Grigor Gatchev - A Weblog

Един познат ми изпрати разтревожено следния цитат от някакъв форум (не ми каза от кой):

> Абе любопитно ми е само аз ли сам подслушван от БТК.През АДСЛ на БТК се
> получава следнот:
> telnet всеки_хост.тлд 5190
> Trying XXXXXXXXXXX…
> Connected to XXXXXXXX.com.
> Escape character is ‘^]’.
>
> А сам 100% сигурен, че на хостовете с които тествам “aol” порт не е
> отворен, дори се филтрира.

Стреснах се здравата. TCP 5190 е основният порт за обмяна на информация на протокола AIM/ICQ. Всяко едно съобщение, което препращате през някой от тези два IM протокола, минава през него. (А и доста друга информация – логините, информация за прехвърляни файлове…) Странни ефекти около него биха направили подозрителен всеки сисадмин. През ICQ се обменя, като правило в некриптиран вид, огромни количества ценна фирмена, лична и друга информация. Който разполага с нея, може да изнудва или държи в ръцете си другояче почти всеки потребител на тези протоколи.

С какво наблюдаваното е странно ли? То означава, че когато се опитате да се свържете към този порт, НЕЩО ви отговаря. Ако няма как на машината, която търсите, да има такова НЕЩО, значи то е някъде по пътя ви към нея.

Приятелят ми беше дописал следното:

И аз пробвах, така става наистина. След което става Connection closed by
foreign host.
С dir.bg веднага, с google.com и yahoo.com с известно забавяне. Това каквото
той казва ли значи?

Моментално си направих експеримент от своя компютър (който не е на ADSL връзка) – опитите да се свържа с порт 5190 на фирмения ми сървър даваха нормалния и реден за този случай отговор “Unable to connect to remote host: Connection refused”. Продължих експеримента с петнадесетина компютри, свързани към различни провайдери. С повечето от тях резултатът беше същият. От всички, свързани на ADSL, обаче се получаваше каквото е описано в по-горните цитати. А именно: нещо прехваща връзката, и се опитва да се свърже с машината, която търсите. След като вижда, че на нея няма такава услуга, то ви изхвърля – но не успява да скрие присъствието си. (Което не е трудно, но не е било направено.)

В учебниците по сигурност на информацията това се нарича man-in-the-middle attack. Обикновено тя се използва за записване на информацията, която двама си предават по линията; по-рядко – за да се представи “посредникът” за някой от двамата пред другия (или за всеки от тях пред другия едновременно), и да прави разни неща от чуждо име. С други думи, много вероятно е БТК ADSL услугата да подслушва целия ви ICQ трафик.

Възможно ли е да не го прави, да се касае за нещо друго? Естествено. Може да си имат някакви проблеми с ICQ предаването, и някой некадърник да е скалъпил импровизирано SOCKS или подобно прокси както е могъл. Възможно е прехвърлянията им на портове да са оплесквани на едно и оправяни на друго място, и това да е страничен ефект. За много възможности вероятно не бих се сетил веднага; за много сигурно изобщо. Едно обаче ги обединява – не са особено вероятни. Теоретично са възможни – но когато се прави такова нещо, то обикновено е, за да бъде трафикът удобно подслушван.

Защо може да им е на БТК да подслушват всеки? Една възможна причина е съобразяване с разпореждания на МВР. Може би с това да следят да не се прехвърля копирайтвана информация. Но като се има предвид какво подслушват, е малко вероятно. По-скоро бих предположил друго разпореждане на МВР, което е неизвестно за обществеността – да бъде подслушван всеки. Под предлог борба с тероризма, преследване на педофилия, или каквото друго МВР-тата по света обикновено съчиняват като извинение за противозаконната си намеса в личната тайна на хората. МВР вече се е доказало като охотен автор на противозаконни нареждания, а БТК – като не по-малко охотен техен изпълнител.

Друга възможност е БТК да го вършат по своя инициатива. Който има големи бази с лична информация, държи в ръцете си всекиго: тези бази са както безценен инструмент за самата фирма, така и скъпо платена стока, за която винаги има платежоспособни потребители. А съвременните инструменти за пресяване на данни правят съставянето на такива бази от записаната информация удобно и лесно. Звучи изуверски, надявам се да не е това – но такива неща никой не ги прави без да иска, винаги има причини. А причините означават цели, методи, манталитети и действия.

Възможно е да има и други причини да се извършва това подслушване. Не вярвам обаче сред тях да има приемливи и коректни. Ако причината беше приемлива и коректна, щяха предварително да ни предупредят, и да ни попитат искаме ли. Така е редно.

Засега още не е ясно (в смисъл, не е доказано) дали става дума за подслушване. Без съмнение обаче нещо е налице – така че имам към всички наоколо предупреждения и препоръки.

Първата ми препоръка е – изхвърлете ICQ! Не съм фанатик на тема свободен и несвободен софтуер, но ICQ неведнъж е показвал лошите страни на несвободността. (Тази история също е косвен пример.) Препоръчвам на всички Jabber. Освен че е отворен, публично дефиниран формат, за него има много безплатни клиенти. И, което е най-хубаво, той предлага и шифроване на съобщенията. (С истинска криптография, която е трудно да бъде разбита.) На www.jabber.org можете да научите всичко, което ви е нужно, за този протокол – какво може, кои програми го владеят, и т.н.

Втората препоръка е – следете какво става около този случай! Вероятно до не повече от седмица-две или ще изтече информация какво е било, или някой ще успее да го установи. Ако се окаже, че наистина е било някаква некадърна кръпка върху системата на БТК, иди-дойди. Ако обаче не излязат напълно задоволителни обяснения по въпроса, ще смятам за разумно да се счита, че БТК наистина подслушва. (Същото важи и ако следите от man-in-the-middle софтуера им мълчаливо изчезнат – както казах, не е никак трудно той да бъде достатъчно добре скрит.)

При това положение категоричният ми съвет към всички ще е: бягайте от ADSL услугата! Въобще не я обсъждайте като възможност, когато си поръчвате Интернет. Изместете се от нея на друг провайдер веднага щом можете. Ако сте принудени да я използвате още известно време – в никакъв случай не използвайте ICQ, особено за ценна информация! И, най-вече, разпространявайте вестта, че БТК подслушва и записва клиентите си, навсякъде – да се знае, и да се бяга от тях!

Някой би казал: “Дори да се докаже, какво от това? Не споделям по ICQ нищо особено. Не прехвърлям информация за банкови сметки, за престъпления (защото не ги върша), нямам нищо, което да крия. Защо да бягам от тях?”

