Grigor Gatchev - A Weblog

Писал съм неведнъж за тротоарния антагонизъм между шофьори, които търсят къде да паркират, и минувачи, които се опитват да минат. За настървението, с което всяка от страните защищава позициите си. (Без да разбира, че след като живеем в едно общество, сме обвързани – писал съм какви последствия има за едните ограничаването на другите.) За взаимната им враждебност… Неведнъж съм се чудил как да бъдат доволни и едните, и другите. Или поне спокойни. И не ми е хрумвало.

Днес видях гледка, която ми показа какъв глупак съм бил. Истината за нещата през цялото време е била пред очите ми, твърде идиотски проста, за да я осъзная. Срамота…

Тротоарът на “Черковна” при нас е около 5 метра широк. Често по него паркират коли. Ако са повече, спират накосо, и тогава за минувачите е трудно да се проврат. Това обаче е рядко – обикновено са по-малко, спират надлъжно, за минувачите остават почти 3 метра ширина, и придвижването е безпроблемно дори в най-натоварен час. Това също трябваше да ми е подсказало проблема от пръв поглед, но не беше. Колко отнесен и безмозъчен трябва да съм бил? Просто не мога да си го представя…

Днес минах оттам. За пръв път от две седмици. През това време бяха поставили колчета срещу автомобили. Както винаги, точно по ръба на тротоара. Вече беше невъзможно да се паркира по него, нито косо, нито надлъжно. По петте метра ширина от време на време минаваше случаен минувач.

За да спре в края на пресечката и да изригне проклятия. Прогонените автомобили бяха паркирали там, косо в началото на малката пряка, отчаяно нагъчкани, чак до стърчане към “Черковна”. Между тях нямаше място да мине спокойно дори самотен пешеходец, камо ли детска или инвалидна количка. Или пък носилка за болен.

За миг пред очите ми минаха десетки виждани преди тъжни гледки. Побеснял баща, пренасял детската количка непрекъснато около задръстилите коли, който огъва и чупи чистачките на поредната. Ядосан шофьор, който подгонва с метална тръба опонента си в спора за кого е това място… Иначе свестни хора, докарани до загуба на човешки облик, неразбиращи къде всъщност е проблемът, и кой всъщност го причинява. Точно както и аз до днес.

Спомням си куп истории от времето, когато София започна да се задръства с автомобили, и минаването по тротоарите започна да е проблем (далеч по-малък от сега). Още тогава вече се предлагаха решения на проблема, които щяха да направят града удобен и за пешеходците, и за шофьорите.

Обсъждаше да се разреши строителството на няколкоетажни паркинги под училищните дворове. Започна обаче един абсолютно измислен спор между потенциалните инвеститори и училищата, кой какъв процент да получава от приходите за паркингите. Вместо да посредничи за решаване на спора, общината го раздухваше. За мое смайване. Разбрах как стоят нещата чак когато мои познати ми разказаха как точно се осчетоводяват приходите от новоорганизираната тогава “синя зона”, и джобовете на чии фирми пълнят, и по какъв начин.

По-късно ми разказаха и за проект да бъдат построени няколкоетажни гаражи над коритата на реките. Бяха направили изчисления, че при построяване на гаражи над само 50% от площта на коритата само в по-централните градски части те ще поберат около 100 000 автомобила. Почти половината от колите, които всяко денонощие паркират в тези централни части… Имало и фирма, която изявила желание да реализира проектите. Нещата се провалили, защото на фирмата бил поискан рушвет в размер почти на брутната стойност на всичко построено… Не зная дали е истина. Но моите сметки показват, че такива гаражи ще са изгодни за строене и експлоатация, а като гледам, ги няма. Надали всички строители са идиоти, и не се сещат. Особено във времена на криза, когато жилищното строителство е в пълен застой.

По дяволите, толкова ли е сложно да се изиска от общината да построи или да създаде условия за строителството на гаражни площи в достатъчен размер, за да може да има къде да се паркират колите, без да пречат на пешеходците? Вторият вариант не би й струвал и стотинка. Възможности къде да се строи има достатъчно, за да бъдат задоволени не само днешните, а и перспективните нужди.

Само че сладката мисъл за милионите, капещи от “синята зона”, и братчедските фирми, май заглушава гласа на обикновените софиянци – и шофьори, и пешеходци. Защото истината е че всъщност шофьорите и пешеходците сме от една и съща страна на барикадата, а от другата са общинските корупционери. Които, за да приджобят някой и друг милион, отравят ежедневието на над два милиона души, и съсипват възможността да живеем в нормален град.

