беше, просто носеше яке, донякъде подобно на полицейските. Нямам представа дали човекът не е издържал на Сидеровия бабаитлък, или е негов провокатор – надявам се и това да се разбере.

Мисля си друго. Ако този човек беше наистина полицай, щях ли да одобря саморазправата му? След урока на децата от НАТФИЗ – не. Щях да демонстрирам в негова подкрепа, да дам пари за съдебната му защита и какво ли не още. Морално погледнато, щях да набия Сидеров, да се саморазправя. Но ми е важно да зная, че не това е начинът. Че трябва да бъде търсена не саморазправа, а справедливост. Заради самия мен. За да не тръгна към Тъмната страна.

Звучи ви смешно, нали? Петдесетгодишен наивник, който се мисли за джедай… Но истината е, че всички сме джедаи. Джедайството е метафората на Джордж Лукас за ежедневието ни, за изборите между доброто и злото, които всеки от нас прави непрекъснато. То е увеличителното стъкло, чрез което големият режисьор ни показва как нашите избори, решения, емоции и мислене рефлектират върху нас, как ни променят и в какво ни превръщат. Не е нужно да ни манипулира страховит Дарт Сидиъс, за да ни тласне чрез страховете ни към Тъмната страна – непрекъснато го прави самият живот.

Тъмната страна не е довела много хора до могъщество – властта над много хора винаги е за малцина. Но е довела страшно много хора до битието на прасета. Грух-грух топла кочинка, грух-грух дай още помия, грух-грух тоя простак там зае най-хубавия гьол, грух-грух какви са идиоти в отсрещната кочина, грух-грух какви сме само мъдри и чистички, грух-грух ние сме велики и важни… И над кочината със седем и кусур милиона прасета властват шепа Онези-които-не-бива-да-се-назовават, и в медиите и навсякъде другаде. Самодоволни и с чувство за избраност като ситски лордове…

А под тях – кучетата им, щастливи от правото да хапят добитъка и да облайват когото не смеят да ухапят. Послушните слуги, кланящи се и вършещи мръсната работа срещу остатъците от трапезата. И оскърбителната, унизителна до позор, но толкова популярна мечта да станеш и ти псе, да хапеш и да облайваш. Мечта, която получаваш срещу съгласието да бъдеш животно, срещу отказа да се чувстваш човек, срещу загубата на човешкия облик отвътре.

Ето това е Тъмната страна, поне в моите очи. Независимо дали си мечтаем тайничко да сме джедаи, или пък никога не сме чували за цикъла филми и не ни и вълнуват, тази Тъмна страна е около нас. Тя ни пропива със страх и отчаяние, омайва мозъците ни и неусетно ни отнема доброто и светлината в нас. Обръща ни към себе си. Особено в място и време, където се е събрало твърде много от нея, където страхът бива щедро засяван и торен, където се инвестират милиони в създаването на усещане за безсилие…

Не искам да съм един от поддалите се. Не приемам да се превърна нито в прасе от кочинката, нито в псе, нито в ситски лорд, дори могъщ и важен. Искам да бъда човек – най-обикновен, но с доброта и достойнство. Джедай съм по рождение, точно както всички други наоколо, както и ти, драги ми читателю. И, искам или не, съм длъжен да избера дали да бъда с Тъмната страна, или със Светлата – и да отстоявам избора си.

И ако търсиш, читателю, истински джедаи, от които да се учиш – отиди пред НАТФИЗ и хвърли поглед към веселите, безгрижни и наглед обикновени студенти, които влизат и излизат оттам. Днес те са моите учители.

Допълнение:

Пропуснах полезна вест от последния момент.

Утре, понеделник, 26 октомври, от 17:30 ч. пред Народното събрание ще има протест срещу Волен Сидеров. Ще бъде поискано свалянето на имунитета му като народен представител. Ще присъстват студенти, актьори и представители на творческите съюзи.

И поне един блогър. До гуша ми е вече от Волен. Ако и на вас – моля, чувствайте се поканени! 🙂

Едно руско мнение за българските избори в неделя:

http://fishki.net/1707188-vybory-v-bolgarii-napominajut-shou-frikov.html

Уви, до голяма степен съм съгласен с него.