Като начало, “безобидните неща” често хич не са безобидни. Едни от типичните купувачи на бази лична информация са различните разузнавания и други подобни служби. (Други са големите престъпни мрежи.) За тях абсолютно случайният човек може да се окаже ценен, и по тази причина въвлечен чрез изнудване в престъпление. Някои примери, които са се случвали реално, са:

– да пъхне подслушвателчета в хотела, в който работи
– да пусне приспивателно в супата на човек, който яде в гостилницата им
– да недозатегне спирачките на автомобил, обслужен в сервиза, в който работи

Като правило, потърпевшите от тази активност ще са неслучайни хора – било от друго разузнаване, било престъпници под прикритие – и е вероятно да последва наказание за нея. (В трите случая, които цитирам по-горе, е последвало.)

Друга възможна причина е да трябва да бъде покрит нечий човек. Наскоро в САЩ например след 20 години се разбра, че невинен човек е бил осъден на доживотен затвор за убийство, за да бъде “скатан” човек на ФБР. Когато знаят всякакви подробности за теб, е много по-лесно – и се качваш нагоре в списъка за подбиране.

Добре де, стига сме се плашили. На практика тези неща са редки (макар че случат ли ви се, редкостта им не ви топли). Дадох ги като примери как безобидната информация може също да е важна…

По-важното е, че който записва ICQ-то ви, с пълна гаранция записва всеки ваш обмен. Поща, браузване, FTP… тези неща се записват и дублират много по-неусетно и невидимо, и няма как да се разбере. А те вече съдържат наистина всичко за вас. Банковите сметки и пароли за фирмата ви, цените и уговорките, които пращате на партньори или фирмени поделения по е-майл, документите, които прехвърляте през FTP…

Така че, не се ли покаже категорично, че не става дума за подслушване, изоставете БТК ADSL. Направете го не в знак на протест за идеали, а за да спестите на фирмата си, или на себе си лично, ядове за в бъдеще. Да, никога няма гаранция, че другият провайдер не върши същото – но поне има надежда; някои провайдери доказаха с дела, че не изпълняват противозаконни нареждания на МВР. Ако за БТК не се опровергае, се спасявайте, преди да сте се превърнали в поука за околните.

Софтуерният фронт напоследък е интересен. Много. Случват се разни неща, ситни и дребни, като камилчета.

Като начало, любимите ми Майкрософт (всъщност аз не се чувствам враг на Майкрософт – изпитвам към тях напоследък единствено съжаление, донякъде дори състрадание) декларираха максимално кратки срокове за преминаване на всички нови продажби на Уиндоус само към Виста. Продажбата като отделен продукт на XP и 2000 (да, дори 2000 доскоро се продаваше спокойно, и немалко хора го купуваха!) по много програми вече е спряна, по други спира в най-скоро време. Много скоро единственият начин да си ги купите ще е преинсталирани на компютър.

И това също няма да е за дълго. Големите дистрибутори ще изгубят правото си да предлагат преинсталиран XP на 1 януари 2008 г., след по-малко от година. Малките ще могат да продължат да го предлагат до началото на 2009 г. Защо това бясно бързане? Че базовите версии на Виста са по-евтини от XP – печалбата на Майкрософт в тях е по-малка!… Обявено е, че XP ще се поддържа минимум до 2011 г. Защо това трескаво махане на възможности от пазара, защо това насилване на клиентите само към Виста?

Пазарите твърдят, че приемът на Виста е, меко казано, хладен. От Майкрософт обаче твърдят, че тя се продавала “свръх очакванията им”. Косите ми се изправят, като си помисля какви ли очаквания ще да са имали… И като гледам с какъв отчаян напън се опитват да я заврат в гърлото на купувача. Все едно Народното събрание се опитва да прокара нови привилегии за депутатите (извинявам се за неадекватната аналогия – за депутатите като че ли не остана какви привилегии още да им се дадат). Нещо става…

И не само това. Dell доскоро смятаха да предлагат вече прединсталирана само Виста. Натискът върху сайта им за обратна връзка с купувачите обаче първо ги накара да предлагат прединсталиран и Линукс. А отскоро върнаха за няколко популярни продуктови линии възможността и за прединсталиран XP. Не че е страшно – но е още едно доказателство, че популярността на Виста е далеч под типичната за поредния нов Windows. Нещо става…

Наскоро пък Бил Гейтс обяви, че предлага за развиващите се страни пакет Windows (Виста, естествено), Office Starter Edition и още малко дреболийки за… $3. При условие да се използва за образователни цели. Дали е незаконно подбиване на цената – не знам, да кажат икономистите. Че е похвално – без съмнение, пет шести от света не знаят какво е компютър, заради беднотата си. Ама на какво ще търкалят тези пет шести Виста? Не съм чул Гейтс да предлага и компютър с пакета. Пък такъв, дето може Виста да върви на него (поносимо), петте шести няма да могат да си позволят.

Дали Vista Home Basic + Office Starter Edition става за каквото и да било, е друг въпрос. Ама все пак, защо тъй? Че Гейтс е филантроп, знаем. Ама Майкрософт сме свързвали с филантропия само когато трябва да подбие и изхвърли от пазара конкурент. Да пробвам ли да се сетя кой е конкурентът?

Добре де, заклахме Майкрософт, бъдещето им е черно, ще фалират, дайте да сме щастливи ;-( Сериозно обаче, тревожи ме нещо друго. И то са промените в текущата чернова на GPLv3.

Когато разпространявате софтуер, GPL изисква да зачитате свободата му. Ако обаче само предлагате достъп до него като услуга, GPL не играе. Опитите да обхване и тази зона са били категорично контрирани от големите фирми в комитетите по съставяне на GPLv3. А в момента нещата в света на софтуера вървят точно натам – сърцевината на философията “Web 2.0” се нарича “софтуерът като услуга”.

Наглед – лошо няма. Свободният софтуер прави парите си именно от предлагане като услуга. Но аз ли съм чак такъв фундаменталист, та ми се струва, че моделът “софтуер като услуга” е по-лош на практика дори от модела на затворения софтуер?

Като начало, предлагането на софтуера като услуга не заставя фирмата, която го пише, да го освободи (тъй като не го разпространява). Тя може до безкрай да гради продукта си върху планини свободен софтуер, и да печели от него, без никога да освободи обратно нито бит. Това не само превръща GPL в още един BSD лиценз – то “заключва” развитието на софтуера в само една фирма, прави го по-собственически дори от Windows. Опазването му се превръща във върховна задача на фирмата (то е единственото й конкурентно предимство пред другите), и настървява още повече патентните войни. И GPL не ни опазва от това – тоест, очертава се залязването му като любим лиценз на свободомислещите, на хакерите.

Като продължение, самият механизъм “софтуер като услуга” е неприемлив откъм сигурност на информацията. Той по същество изисква да пратиш всичките си данни на провайдера на услугата, и да разчиташ, че той няма да се възползва от тях. Което е тест дали IQ-то ти е над стайна температура… Ако Майкрософт изискваше Windows да им изпраща всичките ти данни, щяхме да изпищим до небето, нали? Е, Web 2.0 принципът изисква да го правим доброволно, сами. И да разчитаме, че законът пази тайната ни, и да вярваме, че пословицата “за милиони няма закони, за кокошка няма прошка” е мъртва.