… Добре. В момента имаме уникалната възможност да викнем достатъчно силно, за да бъдем чути.

В София наближават кметски избори. Нормално и редно е да изберем кмет не по дали е червен, син или пембян, а по ще решава ли проблемите ни, или не. Защото кметът е просто служител, на когото плащаме заплата, за да решава проблемите на града ни. Не за да ги използва като претекст да изгребва джобовете ни, и да ги утежнява, а да ги решава. А борбата за място между пешеходци и шофьори вероятно е най-ежедневният проблем в София, който да е от общинска компетенция. И най-тровещият ежедневието ни.

Още нямам точен списък на изискванията, които ще имам към кандидатите за работа като кмет в моя град. Но “интервютата” им вече започват, и трябва да побързам. Така че ще поставя днес първото изискване.

Искам кандидатът да има точна, ясна и реалистична програма със следните цели:

– разкриване в зоните в града с натоварено паркиране на достатъчно паркоплощи, за да могат шофьорите да паркират, без да пречат на пешеходците.
– замразяване на цените и обхвата на “синята зона”, и постепенното й свиване. (Разбирам, че общината има нужда от доходи, но за рекет не искам да плащам. Нека предложи реална услуга. Има какво.)
– реализиране на тези неща, без да бъдат използвани като претекст да ми доизгребват джоба. (Общината има предостатъчно ресурси. Некадърник, който иска да ме обере, вместо да си размърда мозъка и четирибуквието, не ми трябва за кмет. На вас?)

Ако някой кандидат предложи програма, която да ме убеди, има подкрепата ми. Иначе има подкрепата ми за конкурента му.

Отмина първият учебен ден. Един набор деца ще го запомнят.

Ще го запомня и аз. С поредните дивотии около училището.

Едната са ученическите униформи. Другата са наредбите около “здравословното хранене”.

Някъде ми попадна изследване на мненията на родителите за ученическите униформи. 60% били за, 20% – против, и 20% се колебаели. Демек, униформите се радвали на голяма подкрепа. Затова и училищата, уж самостоятелно, я изискват масово.

Според мен тези проценти са съотношението на родителите по въпроса дали те са носили униформа в училище. Според мен 60% от днешните родители не са помирисвали подобно нещо, 20% са носили, а 20% са щели да носят, ама им се е разминало. Съответно, никога неносилите униформа са за нея, носилите я са против нея, а тези, на които се е разминала, се колебаят.

Има и още три групички – и трите според мен твърде малки, за да дадат ефект. Първата вероятно балансира като бройка другите две.

Едната са тези, които дори носенето на униформа не е научило на нищо, и я искат и за децата си. Те са същите, които по соц-време искаха да станат военни не от патриотизъм или меркантилност, а от презрение към цивилността и любов към ботуша и каиша.

Другата са тези, които и без да са носили униформа, са достатъчно интелигиентни да се сетят, че от нея голяма полза няма да има. Че на дисциплина, стойности и прочее те учи не униформата, особено ако си дете, а личният пример на родителите и учителите.

И третата са реалистите, които са разбрали, че цялата тая с униформите всъщност е начин едни хора да усвоят едни пари. Че униформите ще са безсмислени, грозни и най-вече скъпи, но ще бъдат налагани с твърда ръка. Колкото по-безсмислени, грозни и скъпи, толкова по-твърдо налагани, точно затова.

Това са все родителите. Какво мислят учениците, които ще трябва да носят тези униформи, не проверява никой. От време на време показват по телевизията по някое красиво детенце, което заучено повтаря колко много искало да носи униформа. Откъде са го намерили, идея нямам. Аз не съм успял да намеря дете, което да иска да носи униформа в училище, или дори просто да е съгласно да каже пред камери, че иска.

Но пък намерих едно друго дете. (Третокласник вече, но надали разликата е катастрофална.) То попита: “Защо питат родителите ни дали искат да носим униформа в училище, а не питат нас? Те нека решават дали те да носят униформи на работа. Дали ние да носим не е ли редно да питат нас?”. Без емоции, просто като логично положение. И добави: “Ако в училище е редно да се носи униформа, не е ли редно да носят и учителите? Защо само ние?”

Да, не може на децата да се разрешава да избират всичко за живота си. Факт е, че не са достатъчно зрели, за да преценяват правилно дори колкото средния възрастен. Но първият въпрос на този дечко иде да каже нещо друго. А именно, че ние имаме не по-малко нужда от дисциплина, научаване на ред, чувство за равностойност и т.н., отколкото имат децата ни. Само че на тях сме готови да наложим да носят униформи, а за нас ще сме категорично против. Защо е тази разлика?