И в тази връзка си мисля, че спокойно можем да не се плашим от мигрантите. Никой нормален човек няма да иска да остане в държава като нашата.

Искаше ми се да затворя вече темата от предишния запис. За съжаление една новина отново я отвори с ужасна сила.

Шефът на НИМ Божидар Димитров предложил граничарите от инцидента в Средец за награда. Даже имало подписка по въпроса, с над 4000 подписа в нея.

Един зевзек твърдеше преди време, че Ванга била предрекла – Божидар Димитров ще се оправи когато на Марс открият вода. Е, не излезе прав – на Марс откриха вода, но Димитров не се оправи… Не това е страшното. Луди има във всяка държава, понякога дори на обществени постове. И във всяка държава на 7 милиона ще се намерят 4000 зомбирани или психопати, че и повече.

Страшното е, че докато дори политиците ни под напора на международното възмущение с половин уста признават, че това е било нещастен инцидент, някой предлага извършителите му за награда. Очевидно в България убийството на безоръжен човек, който не напада и не заплашва никого, е повод за награда.

Че се предлага за награда именно убийството, а не успешното залавяне на мигрантите, е очевадно – успешни залавяния на мигранти има непрекъснато, но е предложен за награда именно този случай. (Дори отначало подетата в Нета инициатива беше да бъде награден конкретно убиецът – чак по-късно бяха прибавени от кумова срама и колегите му.) Едно неволно признание къде е истината – случайно ли е било смъртоносното попадение, или „почти“. И дали има значение какъв е бил конкретно този случай – не е трудно да се досетим какви при такава реакция ще са следващите. Независимо колко добре ще са прикрити.

Ясно е и че дори това не отваря очите на масовата част от българския народ. Не мога да се сдържа да не цитирам предишния си запис: „А в Търновската конституция беше записано: „Роб, който стъпи на българска земя, свободен става.“ Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?… Бедна, бедна ми родино, защо не си те поделиха съседите?“

Че в България престъпниците получават медали и са под защитата на съда и закона, не го знаят сигурно само Божидар Димитров и компания. Както и че сигурният начин да влезеш в затвора е да се противопоставиш на нападналия те престъпник… Но в такива държави медалите и ордените носят позор. (Който не вярва, да погледне кои се мъдрят за последните 25 години в списъка на получателите на най-висши държавни награди.) А истинската награда и чест там е да попаднеш в затвора… Дотам стигнахме. Ако това не е страшно, не знам кое е.

Всъщност знам. Че, ако съдя по Интернет и допитванията, повече от половината ни народ одобрява случилото се край Средец… Отказвал съм да се махна оттук при чудесни възможности неведнъж, защото мислех, че имаме достойнство и бъдеще. Писал съм, че сме народ от спасители, а не от предатели. Но сега с ужас разбирам, че сме народ от убийци. Все още не физически (с малко изключения), но моралната подкрепа за убийство е морална отговорност за него. И заявка за извършителство при удобен случай.

… Много пъти съм се питал – какво значи българин? Какво определя човек като такъв? И до момента не знам. Но с абсолютна сигурност знам, че подкрепилите убийството при Средец и аз не сме част от един и същи народ. Ако аз съм българин, значи те не са. Ако те са, значи аз не съм. Отказвам да бъда част от племе, способно да ги признае за свои. Да приеме за оправдано в името на спокойствието си убийството на безоръжен човек, който не те напада. Където може да бъде убит един такъв, и да има държавна награда за смъртта му, може да бъде убит и да има награда за смъртта му всеки – аз, ти, скъпите ни.

Ще се цитирам още веднъж (от коментар под линкнатия по-горе запис):

Нещата, които ценим, са два типа: неща, които имаме, и неща, които сме. Първите могат да ни бъдат отнети със сила. Вторите – само с измама. Защото са част от нас, и можем да ги изгубим единствено ако се откажем от тях сами.

Когато Злото – под облика на умен противник, социални условия или дори случайност – иска да ни отнеме нещо, което сме, то винаги ни предлага да го разменим срещу нещо, което се има. Съгласим ли се, после му е много лесно да ни отнеме даденото, което се има, или да ни заплаши с отнемането му.