(Някой да си спомня дребничкото предупреждение на GMail, че вашите писма могат да бъдат съхранявани от Google и след като ги изтриете, и използвани на практика както Google сметне за необходимо? Е, те просто бяха честни към клиентите си, и им го казаха, за разлика от другите “software as a service” провайдери. Свалям им шапка. Още веднъж доказаха, че са неправдоподобно свестни, за корпорация.)

На въпроса “какво толкова имаме да крием” няма да отговарям. Или може би ще отговоря някой път, само веднъж. Отговорът вероятно ще е написан с главни букви, и по възможност ще е с много картинки. Малоумните обикновено четат трудно (съжалявам за грубата дума – ама е вярна!).

Кой ли от блогерите от тайфата не изпробва клавиатурата си на тема свободен софтуер, и свободно изкуство? Но тук намирам една новина, която ме възхити – създаване на свободно списание за медицина!

Сериозните списания за медицина са малко познати на широката публика. Като правило проблемите, които се дискутират в тях са високоспецифични, и добре разбираеми само за специалисти в съответните области. Езикът на статиите е тежък и труден за разбиране за несвикналия с научния стил на списване. Изискванията за публикуване на статии в такива списания са изключително високи, както към професионалността на темата и новостта на материала, така и към едновременно пълнота и голяма стегнатост на изложението, и отличен стил и точност на изразяване. Човек, който не е перфекционист по природа, има твърде малки шансове да успее да прокара своя статия в такова списание.

В същото време, тези списания са основният източник на медицинска информация. Те са, откъдето един медицински учен или пък практикуващ лекар с претенции за върхова подготовка може да научи стегнато и изчистено за новостите в медицината. По същество, в информационно отношение те са мястото, където се прави медицината като наука. Това ги прави изключително ценни за професионалистите. Същевременно, осигуряването на качествени материали е много трудоемка дейност. Правило е, че поне двама, често повече рецензенти с голямо име и ум трябва да се изкажат положително за една статия, за да бъде допусната тя до публикация – тоест, на една публикувана статия по десет, сто или дори повече биват изчетени, всяка от по няколко известни учени. А това е много труд на хора с изключително висока квалификация.

Всичко това прави издаването на сериозно медицинско списание скъпо. Въпреки че рекламите в тези списания струват бесни пари, те обикновено не могат да се издържат без абонамент за солена сума – толкова солена, че често е препятствие дори пред богатите лекари от най-развитите държави. А за не толкова богатите е непреодолима стена. Непреодолима до степен да е почти равностойна на юридическа забрана. Което в известна степен оприличава тези списанияя на несвободния софтуер или изкуство.

Друга прилика с тях е, че в последно време списанията възприемат все по-авторитарен подход към авторските права. Преди трийсет години почти нямаше списание, което да си позволи да поиска от автора на статията други права освен просто да я издаде. Най-елитните смееха да искат авторът в продължение на 3 или 6 месеца от излизането да не я публикува другаде… Сега вече много статии направо поставят като условие авторът да им предаде безвъзмездно абсолютно всякакви права върху статията си. Всеки достъп до нея впоследствие се продава скъпо и прескъпо. По-упорито и по-нахално, отколкото песните на поп-звездите или холивудските филми.

А пък информацията от тези статии е не развлечението ни, а – чрез познанията на лекаря ни – нашият живот.

Около медицинските списания има и друго противоречие. Рекламодателите им са обикновено фармацевтични компании, а това поставя списанието в условия на конфликт на интереси. Хем трябва да е безпристрастно и обективно, хем ако някое изследване в него даде лоши резултати за рекламодателя Х, лошооо! А този ефект, или дори само съмнението за него, вече са страшни. Те унищожават научната стойност на публикуваното в списанието.

Повече около тези съображения можете да откриете в уводната му статия. За мен тя беше откровение и в едно друго отношение – редакторите му очевидно са поклонници на свободния софтуер и свободните идеи, или най-малкото ги ценят високо. Прочетете мнението им за Уикипедия, и избора им на свободен софтуер за CMS. Най-сетне, обърнете внимание на открития им подход към публикуването – решението да се публикуват заедно със статиите и peer reviews, а може би дори коментари на читатели! Подобна откритост е непозната в света на медицинските списания. И, въпреки че познавам добре консерватизма и дебелоглавието на колегите си, се чудя дали не виждаме зачатъка на един нов проект, не по-малко полезен и славен от Уикипедия.

… Затова съм толкова въодушевен, че се създава професионално списание за медицина, което е изцяло свободно. Още не зная какво ще се случи с него. Нямам представа дали издателите му ще успеят да съберат прилична редколегия, още повече както амбициозно са решили и да не публикуват реклами. Може да не успее да поддържа добро качество. Може бързо да фалира. Може да не успее да придобие позиции в индекс на цитиране, и т.н… Но може и да успее, и да се закрепи.

Закрепи ли се веднъж, не бих се учудил инициативата да се разшири. Да проима и нови свободни медицински списания, може би специализирани по области. И – не може би, а дано, дано! – малко по малко научната медицина се върне отново към свободата, която цареше в нея някога, и която й даде богатство, дълбочина и много малки и големи открития. Открития, благодарение на които много от нас са здрави (а много са и изобщо живи). За да й даде нови и нови открития, и още здраве и живот на много от нас.

Стискам палци на създателите на списанието – и мисля дали нямам как да им помогна с нещичко! (Като начало – като пръсна вестта за тях.)

Време е за свободна наука!

Така казват някои по-възрастни хора, когато искат да опишат нещо, дето няма да се случи и отвъд никогато. Но прави ли са?

Имам навика да хвърлям по едно око на статиите около картирането на човешкия геном. Любопитен съм дали няколко хипотези, които си имам, ще се потвърдят. Наскоро прочетох потвърждение за една – и то такова, каквото не бях очаквал.

Хипотезата ми беше, че ще намерят в човешкия геном сума ти парчета и остатъци от най-различни вируси. Наскоро обаче са намерили не просто парче, а цял един вирус в него – и то в генома вероятно на всеки човек наоколо!

Въпросният вирус е от групата на поли-ДНК вирусите. Логично е да се предполага, че просто случайно се е закрепил към генома, и се влачи с него, като безвредна добавка. (Еволюцията не елиминира безвредните добавки в генома, или по-точно го прави много, много по-бавно.) Но не е така – човешкият организъм активно използва гени от набора му за свои цели. И то за най-своята цел на човешкия род – размножаването!

Едно от качествата на този вирус е, че той подтиска имунитета на гостоприемника, за да не бъде унищожен твърде лесно в организма. Подтискането се обуславя от един ген в него, който отключва при активиране сложна процедура по подтискане на имунитета към вече налични в организма чужди обекти, но почти без да засяга реакцията към новопостъпили. (Тук най-подло си спестявам няколко страници обяснения и схеми.) Та, този ген се активира в организма на бременните жени – и именно той спомага тялото им да не отхвърли зародиша, който се развива в него. Възможността да износваме децата си дължим на това, че сме изпиратствали генома на въпросния вирус.