В кой от двата случая сме прави не ми се спори, но разликата е факт. И от нея следва тъжното. Малко деца ще съобразят логически, че мерим себе си и тях с различен аршин, понеже така ни изнася, или от дивотия и лайнодушие, и ще го формулират ясно. Но почти всички ще го почувстват. И ще възприемат урока по лицемерие, който им преподаваме по най-сигурния начин – с личния си пример… А после ще се чудим откъде са го възприели, и кой ги научи да са дискриминатори, лицемери и в крайна сметка егоисти. И ще се питаме тъжно с какво заслужихме на старини такива деца.

Ще се чудят и учителите, без дори да се замислят с какво именно те са им преподали да налагат неприятни неща на който е зависим от тях, но не и на себе си. Колко ли от тях ще се сетят, че учениците са носили униформа, а те – не? И колко ли от тях разпалено ще носят от девет кладенеца вода, за да доказват, че всичко е било както трябва, а децата са ги развалили марсианците…

Наредбите около “здравословното хранене”, от друга страна, нямат много общо с нечие желание да нагуши братовчедска фирма. То е пример как и популизмът може да бъде опасен. Например като се угажда на популярна в обществото мода. Става дума за орторексията.

(Това е медицинското название на болестното вманиачаване по “здравословно” и “правилно” хранене. Не говоря за обикновените вегетарианци или пък хора, които не ядат тежки запръжки и прекалено подправени храни. Говоря за тези, които агитират за подобни наредби с трескав блясък в очите. И чиито представи за правилно хранене са прочетени от жълтата преса или чути от кварталната специалистка по езотерика и психозащити, и единственото общо помежду им е пълното разминаване с реалната полезност. От които ще чуете купища научни изследвания как еди-кой си доказал, че яденето на червено месо е вредно, че неяденето на червено месо е вредно, че олиото е вредно, че олиото е полезно, че яденето на захар води до атрофия на мозъка, че неяденето на захар води до атрофия на мозъка, и т.н. Все изследвания, които звучат впечатляващо. Докато не се сетите, че ако бяха верни, вас нямаше да ви има – родителите ви щяха да са умрели още в детска възраст. И техните родители също, и т.н.)

Не споря, че има храни, които не са полезни за децата (а понякога и за възрастните). Не бих дал на дете бира, или шкембе-чорба с типичното количество чесън, оцет и лют пипер. Но смятам за глупости обясненията, че децата дебелеели от вафлите, пържените храни и мазните банички. (Макар на пръв поглед да изглеждат правдоподобно. През Средновековието алхимиците, много от които са били най-блестящите умове на епохата си, са се съдирали от опити да получат злато от урина, слама и всичко друго жълто. Познайте дали са успели.)

В моето детство ядяхме вафли, пържено и мазни банички, та ушите ни плющяха. Още повече от днешните деца. Друго ядяхме много по-малко от днес. Чипс нямаше, но пържени картофи – охохооооо! Кола и спрайт нямаше, но етър и лимонада – колкото щеш, все така газирани и със захар. Нещо повече, все още доста родители вярваха, че дебелото дете е здраво дете, и прехранваха децата си умишлено… А епидемия от детско затлъстяване нямаше (наистина – в моя клас от 30 деца имаше едно пълничко момиче и едно леко пълновато момче, и толкова). Днес я има. Какви изводи следва да си направи човек?

Защо всъщност съществува сега, е друг въпрос. Според мен е основно заради обездвижването на децата, и причините, които го пораждат. Има и предостатъчно други възможни причини. Но да е заради храненето, и то точно заради нарочените в наредбите храни – ще ме прощават. Ако в това имаше истина, аз щях да се търкалям, вместо да ходя, и 99% от връстниците ми също. А въпреки че сме отвъд 40-те, нищо чудно да сме по-малко затлъстели от днешните деца. Разбирам добрите намерения, но теорията се разминава с реалността – какви резултати да очакваме?

Ще си позволя едно предсказание. Че наредбите на тема “здравословно хранене” няма да постигнат никакъв ефект върху детското затлъстяване. Много други наредби биха имали ефект – увеличаване на часовете по физическо, водене на децата по околните планини, отваряне на училищните дворове за спортуване в тях през събота и неделя (включително организиране), и т.н. Но не и сегашните “хранителни”. Бас държа, че ще мине време, и ако се разчита само на подобно “подобряване на храненето”, неуспехът ще е пълен.