Затова нещата, които сме, са толкова по-истински и важни от тези, които можем да имаме. Не само защото са не наша собственост, а част от нас, и разликата е като между дрехите ни и собственото ни тяло. А защото са истинското нас, нашата същност. Продадем ли ги, може в най-добрия случай да получим в замяна целия свят – но той вече не може да ни насити. Защото вече нямаме себе си.

Наскоро ми попадна новина. Как един българин се опитал при соца да избяга през Берлинската стена. Западните граничари стреляли „предупредително, във въздуха“, при което българинът починал с куршум в тила. И онези се оправдавали, че куршумът е рикоширал. Сигурно от небесния свод – предупредително се стреля във въздуха. А е улучил момчето ни в тила не защото е бягало, а защото ги е нападнало гърбом… Човек трябва да е наистина зле с главата, за да не е наясно какви боклуци са мръсните западняци.

Оп-паа, обърках се малко. Не било при соца, а сега. Не бил българин, а афганистанец. И го застреляли не мръсните западняци, а нашите родни граничари… Това променя нещата. Афганистанците са диваци, те ядат хора, носят бради и са мюсюлмани, тоест терористи. И нападат граничари гърбом. Ура, да живеят нашите герои! Те ни пазят от мръсните чужденци. Без тях страната ни е на път да загази здраво. Браво, само така!…

Когато злото тръгне на поход към умовете на хората, първата му атака винаги е една и съща. Да извади от употреба понятията „добро“ и „зло“, да ги замени с „ние“ и „те“. Когато няма добро и зло, и изборът е между „нас“ и „тях“, всеки избира „нас“ без да се пита добрите ли сме, или лошите. И тогава е, когато очевидните престъпления, примерно да застреляш безоръжен човек в тила, могат да минат за героизъм… Инструментите за тази подмяна са много – страхът, неинформираността, мракът във всеки смисъл – но същността и целта ѝ са тези.

Какво точно се е случило между граничарите и групата афганистанци надали ще бъде доказано някога със сигурност. Надали обаче и има българин, служил на границата, който да не е абсолютно наясно. Принципът „първо стреляш, после питаш кой е там“ го знаем… Така че нека за момент си припомним кой е зад всички юнашки напъни понятията „добро“ и „зло“ да бъдат заменени с „ние“ и „те“. Да, разликата между маймуната и съвременния човек е, че маймуната помни по цели три минути. Но все пак.

И друго да си припомним. Дали страната ни не е загазила здраво и без мигрантите, благодарение именно и точно на „пазителите“ си. Дали философията, че по повод това убийство няма да има оставки, не е сама по себе си престъпление. (Като минимум, групата мигранти е посрещната от граничарите чак при Средец, а това по мои спомени е близо до Бургас. Ако целта на МВР беше доброто на България, само затова вече трябваше да има цял куп оставки. Отказът да бъдат подадени говори единствено колко важно е гьонсуратите да си идат. А ако стрелецът бъде награден, познайте дали ще е разумно да се намирате в обхвата на пазителите на реда.)

За щастие, повечето други държави и народи не са пропаднали до нашата степен и се възмущават от убийството. Напомнят ни, че това не е „талибан“, „нелегален“ и „нарушител“, а най-първо човек. И това убийство ще е поредната капка в чашата на отношението им към нас. Отношение, което сме заслужили – ако някой се съмнява, да погледне коментарите в Нета. Колко българи го осъждат?

(А в Търновската конституция беше записано: „Роб, който стъпи на българска земя, свободен става.“ Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?… Бедна, бедна ми родино, защо не си те поделиха съседите?)

Да, знам какво ще се опитат да кажат по мой адрес тези, на които се плаща, за да казват такива неща. Само че ще го кажат другаде – блогът ми не е обществена тоалетна, за да приема всякакви лайна. Знам, че ще има и наплашени наивници, които вярват на дрън-дрън-ярини. Тях може и да пусна да коментират, за да има от какво да се срамуват после, да е за поука на тях и на околните.

Всеки със съвестта си, всеки с позицията си, всеки после с доказателствата какъв се е показал в ключов миг.