И кво стана? “Когато чумата върне на хората децата”… Оказва се, че един вид чума (принципно болестотворен вирус) е отговорен за това изобщо да можем да имаме деца! Аллах акбар…

(Воистине акбар, сигурно би казал Калоян.)

И още едно генетично откритие, което ме изненада. За него пък си мислех, че би било удобно да съществува като фактор в генетичната еволюция – ама и представа си нямах, че природата ме е изпреварила с идеята!

Случват се, значи, от време на време мутации. Еволюцията ги използва като база за пригаждане на вида към околната среда – чисти неподходящите, запазва подходящите. Знаем го още от учебниците в началното училище. Чудесно нещо, благодарение на него не сме още коацервати.

Да, ама не толкова чудесно. Мутациите се случват с що-годе равномерна скорост, при нормални условия. А пък биологичният вид има много неравномерна нужда от тях. Промените в околната среда обикновено се случват рядко, а пък стават сравнителн о рязко – стотици хиляди, дори милиони години без промяна, и след това промяна в рамките на не повече от няколко хиляди години, или дори само за ден-два. Е, няма ли как някак при живота без промяна да няма много мутации, пък като дойде промяната, да се изпонаслучат всичките? Тогава е, когато има нужда от тях. Ако пък има и как да се случат само не най-страшните, от които направо се умира, ще е супер. Ненаучна фантастика.

Е, оказва се че имало начин. Приложен вече вътре в нас.

Пак в училище сме учили, че генетичният код на човека е двоен – тоест, има някаква повторяемост. Подсигуряване в случай на грешки – ако едната верига пострада, другата е читава, и повредената се оправя според нея. Ако сме учили биология или медицина във ВУЗ, ще знаем, и че има едни ензими, наречени ДНК-репарази, които оправят ДНК-то – и че принципно те могат да бъдат и много по-ефективни и безпогрешни, отколкото са. (А са по-малко ефективни, защото иначе нямаше да се събират достатъчно мутации, за да работи еволюцията.) Така че има и още едно ниво на ремонт и съхраняване на генетичната информация.

И други има. Много гени са дублирани в по повече от едно копие. Много са пръснати “холографски” из ДНК – парченце тук, парченце там; от различните парченца след много рязане и кроене се сглобява една обща иРНК, която кодира вече нужния белтък. Ако някое парченце е повредено, може да се вземе друго негово копие, читаво – нещо като ECC технология. Ето ви още един слой на сигурността.

Нещата не спират дотук. Смисълът на тези ДНК и РНК е да се произведе белтък – той е, който определя нещата в организма. В някои случаи подмяната на дори само една аминокиселина по веригата на този белтък го прави дефектен. В други обаче – не: функцията се запазва, често в пълна степен – била е подменена несъществена аминокиселина. Така че ето и още едно ниво на подсигуряване… И на всяко работят механизми с възхитителна сложност и баланс.

Добре де, ама дотук говорим само за подсигуряване. Време е да спомена и за механизма “тука има мутации, тука нема”.

На всички тези нива на подсигуряване белтъкът да се получи какъвто трябва работят сложни механизми. Те успяват да отстранят влиянието на много и много вече налични в ДНК мутации. Да, някои мутации са наистина страховити и еволюцията ги обработва веднага – но по-леките биват заобиколени от механизмите на корекция, и остават скрити от еволюцията. И се трупат с времето.

При нормални условия. Защото, когато организмът е при ненормални условия (прегряване, състояние на стрес и т.н.), ефективността на механизмите, които заобикалят ефекта на натрупаните мутации, спада. И мутациите внезапно започват да проявяват ефектите си, да се показват и стават налични точно когато организмите са под натиск – тоест, средата се е променила, и биологичният вид има нужда от мутации… И тъй като истински смъртоносните мутации повечето са отсети от еволюцията още през “мирно време”, остават само по-доброкачествените.

За кой ли път се възхищавам на мъдростта на природата.

Случайно ми попадна пред очите поредният скандал в щатските медии.

Водещият токшоу по Си Би Ес Рейдио Дон Имус бил нарекъл женския баскетболен отбор на университета Рутгерс “чернилки и проститутки”. Момичетата от отбора, които били предимно афроамериканки, реагирали остро на расовата обида. Вдигнало се масово недоволство сред медиите и консуматорите им.

Си Би Ес Рейдио изритали Дон Имус. Той помолил за прошка от сърце, отборът (след малко чудене) му простил, впредвид факта, че е вече уволнен, и надали някога ще си намери работа в каквато и да е медия.

В момента из Щатите енергично се обсъжда дали не е време и други медии да вземат по-крути мерки срещу възможността от журналистите им да се чуят расистки намеци.

Хубаво де, казвам си. И аз не обичам расизма, и не одобрявам да викат на момичетата от отбора “чернилки”.

Ама аз ли съм сляп, или наистина нито те се обидиха от това, че Имус ги нарече “проститутки”, нито пък който и да било друг изобщо обърна внимание на това?

Чудя се какви изводи да си направя. И за кого – за момичетата от отбора ли, за медиите ли, за САЩ като цяло ли…

Наскоро с един мой познат (чрез пътищата неведоми на Мрежата) се е случила следната случка.

Уви, хора като шефовете на тази строителна фирма продължават да се подвизават из България, и да се смятат за недостъпни. Мисля, че е време да им покажем, че грешат. Че блогосферата (а и другите медии) могат да осветлят делата им така, че и най-подкупният съд да не може да ги прикрие. И че са готови да го направят.

Призовавам всички, които четат тук – дайте гласност на случая! Ако имате свои блогове, разкажете за него в тях. Ако работите в масмедии, разкажете на шефовете си за случая – сто на сто от него ще излезе не един интересен репортаж, който да привлича зрителите! Ако имате връзки с чуждестранни информационни агенции, парламентарни наблюдатели и други влиятелни лица или организации – обърнете им вниманието към случая, да проследят как ще се развие, да го отразят, да го вземат предвид при съставяне на отношението си.

И каквото още ви хрумне.

Защо да си мръдвате пръста за някой, когото не сте и чували ли? Защото така съграждате атмосферата в държавата ни. Бъдат ли лошо попарени тези, които са изнаглели срещу него, утре няма да посмеят да минат със същия трик срещу други – например вас. Успеят ли, мине ли номерът безнаказано, познайте дали ще спрат дотук! Дали вие ще сте първите след това, или десетите, дали ще е измама със строеж, или с покупка на мебели, дали ще е от тези същите юнаци, или от други техни подобия, видели от този случай какво (не) става, когато се посегне на някого…

Рано или късно ще се стигне и до вас. И тогава ще пожънете каквото вие самите сте посели, днес и сега, с отношението си към този случай.

x> Имам тук проблем – можеш ли да ми помогнеш?
grigor> да?
x> някакъв вирус ми иска ключ и лиценз да се инсталира
grigor> какво?! вирус ти иска ключ и лиценз, за да ти се инсталира на компютъра?!
x> не бе, нещо ми ги иска, и да те питам дали не е вирус
grigor> сeриозно се съмнявам… ще е новост във вирусописането…

В този момент си чатех също така и с Eneya. Повеселихме се за сметка на неудачно изразилия се мой познат, след което се замислихме – има логика! Доказан факт е, че най-слабото място в защитата на компютъра е задклавиатурното устройство. Логичното положение е да бъде атакувано то. Тоест, да се постави ударението върху юридическите аспекти, а техническите могат и да се позагърбят.

