Бях решил, че няма да пиша тук на политически теми поне до изборите. Ако мога – и след това… Но днес не можах да се сдържа.
При едни клиенти имах доста съмнителното удоволствие докато работех да чуя записа на разговора между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов. Съдържанието ме отврати до немай-къде. Но още в началото привлече вниманието ми един любопитен въпрос.
Кой ги е подслушвал и записал? Надали е Цветан Цветанов – няма собствен подслушващ екип, а ще е твърде голям риск да действа чрез МВР през главата на служебното правителство. Още повече че персоналът на „слушалките“, доколкото ми е известно, е почти несменяем отпреди правителството на ГЕРБ. (По-неофициално съм чувал и че яко бичи частни поръчки, но това вече е недостатъчно добре потвърдено – източникът, от когото го научих, е напълно способен да се опита да ме излъже.)
По принцип този тип изпълнения са в стила на Алексей Петров, но предизборно би могъл да ги върти кой ли не. А може би и не само избираните политици… Кой? И, по-интересно, как? Подхвърлено микрофонче, или какво?
Отговорът дойде неочаквано – случайно ми се счу, че в паузите на разговора чувам биене на сърце. Вслушах се внимателно – наистина! И освен него поне веднъж-два пъти различих добре шум от дрехи.
Вероятно сте виждали неведнъж по телевизията водещи на това или онова предаване с микрофони, забодени на ризата или вратовръзката. За да не хващат биенето на сърцето, шумоленето на костюма и т.н., тези микрофони са звуково насочени към областта, където трябва да е лицето на водещия. По тази причина те улавят само неговия говор – други говорещи, дори застанали до водещия, не се чуват. Това е чудесно за тоноператорите в студиото, но не е добро за хора, които искат да запишат тайно разговор. Тогава се налага под дрехите, най-често на нивото на деколтето на костюма, да се сложи не толкова насочен микрофон, за да улавя и другите събеседници. Недостатъкът? Улавя биенето на сърцето и шума от дрехите.
Иначе казано, записът беше направен тайно от един от тримата. Някой, който е знаел точно какъв микрофон се използва за такава цел, и е разполагал с такъв. (Или е бил инструктиран от някой друг, който знае какъв микрофон е нужен и разполага с такъв.)
Дори да бях глух и да не можех да преценя чий глас се чува най-ясно и отблизо, нямаше да ми е трудно да се сетя. И за тримата се подочува по това-онова за корупция, но единият е оплескан до ушите. До степен даже да го разследват в момента, ако и за дреболии. Това, което аз съм чувал за него, би стигнало на който го знае за изнудване на десет души, не на един – а ако съдя по косвени белези, надали знам и една десета от нещата… Иначе казано, вероятно някой просто го е предупредил колко бързо и лесно може да нарасне делото срещу него, и колко по-богато може да стане. И как би могъл да си го спести, ако запише някой компрометиращ разговор и го предаде на които трябва.
А кой го е предупредил, и на кого трябва да предаде записа? Не е толкова трудно да се сети човек. Знае се от какъв е-майл е изпратена информацията – от намиращ се в mail.ru.
Че няма да го пратят от български е-майл провайдер, е ясно – ще последва светкавична операция на ГДБОП ООД и логовете с IP-тата ще излязат на бял свят, а оттам нишката до изпращача е къса. В чужбина… службите на съответната чужбина трябва да са доста глупави, за да не се опитат да научат кой подслушва ключови политически фигури на малка, но стратегическа страна. Но все пак вероятността да бъдеш стиснат за гушата е под 100%, ако знаеш какъв провайдер и в каква чужбина да избереш.
Логичният избор е адрес в gmail.com – Google няма да предоставят лесно лична информация, и в конкретно такъв случай американските закони ще са на тяхна страна. Правителството на САЩ може да се опита да иска инфо, но шансовете му да успее са минимални. В Русия положението е обратното – всичко за изпращача ще бъде научено още по-бързо и гарантирано, отколкото в България. И все пак изпращачът е избрал Русия. Иначе казано, той изобщо не се тревожи от идеята руските служби да научат кой е, но го безпокои дори минималната вероятност американските служби да научат кой е… Което според мен дава и отговора на кого Мирослав Найденов е предал записа – иначе казано, кой му го е поръчал.
И още нещо. Това се случва ден след като Найденов беше изключен по експресната процедура от ГЕРБ. Съмнява ме съвпадението да е случайно. Не е гарантирано, но е сравнително вероятно поръчителят да е ценял Найденов главно в качеството на „къртица“ в ГЕРБ, щом го издъни като издайник точно след като стана неизползваем за това. Найденов надали е корумпиран (т.е. подлежащ на шантажиране) само откакто е министър, така че нищо чудно да е бил „къртица“ още отпреди да е министър, или дори гербер. Иначе казано, наш Батман май получи още един чудесен урок колко неприятни последствия може да има толерирането на корупционери – с голяма вероятност конците им ги държат едни умели и с много опит кукловоди.
Което за пореден път ме навежда на мисълта, че може ГЕРБ да са добрата алтернатива на изборите. За един бит двама небити дават. А когато става дума за бит на тема корупция…
Пфффф… Таман мислех, че съм се погнусил достатъчно от тоя тъп пожарникар, за да му тегля майната и да се чудя кой друг е най-малко лошият избор, и другите избори пак се оказаха още по-лоши. Войната за съдебната система изкарва наяве такива миазми, че и най-запушеният нос трудно ги изтърпява.