На миналите избори гласувах за Реформаторския блок. Заради Иво Божков – юнакът, който отразяваше пряко в Интернет протестите, показваше нещата както са и отнасяше за това ненавистта на насъскани полицаи… И този път смятах да направя така. Докато не видях кой е кандидатът на РБ за кмет на София.

Вили Лилков. Известен още като Г-н Синя зона, заради неотклонната си и неуморна поддръжка на разширяването на сините зони в София.

Май нещо ми се зловидят, ще кажете? Има защо, и ще си го кажа директно.

Твърди се, че синята зона прави по-лесно паркирането в града. Да, но как? Ако примерно една улица се обяви за синя зона, с тарифа за паркиране 2 лева на час, с колко ще увеличи това броя на паркоместата по нея?

С николко, естествено. Ако ще тарифата да стане 2 милиона, това пак няма да добави нито едно паркомясто. Просто кара всички да плащат, за да принуди някои да се махнат. Носи не улеснения, за да има къде да се паркира, а проблеми, за да бъдат изгонени някои нуждаещи се. Иначе казано, синята зона е инвестиция на данъците ни в изгребване на джобовете ни, докато някои от нас побягнат.

Да, ама аз не съм съгласен. Искам като плащам данъци, срещу това получателите им да решават проблемите ми, а не да ми изгребват джобовете и да ми създават още проблеми. Все си мисля, че това е нормалното положение, а другото е мутренски пладнешки обир.

Да, чувал съм купища обяснения как така е по-добре. София се разчиствала от автомобили. Имало повече място за всички… Ама то София и с хора е задръстена, още повече, отколкото с автомобили! И не само да имаш кола е привилегия – да живееш в София също е! Така че я да обложим всички софиянци, и пешеходците също, с един такъв данък, че две трети сами да се разселят по провинцията. Толкова хубав и спокоен ще стане градът!… Същата логика като за колите е. Просто в този случай личи по-добре колко е извратена. (Но и в него ще има кой да я подкрепи.)

Ето затова, докато г-н Лилков е член на РБ, аз ще гласувам срещу тази партия – за който е нейният най-директен противник. И призовавам всеки, който ме познава и чете, да направи същото. Крайно време в тази страна да почне да има хора, които си правят сметката за кого ще гласуват по прост и естествен начин. А именно: който инвестира парите ми в изгребване на джоба ми, за да ми създава проблеми, няма да допусна да ми стане управник. Да ходи в някой Абсурдистан да се кандидатира. Искам тук да е нормална държава.

Толкова от мен.

Добре познатият на всички любители на книгата сайт „Моята библиотека“ (www.chitanka.info) отново е спрян благодарение на асоциация „Българска книга“. Очаква се да бъде вдигнат отново до няколко дни. Междувременно огледалата му са достъпни, месечните архиви – също.

Тази порция опити за пречене не започва (пряко) с АБК. Първо 3M се обаждат на един от спонсорите на сайта, за да го уведомят за нарушаване на техни авторски права. Познайте от какво? От думата “скоч” в речника на българския език на сайта. Да, правилно прочетохте – от дума. За щастие, проблемът е замотан от служителите на хостинга.

(Преди две-три години подобен праводържател от Германия се опита да тръска фирмата ми за пари. Държал бил авторски права върху шрифт, достъпен на фирменото FTP. Писах му обратно, че въпросният шрифт е част от инсталационен пакет драйвери за компютри HP, които фирмата продава, така че е длъжна да предлага и драйверите за тях. Опитите за тръскане обаче продължиха и накрая се ядосах. Помолих го да даде точния си адрес, за да могат адвокатите на HP да изяснят на какво основание той обявява шрифта в продуктите им за краден. Отговор повече не получих, нито на това писмо, нито на последващите напомняния. Все едно праводържателят никога не беше съществувал…)

След това някакъв друг юнак пак тормози хостинга половин месец, преди да изчезне. На 21 август обаче в играта влизат директно АБК, с оплакване, че на сайта има книги с техни права. С типичното за тях искане сайтът да бъде свален и хостингът да предостави на АБК личните данни на всички, които са го достъпвали. След малко пазарлък с хостинга постигат споразумение да бъдат свалени около 50-те книги, за които от АБК са имали претенции. Въпреки това обаче на 14 септември хостингът спира сайта. (По предварителна, още непотвърдена информация – след директен юридически шантаж от АБК. Познат почерк.)