Повеселихме се още малко на тема докъде стигнаха авторските права, как вече ще трябва да си кракваме и вирусите, и още аспекти. Накрая реших да поизчистя малко този чат, и да го обърна на псевдолитературно произведение. С абсолютно неясни авторски права (включително за мен – трудно е да се проследи кое на кого хрумна първо, и кое от кое следва логично)… Ето го.

“ИТ новини” – 7 март

Днес ЕСБОП разби поредния нелегален сайт за разпространяване на незаконни копия на вируси. По данни на специалистите, сайтът е съдържал над 11 000 серийни номера, крака и нелегални лицензи за различни вируси. Арестувани са четирима души, и е иззето голямо количество техника.

“Поздравяваме действията на пазителите на реда”, коментира председателят на българския клон на Асоциацията за защита на правата на авторите на вируси. “В творенията ни са вложени безбройни часове упорит труд, и много средства. Те дават неограничени възможности за социализация на индивида, за евтина реклама на бизнеса, и за следене и разкриване на потенциални киберпрестъпници на държавата. Използването им без разрешение и заплащане е престъпление, и следва да се наказва от закона, подобно на пиратстването на други видове съдържание – музика, филми, програми…”

ТВ предаване “Бизнесът и ние” – 18 март

След миналогодишната присъда срещу собствениците на последната все още работеща антивирусна фирма – “Симантек Антивирус Текнолоджи” – и закриването й, днес по сигнал на АЗПАВ беше арестуван в Сиатъл основателят на фирмата “Майкрософт”, известният меценат Бил Гейтс. По-късно през деня АЗПАВ са внесли в съда официално обвинение срещу него, че тайно е вградил в новия продукт на фирмата си “Windows Highway” антивирусна защита.

“Практиката на Майкрософт е възмутителна”, коментира говорител на АЗПАВ. “Вече на три пъти ги осъждаме да ни предоставят пълен достъп до операционната си система, но всеки път документацията им е била непълна и некачествена, и това руши авторитета ни. Всеки говори, че Windows няма нужда от вируси, и че Майкрософт са най-добрите в този бранш!… Но последното им действие препълни чашата. Това е акт на бизнес-дискриминация, който следва да бъде наказан съгласно закона.”

Вестник “Новият капитал” – 18 март

Запитан как очаква да се развие противостоенето между Майкрософт и АЗПАВ, експерт на центъра за анализ “Картохолан” отговори:

“Тази схватка ще се реши на терена на лобирането – пред съда, и в правителството. И двете страни имат изключително силни позиции в тази област. Доскоро традиционен хегемон, Майкрософт обаче напоследък сериозно отстъпват на АЗПАВ, които поддържат най-голямата база с лична информация на света. Бих очаквал изходът да е по-скоро в полза на АЗПАВ.

Не е ясно обаче как ще бъде изпълнена молбата им за арестуването на Бил Гейтс, впредвид факта, че след инфаркта преди две години неговата личност беше прехвърлена върху компютър. Не ми е известно да разполагаме със затвор за компютри. Надявам се скоро да научим повече подробности.”

Видеострийм “ИТлайн”, 20 март:

Съдебната схватка между Майкрософт и АЗПАВ се задълбочава. Както вече знаете, адвокатите на Майкрософт успешно отстояха тезата, че Гейтс може да откаже да допуска вируси върху компютъра, на който е съхранена личността му, тъй като се касае за личното му физическо пространство. Проблемът с арестуването му обаче беше успешно решен, когато тричленен състав на съда постанови г-н Гейтс да бъде изключен от Интернет. Запитан дали решението не е твърде брутално, представител на АЗПАБ отговори: “Наистина е. Но опасността г-н Гейтс да продължи да бъде на свобода, и да организира защитата си, е твърде голяма.” А сега с последните новини по въпроса чуйте нашия пратеник:

“Адвокатите на Майкрософт току-що са внесли апел, че изключването на Бил Гейтс от Интернет представлява еквивалент на строг тъмничен затвор с елементи на сензорна депривация и други практики, дефинирани от законодателството като мъчения, и допустими единствено срещу вражески бойци. Искът е да му бъде разрешено обратно включване, впредвид влошеното му здраве (износен вентилатор на основния процесор, и необходимост от честа подмяна на дънната батерия).”

ТВ предаване “Куриози” – 20 май:

Днес наш представител присъства на първата пресконференция на новосъздадената Фондация за свободни вируси. Председателят й е старец с дълга рошава брада и сандали на бос крак; тъй като си беше забравил зъбната протеза и силно фъфлеше, не успяхме да разберем името му. По същата причина не успяхме да разберем и целите на фондацията. Наложи се да се обърнем за пояснение към г-н Стирос, представител на АЗПАВ, и специалист в бранша на вирусите, който присъстваше на пресконференцията.

“Не сте си превели правилно името – става дума не за свободни, а за безплатни вируси”, уточни г-н Стирос. “А както знаете, безплатните вируси са като безплатното сиренце – има ги само в капана.” Запитан дали все пак не е възможно да става дума за благотворителност, г-н Стирос поясни: “Създаването на съвременен, функционален и удобен за потребителите си вирус отнема огромни разходи. Безплатен продукт просто няма как да подсигури такива ресурси, и ще е далеч по-долнокачествен от нашите. Кога сте видели в благотворителна кухня да сервират като в суперлукс ресторант?”

Канал “Дипломатически вести” – 21 май:

Днешното решение на съда да разреши на Бил Гейтс да бъде включен в Интернет, но само в негова надеждно изолирана част – става дума за Китай – породи неочаквани протести. Сун Цзинян, посланик на Китай в ООН, заяви пред наш репортер: “Г-н Гейтс не е китайски гражданин, така че няма право да бъде включен към великия Китайски Интернет. Не оспорваме заслугите му в осигуряването на специфично китайски достъп до предлагани от Майкрософт услуги и продукти, но това не е достатъчно доказателство за приемането от него на ръководната роля на Партията, и другите китайски идеали и ценности.”