И най-вече държа бас, че вината ще бъде хвърлена върху сушата, кишата и четирите годишни времена, но не и върху безсмислената наредба. Даже не бих се учудил неуспехът да бъде използван като оправдание за още по-драстични мерки в тази насока. А най-тъжното е, че от непълноценно (не “непълноценно” в кавички) хранене наистина може да се получи умствено изоставане – тоест, порочният кръг може да се завърти и повече пъти. За да угодим на вманиачените по “правилно”, според някой виден специалист по психокерамика, хранене.

Мисля си – ако някой смята, че е Наполеон, да го окуражаваме и подкрепяме ли е редното, или да го лекуваме?… Точно същото е със страдащите от орторексия. Трябва не да ги окуражаваме и да се водим по акъла им, а внимателно да ги насочим към подходящ психотерапевт. Помогне ли им се да си решат вътрешните проблеми, орторексията обикновено изчезва сама, или с малко терапевтична и/или медикаментозна помощ.

И в никакъв случай не бива да им се разрешава да осакатяват децата си. Виждал съм такива случаи. Те са причината да изпитвам ужас, когато видя орторексик с деца. Виждал съм дете, което никога не е опитало майчино мляко, понеже “то е животинска храна, а тя е вредна”. Виждал съм дете, на което даже картофите му се дават сурови (смлени на каша), понеже “готвенето е термична обработка, а тя е вредна”. Виждал съм тригодишно дете с начални признаци на бери-бери, понеже му се дава само китайска храна (каквато се сервира в България) – “само китайците знаят как се готви здравословно, западната цивилизация ни сервира отрови”. Масово съм виждал две-тригодишни деца, на които даже попарката се дроби с пълнозърнест хляб, понеже “непълнозърнестият е вреден”… Това са драстичните случаи, които биха сепнали всеки – а колко по-малко стряскащи, но също така вредни за здравето на децата има, бедна ви е фантазията. И това е от моите наблюдения върху случайни познати. Какво биха могли да разкажат педиатрите просто не ми се мисли. Нито че и между тях има такива случаи, лудостта ходи не само по необразованите.

А най-много не бива да се разрешава на орторексиците да налагат лудостта си на обществото, и да осакатяват и нашите деца. Аз не смятам да им го разреша. Не съветвам и вас.

Събрани са по разкази на познати, и тук-там от Интернет. За съжаление, нито един не съм го чул лично, така че не съм ги вписал в Перлите на глупостта. Наслаждавайте се.

– Извинявайте, можете ли да ми инсталирате Моцарела Файърфокс?

– Извинявайте, може ли да купя едно Адобе?

– Къде е клавишът за усмивка?

– Ще трябва скоро да летя със самолет. Майкрософт Офиса на лаптопа ми дали няма да се повреди от рентгена на летището?

– Какви езици за програмиране владеете?
– Владея .com, .net и .org.

– Къде са на тая клавиатура клавишите за диференциал и интеграл?

– Можете ли да ми добавите на компютъра 512 милиграма памет?

– Извинявайте, искам да купя една кутийка твърди дискове.

– От кой сайт мога да си сваля малко RAM?
(това май се чува доста често)

– Какво е по-добре да си купя, хардуер или софтуер?

– Имам проблем с инсталирането на един софтуер, дето го купихме вчера. Какво да направя?
– (Ооооххх.) Какъв е проблемът?
– Като стигне инсталирането донякъде, ми показва някакво съобщение.
– Какво е съобщението?
– “Моля, поставете в устройството диск 2”.
– Софтуерът на колко диска идва?
– На два.
– На този, който в момента е извън устройството, какво пише?
– “Диск 2”.
– (Ооооооооххх.) Пробвайте да извадите диска, който е в устройството, и да сложите на негово място Диск 2.
– … Тръгна! Какъв беше проблемът, повреден диск ли?

– Как се набират на клавиатурата главни цифри?

– Как да стартирам уебсайт? Трябва ли първо да го даун… даун-ло-ад-на? Да не хвана някой вирус?

– Мога ли да си разпечатам някак гласовата поща?

– Извинете, имате ли петметров USB кабел за принтер?
– Имаме. Ще искате ли?
– А той колко е дълъг?

Това е раздел от теорията на игрите, а и от психологията. Използва се най-вече в социологията и икономиката – обяснява много от феномените в тези две науки.