Българските праводържатели не са от вчера. Вече знаем, че са нагли – заради няколко от хиляди книги искат да свалят целия сайт. Че са лакоми – искат да имат на списък и да изнудват който може. Че са тъпи – хостинг фирмата по начало няма личните данни на достъпвалите сайта, за да може да им ги даде; отделно, да им ги даде без съдебна заповед е забранено от закона. Че са безскрупулни – шантажът е за тях предпочитано средство…

Споменах ли, че са тъпи? Излъгах ви – повече от тъпи са. Някога Стивън Кинг продаваше у нас тираж от 100 000 броя за по-малко от час, и вероятно можеше да продаде поне 200 000 за три дни. Сега не би могъл да продаде 10 000 за година – толкова се е свил броят на четящите българи. И почти всички те знаят този сайт, гравитират около него и поддържат в себе си читателския дух чрез него. Изчезне ли „Моята библиотека“, мнозинството от тях ще изгубят постепенно вкуса си към четенето и ще престанат да купуват книги. Съответно ще фалират и ще трябва да се заемат с друго писателите и издателите. С което АБК ще отрежат клона, на който седят.

Да, ще го отрежат. „Мъдростта“, че хората не купуват книги, понеже могат да ги прочетат безплатно в Интернет, е лъжа. Истинският читател иска не просто да прочете книгата – той иска да я има, както отбелязва Кори Доктороу в една своя лекция (1 част, 2 част). Ако не беше така, хората щяха да вземат книгите от напълно законните засега читалища и библиотеки, и пак да не ги купуват. Истината е обратната – колкото по-достъпни свободно в Интернет са книгите, толкова по-добре се продават. Казва го в блога си в прав текст, на базата на собствения си опит, не друг а Паулу Коелю. И призовава там, пак в пряк текст, читателите да пиратстват книгите му колкото могат повече.

(И моят личен опит казва същото. Без никакви опити да рекламирам или разпространявам първата си книга, „Докосвания“, вече съм продал към двеста екземпляра и продължавам да получавам поръчки. Тя е сборник записи от блога ми, достъпни свободно в него – по логиката на АБК трябва да не можех да продам и един екземпляр, нали? В реалния свят обаче е обратното. Ако тези записи не бяха свободно достъпни и хората не ги бяха прочели и харесали, колко екземпляра щях да успея да продам? По моя преценка – между пет и десет…)

Затова вече съм уверен, че АБК не ги вълнуват парите. Че ги вълнува властта над писателите и читателите, перверзната тръпка да стоят между тях и да ги държат в ръцете си. В линкнатата по-горе лекция Кори Доктороу го обяснява много точно – тази политика на „защитниците на интелектуални права“ е във вреда и на читателите, и на писателите, и на издателите. От полза е единствено за тези, които не сътворяват нищо, а само „защитават“ права. За сметка на творците, производителите и потребителите. По логиката „за да спечеля аз, трябва всички други да загубят“. Известна още като логиката на загубеняка.

Добре. Който е загубеняк и мераклия да прави мръсно на всички други, като с това реже собствените си финансови доходи, е разумно да бъде оставен да успее, за да се самоунищожи. Етап от това самоунищожение обаче е унищожаването на българското читателство. Не мога да го позволя… А най-хубавото е, че не само аз. Повечето ми познати – и читатели, и писатели – малко по малко започват да разбират как всъщност стоят нещата и какви „ползи“ им носят АБК и подобните им. Така че „Моята библиотека“ скоро отново ще я има. За щастие на всички, които творят или ценят творчеството.

Читателството и „защитата на интелектуална собственост“ в стил АБК са несъвместими понятия. Процъфтяването на едното от тях означава гибелта на другото. Лично моят избор е да застана на страната на читателството. Да подкрепям инициативи като „Моята библиотека“ и да надигам глас за истината зад усилията на „защитниците на интелектуални права“. На защита на права ли ви прилича това, което прави АБК с „Моята библиотека“, или на злоупотреба и безправие? Отговорете си сами. И сами изберете на чия страна ще застанете.

Форумът на „Моята библиотека“ не е свален – активен е. В тази дискусия в него можете да получавате по-актуална информация какво се случва.