С огромен интерес се очакваше и мнението на г-н Гейтс по въпроса. На пресконференция негов високоговорител заяви: “Не съм съгласен с решението на съда – то не представлява подобрение на условията. Не съм свикнал да живея в държава, която не е моя собственост, и не зная какво да очаквам от нея и в нея…” Тук за съжаление компютърът, в който се помещава личността на г-н Гейтс, заби, и се наложи да бъде престартиран. След рестарта г-н Гейтс беше забравил за пресконференцията, и разпитваше журналистите продава ли се добре Windows 95. Техник от поддръжката му изказа опасението, че може да се наложи г-н Гейтс да бъде преинсталиран, което ще отнеме поне един ден. Твърди се, че изречението му за живеенето в държава, която не е негова собственост, може да е било зле разбрано поради техническата неизправност.

Нюзфийд “Пиксел” – 22 март:

Днес в съда е била внесена молба за освобождаване под гаранция на г-н Бил Гейтс. (Впредвид състоянието на Бил Гейтс – личност, прехвърлена в компютър – това ще рече включване в Интернет.) Молбата е била подписана от Линус Торвалдс – съпредседател на корпорацията Линукс. В нея се казва:

“Въпреки многогодишното ни бизнес-съперничество, се чувствам длъжен да се застъпя за Бил Гейтс. Той е един от стожерите на ИТ развитието в света. АЗПАВ следва да се засрамят от действията си – без труда и постиженията на Гейтс нито те, нито дори браншът им щяха да съществуват, или пък да имат каквото и да било значение.”

В момента съдът заседава над проблема законно ли е да приеме молбата на г-н Торвалдс. Както си спомняте, преди година той пострада тежко в катастрофа, и се наложи личността му да бъде пренесена върху компютър – всъщност, за по-голяма надеждност върху три независими компютъра. Точно това и създава юридически проблем пред съда – не е ясно дали под молбата се изисква само един подпис, както тя е подадена в момента, или три отделни.

ТВ канал “Риалити”, 23 март:

Днес в нашия град се състоя пенсионерска демонстрация. Нашият репортер, очаквал да чуе отново искания за увеличаване на пенсиите или за безплатен Интернет за социално слабите, остана изненадан. Оказа се, че демонстрацията е на бивши програмисти и потребители, и е насочена срещу освобождаването от ареста на Бил Гейтс.

За съжаление, не успяхме да вземем интервю от демонстрантите – вероятно поради напреднала възраст, един от тях обявил по погрешка репортера ни за служител на Майкрософт. Репортерът е в болница, със средни телесни повреди, но без опасност за живота.

От една от камерите, останала несчупена от хвърлените камъни, успяхме да свалим снимки на лозунгите, носени от демонстрантите. Сред тях са: “Пуснете му подстандартно напрежение!”, “Вържете го към Интернет през модем!”, и “Стартирайте го под Линукс!”. Наш ИТ експерт заяви, че тези изисквания надали са възможни – подстандартно напрежение трудно може да се намери физически, модем също (освен в музея), и че г-н Гейтс е несъвместим с Линукс на ниво изпълним файл.

Канал “Десета муза”, 25 март:

Днес АЗПАВ са внесли съдебен иск за обезщетение срещу филмовата компания “Уорнър Брадърс”. Искът е за сума от 2 милиарда долара реални загуби поради нарушаване на авторски права на АЗПАВ.

“Всички вирусни техники са под наше авторско право”, коментира говорител на АЗПАВ. “Уорнър са ги използвали в новия си филм “Галилей” без заплащане на съответните лицензионни такси, което представлява пиратство в чист вид.” Запитан какво има предвид, говорителят поясни: “Над 70% от популацията, след излизане от филма, го пропагандира пред своите приятели и познати, като по този начин ги ангажира да го посетят. Това представлява класическа форма на публично послание, разпространявано по вирусен път. Какво повече да говорим? Безсъвестни крадци!”

Нюзфийд “В търсене на Вярата”, 26 март

Днешното заседание на ръководството на Неокатолическата църква завърши с гневен протест срещу неуважението, проявено от съда към Линус Торвалдс. Кардинал Алън Кокс коментира: “Как смеят?! Линус е единственият, който доказано и достоверно е реализирал на практика библейската формула “трима в един, и един в трима”, и по този начин е доказал, че е новият Бог и Спасител на човечеството. Даваме ултиматум на тези грешници до края на деня да са приели неговата заповед и да са я привели в изпъленние. В противен случай ще обсъдим идеята да им обявим джихад.”

Коментатори от всички медии твърдят, че като се има предвид влиянието на Неокатолическата църква, е малко вероятно съдът да не се съобрази с поисканото от Линус Торвалдс, и г-н Гейтс да не бъде включен обратно в Интернет. Подробностите обаче предстоят.

Ето този разговор беше проведен абсолютно наистина. Участниците в него се усетиха за двусмислието близо минута по-късно.

– Имаш ли си яйца?

– Да, миличка. Две.

– Хайде да се чукаме!

– (сочене с пръст назад) На задната седалка.

– Ама дай първо да спрем колата.

… Такива ми ти разговори – великденски…

Тук опираме до ключовата част на серията за бушонизацията – кои са, и какви са кукловодите.

Кукловодите са тези, които командват “бушоните”. Те са скритите собственици на империите, чиято мръсна работа вършат “бушоните” – без значение дали “империята” е фирмичка за няколко милиона, или многомилиардна държава в държавата. Те са постоянните консуматори, които биват предпазвани от бушоните; те са маскираните зад маските-бушони.

Какви са най-добре говори фактът, че имат нужда да се крият зад някого. Често се твърди, че тази нужда е оправдана от богатството им, за да живеят по-безопасно, но това е лъжа. Който иска да ги отвлича, изнудва или заплашва, рано или късно ще намери път към идентичността им. Освен това, истинската заплаха за тях са не маниаците-единаци, а едрите им конкуренти – а те задължително имат ресурсите да разкрият противника си. Истината е, че се крият, защото делата им не предполагат да бъдат уважавани или търпяни.

По-конкретните примери са безброй. Кукловодите са, които се грижат в джобовете на тайно техните фирми да отиват милиарди, но за здравеопазване, образование или култура – жълти стотинки. Те са, които насаждат навсякъде корупцията, за да може всеки да е погазвал закона, и съответно да има с какво да бъде държан и командван. Те са, които разлагат като гангрена “имунитета” на държавата – полиция, служби за борба с организираната престъпност, разузнаване и контраразузнаване (от продаване на държавата се правят най-големите пари). А също и имунитета на обществото – те налагат като “лидери” изметта (и по този начин учат хората да бъдат измет, за да успеят), превръщат продажни подлизурковци в “културтрегери”, послушни тъпанари в “герои”… В “Архипелагът Гулаг” Солженицин нарича криминалните престъпници, пращани в лагерите заедно с политическите, най-често за да ги командват, “изпитана трупна отрова”. Кукловодите са особено рафинирани проби от тази отрова.