Попаднах на идеята в статия във в-к “Капитал”, линкната в блога на Пейо. Беше интересна, но ми се искаше да намеря оригиналните източници. (Още повече, че най-интересното се очаква в продължение, което може би няма да излезе онлайн.) И да ги проверя, и да напиша своето мнение…

Както повечето ми идеи за записи, и тази щеше да падне жертва на нямането на време, но преди два дни ми се наложи да чакам диван чапраз, без да има как да работя нещо, но с Интернет достъп. В Интернет се оказа пълно с материали по темата. Четох като бесен, после обмислих четеното, колкото го бях запомнил. Доста от материалите си противоречаха като изводи; за някои не успях да открия причината, но за повечето тя беше в различните методики: тенденцията оставаше логичната.

От мнението ми надали има нужда – ето резултатите, те говорят и сами:

Споменавал съм преди, че за мен моята Писа е един от най-надеждните ОТК за млечни и месни продукти, които познавам. Вярвам й повече, отколкото на ХЕИ, особено в днешните времена.

(Естествено, не докрай. Подправките, особено етеричните масла например я отблъскват, независимо колко истински е продуктът. Има и други предпочитания или непредпочитания, и надали знам всички. Но все пак вкусът и обонянието й са ми ориентир.)

Поредните й окачествявания:

– Млечни продукти на Данон – не ги поглежда. Че са от сухо мляко знае всеки. Но то би трябвало да се прави от истинско мляко, нали?… Може би просто френската изтънченост не й е по вкуса. 😉

– Кашкавал “FF вкус” – и на него си пише, че е с до 25% сухо мляко, а и цената му е 2 лева под другите. Тоест, бих очаквал да е абсолютно менте. Но Писа го яде безотказно, и пита за още. Може би съдържа и истинско мляко, де да знам.

– Пастет “Тандем” – омита го като ламя. Не съм погледнал какво съдържа (а и не съм убеден доколко на опаковките може да се вярва). Но Писа половин час облизва вече лъснатата найлонова опаковка, и после ме водеше да ми я покаже – очевидно искаше още.

… Като насъбера още наблюдения, ще ги впиша. 🙂

Казват, че който не се бори да спечели или запази нещо, не го цени.

Казват също, че който не цени нещо, не го заслужава.

Прави са.

Ценим ли неприкосновеността на личното си пространство? Примерно това да не ни четат писмата, да не ни подслушват телефонните разговори и прочее?

Ако не, е добре да се замислим откъде който не трябва знае за нас каквото не трябва. Дали той не си е заслужил да го знае, с това, че се е преборил, а ние сме заслужили да му дадем тази възможност, с това, че не ни е било грижа?

Идеята да ме подслушват и следят, без съдебно решение, ме тревожи. Не защото съм престъпник. А именно и точно защото не съм.

Да, полицията е за да ни пази, а не за да ни изнудва и тропа на престъпниците. В един идеален свят сигурно наистина го прави… Излъгах. В един идеален свят няма полиция, защото няма престъпници. Има ли полиция, значи тя трябва да бъде контролирана – въпросът “кой ще ни пази от пазачите” е още от древния Рим.

Има и друго. Правото на ненарушимо лично пространство е нещото, което отличава гражданина от поданика. Този, който е първоизточник на всички права, и те произтичат от него, от този, който е по милост храненик на Някой Велик и Всевластен. Накратко – човека от добитъка. И хубавото е, че човек може сам да избере дали да е човек или добитък, с действието или бездействието си. Писал съм неведнъж – добитъкът не бива да бъде правен хора насила. Той трябва да бъде доен, стриган и клан. Той е, който си го е избрал, и вие нямате право да го насилвате на друго. Ако ви е съвестно за него, можете да му давате пример с това как постъпвате. Но нищо повече.

… Мога да пиша още много. Няма смисъл. Не желая да насилвам никого да избере не каквото иска.

Които желаят да бъдат хора, нека заповядат на 12 септември, от 10:30 ч., в градинката между Парламента и Университета. Носете някакъв символ на протеста си – мишка или кабел, вързани около ръката или врата, или плакат, или каквото друго решите, че ви пасва на характера. Не се безпокойте, че ще е тъпканица – в България сме, вероятно ще има да търсите известно време “къде е митингът”, докато го откриете дори в градинка петдесет на петдесет метра.

Ако по някаква причина не можете да дойдете, но искате да подкрепите идеята, напишете го на сайтовете или в блоговете си. Ако ги нямате, можете просто да драснете някой коментар на svobodata.org, или дори тук, дори да е закъснял. Иска ли да изкаже подкрепа, човек намира как. Не иска ли – мълчанието е добър начин да го покаже.