И молбата ми е – не само се информирайте, а и помагайте. Всичко, което е нужно на злото, за да победи, е добрите хора да бездействат.

Напоследък се нагледах и наслушах по темата. Видях скудоумие и простотия, които щяха да ме засрамят дори ако бях аморален. Видях как престъпници тровят умовете ни и как иначе свестни и разумни хора ги следват сляпо…

И ми писна да мълча, драги читателю. Не ми пука вече от психопати, които ще ме обявят за какъвто им хрумне и ще ме заплашат с каквото са свикнали. В Интернет, разбира се – там е лесно да си голям мъж… Страх ме е, че може и твоят ум да е отровен – но ще се опитам да се преборя за него, да прогоня отровата.

Страх ли те е, че някои имигранти ще бъдат терористи и престъпници? Да, ще има такива. Но други ще бъдат пожарникари и лекари, готови да спасят живота ти. Или ще станат полицаи, които да те пазят от терористите и престъпниците – и от имигриралите, и от домораслите. (Защото има и такива.) Ще има учени, които да правят чудотворни открития, които улесняват живота ти и ти помагат. Ще има хора на изкуството, чието майсторство ще повдига духа ти и ще ти дава сили в тежки моменти. И ще има много, много най-обикновени, честни и достойни хора. Хора, които просто не са имали късмета да се родят в мирна и богата страна. И които въпреки трудностите си ще са готови да ти подадат ръка и да ти помогнат с каквото могат, докато ти се чудиш дали да помогнеш на тях… Всички те заедно са много, много повече от терористите и престъпниците – и като брой, и като значимост в живота ти.

Страх ли те е, че имигрантите ще ти отнемат работата или ще изсмучат и без това бедната ни социална система? Да, някои ще се опитат. Но други вместо това ще отварят и развиват бизнеси, за да имаш къде да работиш. И още много ще работят до скъсване и ще пълнят социалната система с данъците си – данъци, които ти би се опитал да изхитруваш и да спестиш. Те ще са много пъти повече от хрантутниците, особено ако си предприел някои най-основни, нормални и неоспорвани мерки срещу хрантутничеството, имигрантско и местно. Всички изследвания за ролята на имигрантите в икономиката показват, че те допринасят за нея много повече, отколкото я товарят. Покажи ми една имигрантска държава, която е бедна и закъсала, и аз ще ти покажа няколко, които са еталон за добър живот.

Страх ли те е, че имигрантите ще се опитат да ти наложат насила своята култура и религия? Да, някои ще се опитат. Но дори в най-мултикултуралните среди основната култура е на практика по-защитена, отколкото придошлите. Нещо повече, икономиката и редът в една държава зависят на първо място от културата ѝ, и повечето имигранти ще разбират това много добре, или ще е много лесно да им го обясниш. (Решението да напуснат родината си вече е половината от това разбиране.) Твърде малко от тях ще искат да доведат със себе си това, от което бягат. Така че опиташ ли се да ги убедиш да приемат твоята култура, няма да срещнеш никакви затруднения с повечето. А на малкото, които ще продължат да се опитват да наложат своята, и на подобните им родени тук, ще бъдат най-страстни противници именно приелите. Те най-добре знаят от какво са тръгнали и не желаят още от него.

Не се бой, че имигрантите ще създадат тук проблемни малцинства. Вече си имаме такива. И мнозинството от хората в тях също биха дали мило и драго, за да се махнат от властта на малцинствените „барони“. Да не вършат престъпления за тях, да не им слугуват и робуват, да не бъдат тяхна собственост, с която баронът може да се разпореди както му кефне – за разлика от с теб, читателю… Само че не могат, защото баронът има могъщи покровители. Които като правило не са малцинство – българи са, и често говорят по медиите за опасността от малцинствата и имигрантите. А зад кулисите са истинската причина за всичко по темата, което те плаши.

Страхът владее там, където царуват мракът, невежеството и глупостта. Съветът ми е – отиди и се сприятели с няколко имигранти. Ще видиш със собствените си очи, че те са човешки същества точно като теб, понякога дори по-свестни. Че не разбираш как ти просто си роден в тази държава, а те са минали през ада за възможността да бъдат тук и знаят по-добре от теб колко голяма привилегия е това. И затова често са готови да пожертват много повече от теб, за да я запазят каквато е, за себе си и за теб.

