Grigor Gatchev - A Weblog

Днес ми препратиха текст от Нета. Някой забелязал в Кауфланд, че най-горните рафтове на регалите постепенно се изпразват. И че от доста стоки значимите количества биват пакетирани в стреч-фолио, очевидно за да бъдат изнесени… Човекът се чудеше – да не би да се обсъжда затварянето на веригата?

Най-вероятно не е прав. Препращане на стоки от един магазин на друг от същата верига не е рядкост. А дори конкретно този магазин да се затваря, това изобщо не означава затваряне на веригата Кауфланд в България. Това клони към параноя.

Само че в България параноята често се оказва реализъм. Понякога дори наивен оптимизъм.

Като се замисля, на този етап веригите супермаркети в България една след друга чезнат. Карфур са на път да затворят – или по-точно да се продадат на Пикадили. За Пикадили също се носят слухове, че се ориентират тихомълком към напускане – може да са лъжа, но може и да са верни. Пени Маркет вече се изнесоха. Рамстор също. Загубил съм вече сметката на световните вериги, които отвориха по един-два магазина и след това се отказаха и ги затвориха. Метро от сума ти време не са отваряли нов магазин, а има къде… Оказва се, че в България остават реално само две-три големи международни вериги.

На пръв поглед това е много логично – малка популация, бедно население, ниски продажби, ниски печалби… Да, ама у нас и логиката често е илюзия. Същото трябва да важи и за бензиностанциите, а ето че цели седем вериги цъфтят и процъфтяват. Картелът е блага работа, особено когато Комисията по защита на картелите конкуренцията… така де. Всичко, което е нужно, за да процъфтяват веригите супермаркети, е това, което очевидно вече го има налично и просто трябва да бъде употребено.

Е защо тогава супермаркетите са толкова глупави и не искат да го употребят? Фирмите съществуват за да правят печалби, не за да са морални еталони. Как така не са се сетили и разбрали? Всичкото нужно го има от много време и от много време се вижда как хубаво пълни джобове… Да, стоките за продажба на дребно не са контролирани от монопол върху производството и монопол върху вноса (държани от една и съща фирма), но все пак?

Част от обяснението също е пред очите ни, просто трябва да го видим. В много населени места има по една преуспяваща търговска верига, която обаче упорито си стои в населеното място и не иска да се разширява надругаде. Фантастико в София, Мерканто в Сливен – примери колкото щете. Пак защо? И случайно съвпадение ли е, че къде собственикът, къде управителят (където собственикът не е истински известен), а най-често и двата поста са заети от „бивши“ политченгета? И че 90% от проблемите, с които се сблъскват тези вериги, се решават с обаждане по телефона?

Както знаем, в държани от бившите политченгета посткомунистически държави икономиката е старателно парцелирана и конкуренцията е враг номер едно. Тя бива смазвана с всички средства, но най-вече с вътрешни картелни договорки. Държавните органи имат в договорките ролята на силов стабилизатор – които не слушкат биват „опрасквани“, да използвам модерната дума. Само че клон у нас на западна фирма с много милиарди годишен оборот не е толкова лесно и безнаказано да бъде опраскан. Той се оплаква на фирмата-майка, тя на държавата си, тя повдига въпроса в ЕС и към нашата държава потичат предупреждения за ограничаване на еврофондовете. А те са най-голямата и сладка трапеза за тъпчене на гушата на мафията ни, така че се налага най-безпардонната част от опраскването да спре…

Проблемът е, че и това не е достатъчно обяснение. Западните фирми са фирми – предложиш ли им прилична печалба, са щастливи да ти пълнят гушата. Единственото, което за мен дава убедителен отговор, е същността на посткомунистическата икономика като мимикрия на комунизма и скрита власт на пак същите хора.

Нека погледнем движението на парите в една икономика, в много опростен вариант. Купувачът отива в магазина и дава там парите си срещу стоки. Магазинът плаща тези пари на дистрибутора на стоки, той на свой ред – на производителя им. Производителят плаща с тези пари на работниците си, които отиват в магазина и кръгът се затваря.

Реалната икономика има две огромни разлики от този модел. Първата е, че в нея парите се въртят не в един, а в огромно количество кръгове, и постоянно се сливат и разделят. Получената мрежа от финансови потоци по същество е структурата на икономиката. (За да е пълна картината, всичко със стойност в икономиката – стоки, услуги и прочее – също трябва да бъде представено като пари.)