На неподкрепящите ще кажа само едно – никога, ама никога не се оплаквайте, че нямате каквото искате. Непрекъснато, всяка секунда празнувайте, че нямате каквото заслужавате.

Покрай трагични случаи кой ли не казва какво ли не. Покрай трагедията с кораба “Илинден” обаче се каза и едно по-какво ли не от друг път.

Пловдивският митрополит Николай заяви, че трагедията е божие наказание. И намекна за какво – заради концерта на Мадона.

Човек трябва да бъде толерантен към религиите, дори ако не е вярващ. Но и тази толерантност има, и трябва да има граници. В България масово се възмущаваме от фанатизма на талибани, уахабити и други подобни мюсюлмани. Но стане ли дума за християнството, не обръщаме внимание, че в собствената ни национална църква си имаме митрополит психопат.

“Психопат” често се използва като обида. В случая обаче е просто диагноза. Как иначе ще наречете човек, който искрено вярва, че понеже сме се повеселили и радвали малко сред ежедневието ни, сме извършили грях, за който ще бъдем наказани със смъртта на 15 души? (От които, доколкото ми е известно, нито един не е бил на въпросния концерт.)

Според мен това прекрачва границите на нормалното в религиозните убеждения. Според мен този човек е не просто луд, а опасен луд. Ако някой вярва, че Бог справедливо и праведно раздава такива наказания, и че той е призван да служи на този Бог, какви действия е логично и редно да бъдат очаквани от него? Било пряко от ръцете му, било като подбудителство. На какво се предполага, че ще учи този човек хората, които го слушат и му вярват? Различава ли се той по нещо от талибаните и от атентаторите-самоубийци? Освен по това, че те са на другия край на света, а той е тук, в Пловдив?…

Същото има и една друга, лично-морална страна. Вие, конкретно и лично вие, искате ли да вярвате в неговия Бог? Желаете ли този човек да е вашият духовен пастир? Бихте ли приели той да напътства и води душите ви към спасението?…

Симеон направи българите републиканци. Митрополит Николай вероятно ще ги направи атеисти. Което ще е чудесно, защото алтернативата, “набожни” по неговите критерии, май по-скоро клони към сатанисти.

И нищо чудно. Патриархът ни, негово светейшество полковник Максим, вярва в бога по-малко и от мен. Не мога да си представя той дори да допуска възможността Бог да съществува – и в същото време да не му пука за страданията на паството му, но да оревава света, ако нещо заплаши приходите му от имоти и свещоливници. А положението е точно това… Най-нормално е и той, и другите митрополити (защото повечето са като него) да нямат представа какво е истински вярващ, и да са склонни да изберат за митрополит човек с болна психика. Контрата обаче остава в Българската православна църква.

Обичана или мразена, уважавана или не, БПЦ има огромен принос за съществуването на българската държава и българския народ. В години на слава го е просвещавала и подкрепяла, в години на мъка – крепила и окуражавала. Само че и в двата случая в отдавна отминали години. За последните 150 години тя е физически и духовен паразит. Случайни отделни нейни служители са вършили свестни неща, точно както и случайни невярващи. Тя обаче – не. Писал съм преди с какво облекчение посрещам факта, че Левски не е официално канонизиран за светец. И защо.

Ще може ли тази църква да се пречисти? Не вярвам. Върхушката й е завинаги загубена за това дело. А миряните, съгласно последните разпоредби на БПЦ за църковно-народните събори, вече нямат право на глас в нея, поне не за важни неща. Колкото и да е тъжно и страшно, май има две възможности: или да станем атеисти, или да се обърнем към някоя друга религия. Случаят с митрополит Николай както не е първият, така няма да е и последният. Докато не се откаже от БПЦ и последният нормален човек в България.

А междувременно може би все пак е добра идея на митрополита да му осигурим диагноза, лечение и ограничен достъп. Заплахите на Доган с посегателства срещу етническия мир не ме плашат. Плаши ме възможността заблудени да продължат да слушат Николай и да му вярват. Стане ли това, не ми трябват талибани, нито атентатори самоубийци от ислямските държави. Ще си ги имаме родно производство, в достатъчни количества.

Което е и по-голямата трагедия от тази в Охридското езеро. Петнайсет човешки живота са страшно много, но все пак са еднократна цена. Докато попиването на отровата от такива като митрополита е цена, която ще плащаме всеки ден, години и години. Ще дойде време да се окаже по-висока.