Мракът не се побеждава с още по-черен мрак. Мракът се побеждава със светлина.

Напоследък доста се пише за високите цени на горивата в България. Протестира се, прави се какво ли не. И с право – икономически абсурд е в свободния пазар на ЕС държавата с най-ниски заплати цените на локално произвеждано нещо да са едни от най-високите.

Правителството се оправдава, че нямало инструменти да повлияе на цените. Нямало държавни вериги бензиностанции, петролни компании и прочее. Прави смешни проверки със смешни резултати. Толкова било можело.

Медиите шумят, че имало таен картел на бензиностанциите. Ръчкат да го разкрие Комисията по защита на конкуренцията. Тя пък се оправдава, че не можела – трябвало някой от картела да го издъни. Наистина ни ги разправят тия. Не е тъп виц.

Защо го наричам виц ли? Защото си спомням някогашния виц: „ – Докторе бе, имам проблем с очите и ушите. Това дето го чувам, не го виждам. А това, дето го виждам, не го чувам… – Моля, моля! Аз от социализъм не лекувам!“ Та и аз така – каквото виждам, не го чувам, а каквото чувам, не го виждам.

Какво виждам ли? Като начало, цените на едро на горивата са към 20% над тези в ЕС. А пазарът на горива на едро в ЕС е съвсем реално конкурентен, с много и агресивни играчи. Как тогава, аджеба?… Отговорът е съвсем прост. Нямаш право да внасяш горива в България, ако не притежаваш горивен склад, който отговаря на изискванията – данъчно регистриран ли беше, какъв беше. Такъв склад обаче имаш право да построиш и регистрираш единствено с изричното разрешение на държавата. А такова разрешение е издадено единствено на „Лукойл“. Няма дистрибутор на горива в България, който да не се е опитвал многократно да получи. Винаги, без изключение, на всички е било отказвано.

Оттам нататък е лесно. За да не пищят търговците прекалено много, „Лукойл“ заби преди няколко месеца на бензиностанциите си цени 10 стотинки над техните. И не ги мръдна с падането на петрола. Търговците, естествено, не бяха идиоти – приеха играта и не сваляха своите цени. Знаеха, че пробва ли се някой, „Лукойл“ може да убие ценово всички. Къде по-лесно и по-благо е да изгребеш джоба на купувача до дупка и да си поделиш свръхпечалбата с „Лукойл“ чрез високите им цени на едро? Особено когато те са готови дори да загубят мъничко (от търговията си на дребно), за да те наведат на тази толкова блага идея…

Така че твърденията на правителството, че няма инструменти да повлияе цените, са нагла лъжа право в очите. Дистрибуторите на горива седят на колене пред него и се молят за лицензи за складове за внос на гориво. Издаде ли лицензи на трима-четирима, много скоро ще имаме най-евтините горива в ЕС. Очевидно обаче правителството е в играта и си дели с мафията изгребаното от джобовете ни.

А най-неприятното е, че в парламента с пълна и точна гаранция няма нито една партия, която да не знае с кристална яснота къде точно е проблемът. Включително от опозиционните. Хайде, Бойко и прочее са мафиоти – не е новост. Ама да сте чули БСП или Атака да го кажат публично и да поискат издаване на такива лицензи? Аз не съм. И не знам защо ми се струва, че май няма и да чуя скоро. Че вместо това ще продължават да ме давят в лъжи – врагове на думи, ортаци на дело.

И не са само парламентарните партии. Къде е примерно „Глас народен“, да надигне глас? Къде са другите извънпарламентарни партии? Защо имам чувството, че в България буквално няма партия, която да не служи на мафията? Въпреки че не е проблем да си направиш партия?

А ако това е вярно, значи просто не заслужаваме евтини горива. Нито каквото и да било друго, различно от това да ни стрижат до кокал и доят до кръв. Редно е да го получаваме – иначе няма да е справедливо към тези, които са се борили за по-добър живот. Единствено справедливото и възможно положение е. Това сме заслужили. Не правителството ни – конкретно ние, лично, всеки поименно.