Имената им ли? Не ги знам, въпреки че се досещам за някои. Трудно ми е да си представя Васил Божков – Черепа извън списъка им. Собствениците на групировката ТИМ – също; никога не съм си дал труда да им запомня имената, но надали- е трудно да бъдат намерени. Бих се смаял, ако извън списъка е и Боян Радев – той беше “кръстникът” и на ВИС, и на СИК, и на почти всички други силови групировки (напоследък западна – може и да е изпаднал). Бих предположил, че в него или близо до него са и братя Ковачки – влиянието им върху енергетиката и някои раздели на тежката промишленост в България се доближава до това на ТИМ в зърнената индустрия. Бих се учудил, ако извън него са поне две публични лица – Стефан Софиянски (по данни на няколко различни източника третият по състояние човек в България), и Димитър Калчев (всякакви опити да си изясня колко точно е влиянието му са опирали в многозначително мълчание – а това вече е доста информативно). Най-сетне, направо бих се смаял, ако извън него е фамозният, безкрайно потаен за медиите и майстор в дърпането на конците о.з. генерал от “службите” Любен Гоцев. Да си призная, за него не бих се учудил да е начело на този списък – единственият, когото мога да сложа наравно с него в създаването на модела на нова България като царство на изметта и корупцията, е покойният Андрей Луканов.

Не съм си дал труда да науча имената им с точност, защото не мога да ги докарам до умовете на хората. Повечето традиционни медии са под контрола на тези хора, а пък блогосферата още няма влиянието да бъде сред големите български медии. И може би още повече, защото повечето хора като че ли не се интересуват особено от тези имена. Било ги вълнувало да не ги смучат като вампири, а не кои са точно… Но спирането на това смукане задължително минава през научаване на имената им. Затова и тези имена са толкова пазени.

Какви са тези хора? Откъде са попаднали в този списък?… Обществените мемета обикновено споменават или “тайните служби”, или зловещи конспирации, или бивши комунистически дейци, или какво ли не… Истина е, че хората от “службите” имаха около Промяната много по-добри позиции от повечето други хора да си присвоят големи суми, и с тях и с връзките си с други хора от “службите” да придобият силно влияние. Истина е и че висши партийни дейци на много позиции бяха другата категория хора, която имаше такива позиции. От цялото Политбюро обаче не повече от 5-10% (и то като правило деца или роднини) успяха да се вредят в “новата Номенклатура”; предполагам, че и сред “службите” процентът на влезлите в списъка на кукловодите надали е голям. Като че ли основната му част са хора, издигнали се чрез безскрупулност, продажност и/или бруталност.

Пък и, да си призная, малко ме вълнува дали кукловодът Х е бивше политическо ченге, бивш партиен деец или бивша мутра. Далеч по-важното от какъв е бил е какъв е сега.

А още по-важното е как да престане да бъде такъв. Защото нищо не съсипва обществото и държавата ни както кукловодството и бушонизацията. Страната ни е пълна с кривици за оправяне – но почти всичките са създадени или/и защищавани от кукловоди и бушоните им… За щастие, начини за борба срещу тях има.

Класическият начин за борба срещу кукловода е изваждането му на светло. Веднъж попаднал в светлината на прожекторите, той се принуждава да изостави бушонизацията и да действа легално, да играе по правилата. Което е и целта.

Помощ за това може да се получи от легалния бизнес – включително най-едрия, може би дори предимно той. Кукловодите, които действат на тъмно, могат да натрупат пари и/или влияние много бързо, и така да се превърнат в заплаха за установените бизнеси. Затова и бих очаквал всеки голям, установен и легален бизнес да търси тайно начини да играе срещу тях. Само глупавите феодали обичат да граничат с бързорастящи, потайни и агресивни съседи.

Друг помощник в разкриването на кукловодите могат да се окажат самите бушони – писах за това в предишния си запис.

Трети помощник биха могли да са журналистите, и източниците им на информация. Вярно е, контролираните от кукловодите медии няма да публикуват откритията им – но Интернет вече е медия наравно с най-големите, дори за България. Така че, колкото и да не го вярват, журналистите имат начини да помогнат на… всъщност, най-първо на себе си и децата си.

Най-сетне, голям помощник могат да са и многобройните хора, които по един или друг начин знаят кой точно на кого дърпа конците – и също мислят за бъдещето на обществото и децата ни. Поискат ли, винаги ще се намери начин как да хвърлят светлина върху тези тайни. И да помогнат най-сетне държавата ни да се пооправи малко.

По великденски казано – да възкръсне.

Ако първата стъпка е да се научим, че бушонизацията съществува около нас, то втората е да се научим да разпознаваме, разбираме и предсказваме бушоните. (Те са видимата част от този процес – и, по този начин, естествена точка за въздействие.)

Бушоните на най-високо политическо ниво са лесни за разпознаване – по усиленото “поливане”, от медиите. (Особено тези медии, които доскоро са поливали други, доказани вече бушони. Ако сериозно мислите, че вестникът Х или телевизията У до вчера са били старателни популяризатори на който бушон им е наредено, а от днес отведнъж са станали независими пророци на истината… хм… май четивото по-нататък не е за вас. Ако пък не мислите така, надали ще ви е трудно да си направите списък от десетина медии, и като следите кого непрекъснато експонират и хвалят всичките, веднага да разпознавате бушона.)

На по-ниско ниво може да е по-трудно. При кметски избори могат да са от полза местни медии – ако са показали преди “бушоно-поливачески” характер, и особено ако собствениците им са с неясен произход на капиталите си и/или бейски маниери и навици, можете да се ориентирате по тях. В по-дребни социални единици, примерно фирми, е от полза директното идентифициране – ако собствениците са старателно пазена тайна, или официалният “собственик” си мени мнението като ветропоказател след разговори по телефона, водени с подмазващ се тон, си задайте въпроса “Мечката ака ли в гората?”…

Бушоните биват подбирани като правило с една точно определена цел – да вършат мръсотиите, с които кукловодът зад сцената не иска да си изцапа името. На високо политическо ниво – да крадат милиарди от джобовете ни. На ниско политическо, или на фирмено – да ни изцеждат като пране, в полза на джобовете на кукловода. Съответно, психологията им има много общи елементи; в рамките на съответната група те са буквално като клонинги.

Бушонът – кмет на неголямо населено място, или фирмен мениджър, е като правило брутален, агресивен и безпардонен. Той без никакво колебание орязва всякакви социални придобивки, или пък разходи на общината за свестни и полезни неща (освен ако не се изпълняват от фирма на кукловода, с 1000% печалба и мижав до нулев резултат). Подчинени, които посмеят да се възпротивят, в добрия случай биват уволнявани със задна дата, и последната заплата не им бива изплащана, без основание или обяснение. В не толкова добрия случай, или ако посмеят да си търсят правата или заплатата, в действие влизат отрепките сред фирмената охрана или дори направо еничерският отряд на кукловода.