Често плюя тук Бойко Борисов. Сигурно ще го плюя и занапред – има за какво.

Днес обаче ще му сваля шапка. Има за какво.

След катастрофата с българските туристи в Македония той веднага изпрати затам правителствения самолет. Заедно с куп министри, лекари и прочее.

Може да го прави за медийно шоу. Може да е чиста показност. Може да е всичко. Само че го направи.

Не че това ще помогне с нещо на удавените. А вероятно и на спасените, кой знае колко. Но това е начинът една държава да покаже, че е държава, а не свинеферма. И че гражданите й са за нея граждани, а не поданици… Това е начинът да имаме поне мъничко национална гордост и самочувствие. А ни е нужно.

Не е много. Но е нещо, което белите държави правят за гражданите си. Ако България ще е бяла държава, е редно да го прави. А ББ е първият ни министър-председател не само от промените насам, който го прави. Така че има признанието ми. Станишев за четири години направи само едно нещо, което да му зачета като плюс – въведе плоския данък. И това пак не беше малко – на Симеон единствения му плюс е, че ни направи искрени републиканци.

Бат Бойко може да си има огромен куп недостатъци, може би много повече от предимствата, но има добри изгледи още за първата си година като премиер да направи повече свестни неща, отколкото доста премиери преди него заедно. Има възходяща тенденция, вдигане на летвата. Поощрим ли я, може да имаме и повече от нея.

Решим ли да си засеем нивата, нищо чудно пък да роди. Тъй де – не знам защо, ама наесен имат какво да ядат тия, дето напролет са сели. Колкото и да не им се е вярвало, че нивата ще роди. И колкото и трудно да е било орането, сеенето, жъненето и пр. Който работил – яде.

Който не – вайка се защо все на него ще му се случи да е гладен. Все на него държавата му е на кръстопът, без петрол, злато, диаманти и прочее. Все неговият шеф е лош и му реже от заплатата за дреболии. И, разбира се, все неговите политици са крадливи и безхаберни…

… Едни други, на които ще сваля шапка днес, са македонското правителство. Отидоха моментално на мястото на трагедията. (Потъналият кораб е превозвал около 50 българи и само трима македонци.) И въобще не ща да чувам злоради изказвания за междудържавни отношения и прочее. Каквато и да е причината, постъпиха както е редно да постъпят министри при трагедия с пътници.

И най-много ще сваля шапка на министъра им на транспорта – Миле Янакиевски. Моментално след инцидента човекът подаде оставка. Според мен не е виновен, и не бива да му приемат оставката. Но моралният жест е впечатляващ. Някой да помни кога за последен път български министър е подавал оставка заради подобно нещо, вместо да се налага да му я вадят със зъболекарски клещи? Последният пример е оставката на Румен Петков – изтръгнаха му я със сила, при положение че се говори, че разни европейски служби са споделили на Станишев, че вредите от работата на Петков превишават стойността на живота му, от тяхна гледна точка… Май не е зле да си внесем македонски министър. Да понаучи на морал българските. А и простите българи да понаучи как е редно да се държи държавен служител, когото те са назначили и те му плащат заплатата от джоба си.

Което ме навежда на мисълта за текущата 29-годишна директорка на Държавен фонд земеделие – Калина Илиева. Дето ББ я бил назначил не защото баща й му е колега, ами защото била имала професионални качества. Това хубаво, ама в коя професия? Ако се съди по изявите й, надали е в каквото и да е сродно на земеделието… Радвам се за качествата й, ама да си ги взима и да ходи където са приложими. Назначението вече се отразява осезаемо на Бойковия рейтинг, и вероятно доста често ще му се отразява и занапред. Така че сериозно се надявам и той да я “посъветва” същото. Докато не е направила някой як калпазанлък.

Че тогава вредата за рейтинга ще е далеч над ползата от всички пращания на самолети по света при закъсали български граждани. Защото закъсали ще сме тези в България. А от бели в земеделието се закъсва здраво, и в области, чувствителни за българина – корема, и като резултат портмонето.

Открих тук една, уви, интересна статия за действията на Майкрософт към Линукс. И се боя, че не е фалшификат.

Колкото и да е странно, дори след подобни неща аз не мразя Майкрософт. Вярно е, нечестността им е възмутителна. Но човек, а и фирма, следва да бъдат преценявани от гледна точка и на положението, в което са.

Ако бъдат изправени пред заплаха от категорията на Линукс, повечето корпорации с размера на Майкрософт биха прибегнали до екипи наемни убийци. При Майкрософт, поне засега, дори по-бруталните заплахи са голяма рядкост. Тоест, те са направо ангели небесни сред равните им – без ирония. Да, по моите критерии и техните действия са недопустими, и смятам да се боря срещу тях както мога. Но в същото време им отдавам дължимото за търпимостта (като за позицията им) към конкуренцията на свободния софтуер, и за толерантността им към него. Те са една от причините – не единствената, но една от най-важните – заради които не бих искал Майкрософт да фалират или изчезнат.

Би било страшно трудно Майкрософт да се превърнат в приятел и поддръжник на свободния софтуер. Към момента на пръв поглед е непредставимо. Но мисля, че не е невъзможно. И че, ако се работи търпеливо и конструктивно, това може да стане. Тогава свободният софтуер ще има още един могъщ и надежден поддръжник.

А с това и свободата на хората. Защото софтуерът няма нужда от свобода. Имаме я ние, потребителите му.

Кратки абсурдистански новини (събрани от доста време насам):

Вчера е бил разкрит случай, когато следователи водели тайни преговори с разследвания от тях престъпник, чрез адвоката му. При внасянето на делото заместник-председателят на абсурдистанския Върховен касационен съд реагирал възмутено: “Какво като си определяли срещи – това нищо не означава! Аз постоянно си определям такива срещи. Това е непрофесионален подход…”

—

След убийството посред бял ден на известен абсурдистански банкер, вътрешният министър на Абсурдистан обяви, че това е посегателство срещу държавата. Тезата му беше подкрепена от специалисти по връзките между политиците и бизнеса. По думите на един от тях, “този човек беше държавата – каквото той наредеше, това ставаше”.

—

Обявени бяха строги полицейски мерки за прекратяване на криминалните убийства. От тези мерки нататък, полицията строго ще следи убийствата да бъдат определяни като некриминални.

—

Вследствие взетите мерки, убиец, нает от двама известни престъпници (бел.прев: бизнесмени? така и не го проверих това в речника кога какво значи) е дал показания пред властите. Според неофициални източници, причината убиецът да реши да даде показания точно сега е, че маскирани полицаи спрели джипа му и го изплашили до смърт с насочен спиртомер и заповед: “Документите на колата, моля!”. Други източници оспорват тази информация, но отказват да дадат своя.

—

Преди нещо време, в събота в столицата на Абсурдистан се проведоха кметски избори. В неделя беше обявено, че са спечелени от бивш главен шериф на държавата, същият още по-бивш пожарникар. Във връзка с това, в понеделник сутринта скорострелно бяха изпоасфалтирани сума ти улични дупки из столицата. Пътни инженери, попитани очаква ли се подобно асфалтиране като на пожар да издържи и след първия дъжд, отказаха коментар.

—

Сега наближават нови кметски избори в столицата на Абсурдистан. По този повод бяха асфалтирани още няколко улици. Вечно недоволните абсурдистански шофьори обаче веднага се размрънкаха: “За какво я асфалтираха специално? Ако искаха да стане като сега, можеше просто да изчакат стария асфалт да се доразвали още малко…”

—-

При предишните кметски избори в столицата на Абсурдистан подкрепата на избрания кмет клонеше към 100%. След година и нещо управление, тя беше започнала да клони към нулата. Абсурдистански източник, пожелал да остане анонимен, заяви: “По-добре кой да е друг!”. След като обаче основните политически партии определиха своите кандидати за поста, подкрепата за сегашния кмет отново наближи 100%, а анонимният абсурдистански източник си взе думите назад.

—

След последните проведени в Абсурдистан национални избори кметът на столицата, бивш пожарникар, беше избран за министър-председател. Измина известно време, и започна да прави впечатление, че той май не е разбрал, че е вече глава на правителството – държи се като селски кмет. Както преди правеше впечатление, че не е разбрал, че е кмет, а не пожарникар – правеше всичко като на пожар. Политолози предвидливо прогнозират, че вероятно трябва да бъде избран за президент, за да започне да си мисли, че е министър-председател.

Какво е нужно, за да започне да се смята за президент, засега не е ясно. Възможно е да трябва да бъде назначен отново за пожарникар.

—

Попитали радио Ереван: “Министър-председателят на Абсурдистан новият Исус ли е?” Радио Ереван отговорило: “Не. Няма как да го заковат на кръста – гвоздеите ще се затъпят.” Анонимен абсурдистански източник коментирал: “Вярно е. Каквото и да го доближи, моментално затъпява.”