На оставащите на борда също не им е лесно. Работното време бива увеличено, често с по десетина-петнайсет часа, с неадекватна или дори без никаква компенсация. Естествени загуби в производствения процес, които е нормално да бъдат покривани от предприятието, почват да бъдат удържани от заплатите на работещите “с цел намаляване на прахосничеството”, или друга подобна глупост. Често се обявяват “кражби”, които се удържат от заплатите на персонала (често след физическо малтретиране, което, естествено, цели не да разкрие крадеца – такъв просто няма – а да покаже на персонала какво ще му се случи, ако…). В държавните служби (кметства и пр.) служителите биват заставяни, обикновено със заплахи за работата им, да легитимират със себе си корупционни схеми (от които те най-често не получават нищо, въпреки че подписват документи, че са получили)… Списъкът може да бъде продължен едва ли не до безкрай. Написах колкото да даде представа за цялото.

Бушонът в по-голямата политика е безпардонен лъжец. Можете да го познаете дали лъже по това дали диша; в типичния случай ще предпочете да излъже дори ако му е по-изгодно да каже истината. Като характер и светоглед е идентичен с бушона от фирмено ниво; разликата е, че на фирмено ниво той държи тоягата (мениджърския пост), а на държавно ниво избирателите държат тоягата (бюлетината). Ако е глупав, дори налага в подчинените му звена съответни маниери, или прави дневни или нощни кориди с джипове, побои или гуляи в дискотеки, снимки с кукловоди или говорителите им по яхтите им, и т.н. Разчита на влиянието на кукловода в медиите, за да бъдат покривани от народа изпълненията му (те биват, но само за докато кукловодът не реши да го смени).

При подходящи обстоятелства тези роли могат да бъдат и разменени. Ако се чувства в силно положение, бушонът може да се прояви като брутален простак и на най-високо държавно ниво. (Класически номер на кукловодите, които искат да изгорят стабилизирал се и натрупал позиции бушон, е да му създадат усещане за безнаказаност, и после да го смъкнат чрез светлина върху глупостите, които е натворил.) Обратното, хитри бушони с амбиции за голямо израстване могат да предпочитат лъжите и интригите и на по-ниско ниво. (Успяват доста по-рядко, отколкото предполагат – бушонът се използва, за да бъде изгорен, а за изгорелия бушон виж по-долу.)

Психологията на бушона е психология на хиена. Мечтата му е той да коли и беси всичко наоколо, и няма нищо против да лиже задници като част от работата. (Тези два критерия са, по които бива избран. От свестни хора с достойнство бушони не става – и тези, които си търсят бушони, го знаят; освен това, те много трудно понасят идеята да работят със свестен човек с достойнство. Още един критерий за разпознаване на бушона, ако сте близо около него.) Където види по-слаб, той налита и захапва; където види по-силен – пълзи и скимти, и се опитва да го издебне в гръб.

Важен белег на бушона (основен критерий, по който го избират) е да не разбира, че е… бушон. Да се надява, че на кукловода му трябва мениджър на собственоста и/или публично лице, и да си въобразява, че с достатъчно еничерстване ще е негова дясна ръка, докато не успее да го преметне и да му вземе мястото. (Но не разбира, че ако на кукловода му трябваше човек за небушонни цели, той щеше да е в края на списъка.)

Бушонът знае, че е избран сред десетки други подобни, но не подозира, че е избран не по колко хитро е метнал кукловода, а по колко го е подценил. (Оттук едно важно следствие: бушоните могат да са хитри, но са късогледи глупаци – кукловодите обаче не са, за изненада на много хора.) Ако бушонът знае, че му предстои изгаряне, и се готви за него, изгарянето ще е много по-трудно и рисковано за кукловода. Затова и досетливите и предвидливи бушони са голяма рядкост, и обикновено се срещат в ситуации, в които кукловодите не са имали голям избор.

Основно правило на кукловодите е никога да не използват изгорен (независимо от кого) бушон повторно. Такъв бушон знае какво вероятно го очаква, и се готви – кукловодът рискува с него. Изключения се срещат пак когато кукловодът не е имал особен избор, или употребата е в различен бранш, където бушонът си вярва, че няма да е пак толкова лесно да бъде изгорен, или пък просто е толкова глупав, че не е научил нищо от първото си изгаряне. (Гошо Тъпото например беше използван като бушон поне десетина пъти, на различни нива и в различни браншове, всеки път успешно – не зная дали друг е достигнал този рекорд.)

Ако бушонът иска да избегне изгарянето, трябва да е много по-хитър, отколкото кукловодите му предполагат – а те винаги предполагат с известен запас. Необходимо е да знае абсолютно всичко за кукловодите си, да има за тях достатъчно компрометиращ материал (пак със запас), да е подсигурил всичко това да се срине на главите им, ако с него се случи нещо, и те да нямат как да избягнат това, и най-вече да е научил и натрупал всичко това незабелязано от тях – нещо, което е много трудно за постигане.

Единственият известен ми такъв в голямата българска политика е Филчев, при когото ключов в откриването и събирането на компрометираща информация пост се съчета с подходяща психология (параноидни наклонности; писал съм как те способстват за печеленето и задържането на властта в реално недемократични структури), и груба грешка на кукловодите му (подцениха го тежко, и то точно заради психическите му отклонения). Резултат: не му ли кефне нещо на Филчев, видимите пред медиите бушони на високо ниво се въртят като пумпали и правят еквилибристики, не само неразбираеми, но и трудни за вярване от масовия българин, за да не му скършат хатъра.

Съдбата на бушоните е като правило каквато заслужават: газене на околните, и за благодарност – изгаряне и изхвърляне. Това радва пострадалите, но не решава проблема им: докато кукловодът дърпа конците, задължително ще има нови бушони, и те по нищо няма да се различават от старите. Единственият начин нещата да се променят е кукловодът да изпусне конците, или да бъде изкаран на светло. И един удобен помощник с добри позиции в това начинание са… бушоните.

Бушонът е удобен помощник срещу кукловодите по две причини. Първо, той има много повече информация кой е кукловодът и къде е уязвим, отколкото средностатистическият избирател. И второ, той е много по-глупав и некадърен в бушонизацията и кукловодството (по това е подбран): ако успее да овладее нещата и да поеме реалната власт в свои ръце, той няма да може да прави качествени бушонни изпълнения, и бързо ще се окаже на светло. (Нещо като стария Ленинов принцип “колкото по-зле, толкова по-добре”. 😉 ) Недостигът на готови за завинтване качествени кандидат-бушони, и по-добрата подготовка на наличните срещу изгаряне, пък може да улесни изкарването на светло на кукловодите.

Затова е добре да се помага на бушоните (и настоящи, и потенциални) да осъзнаят в точно каква позиция са, и какво ги очаква. Когато това разбиране стане популярно, то ще бъде подкрепено и от опита на бушоните, които не са му вярвали, или не са взели достатъчно и навременни мерки. Бушонизацията като стратегия е основана на поддържането на дистанция и изолация на бушоните от кукловодите: когато дистанцията и изолацията бъдат намалени, бушонизацията като подход започна да е несигурна и слабо ефективна. А това работи в полза на избирателите, фирмените служители и т.н. (Което ще рече – на тези като мен, и като който вероятно би чел тези редове. 🙂 )