Втората и по-трудна за схващане разлика е, че във всяка точка на преминаване на пари от едни ръце в други, в която има приложен човешки труд, се създава принадена стойност. Един вид, в тези точки стойността на парите се увеличава – по същество, те стават повече. Ако оприличим тока на парите на течението на река, тя хем уж тече все по нанадолнище, хем в същото време благодарение на принадената стойност набира височина, и накрая се оказва по-високо от извора си. Нещо като Ешеровия водопад. И както на картинката на Ешер, нейната енергия на пада може да бъде използвана, примерно за да върти воденица.

Тук и възникват три важни въпроса. Воденицата на кой ще върти? Колко от всичката вода, течаща през мрежата от потоци, ще минава през тази воденица? И колко от общия пад на водата ще бъде впрегнат за тази воденица?

Първият отговор е очеваден – ще върти воденицата на #КОЙ. Друга воденица в България може да работи само ако е пак за #КОЙ, а и това е временно. Апетитът идва с яденето, така че #КОЙ не е съгласен на много или дори на повечето – той иска всичко.

Вторият отговор е още по-ясен. България е демокрация и се управлява на принципа „един човек – един глас“. Хората с гласовете са съставящите #КОЙ, останалите сме техен добитък и гласът ни служи само за замазване на собствените ни очи. По тази причина през воденицата на #КОЙ трябва да минават по възможност всички финансови потоци в страната.

Третият е елементарен. За воденицата на #КОЙ трябва да отива всичкият полезен пад на икономическите потоци – иначе казано, всичката печалба, генерирана в процеса на работата им. Иначе казано, в България ще се вземат мерки бизнесите да имат огромна картелна печалба, но да могат да работят само ако я плащат почти всичката на #КОЙ, под една или друга форма. (Освен всичко друго, иначе биха могли да натрупат финансов ресурс, а той дава свобода от #КОЙ – нещо допустимо колкото при социализЪма беше да избягаш на Запад.)

Тук обаче възниква проблем. В горивата беше постигнат успешен картел, който смуче доста от печалбата, създавана в българската икономика. Горивата обаче имат пръст в почти всички финансови кръгове в икономиката, но не в съвсем всички, и в доста не е достатъчно голям, за да може да притегли почти всичката печалба към себе си. Друго нещо е търговията на дребно – през нея минава основната част от почти всеки финансов поток. Затова и когато #КОЙ изяде достатъчно и апетитът му порасне достатъчно, няма как да не обърне поглед към нея.

Част от основите вече са положени – „местните вериги“, оглавявани от верни феодали, са научени да не се конкурират. Голяма част от търговията на дребно обаче към момента на обръщането на погледа е в ръцете на големи западни търговски вериги. Ако бъде разкрит техен картел, те рискуват катастрофа на имиджа си в своите страни и може би дори разследвания в тях, а там нямат държавна протекция. Затова и желанието им да се картелират не е чак толкова безусловно. Някои от тях се налага да бъдат… опраскани не бива, но деликатно насочени към изхода.

А има и друго. Останалите западни вериги ще са съгласни да „сътрудничат“, но срещу процент. Това си е чиста загуба за #КОЙ – как така ще му взимат процент от издоеното от собствения му добитък? Нормално е да вземе мерки да си направи доилна машина сам.

Затова и си мисля, че в скоро време може да наблюдаваме възникване на нова търговска верига. Не е гарантирано, разбира се, нямам самочувствието на Ванга. Но ми се струва вероятно. Нещо като Lafka, ама за търговия на дребно, с всичко.

Как ще я посрещнем ли? Както винаги всяка нова въдичка на #КОЙ. Отначало мнозинството хора ще бъдат ентусиазирани до немай-къде – повече вериги значи повече конкуренция, нали? Това е логиката на капитализма, нали?… И наистина ще виждаме как новата верига, да кажем KOImarket, ще измества и надконкурира де що има наоколо. Отначало защото тя ще държи най-ниските цени, а останалите вериги ще са решили да гонят „по-горни пазарни сегменти“. После ще се натрупат проблеми със спазването на законите за безопасност, качество и защита на потребителите, и държавата ще бъде принудена да затегне контрола върху магазините. И нещата ще се оказват наред единствено в KOImarket, а другите вериги ще търпят тежки глоби, затваряния на магазини и т.н., докато не започнат и те да се насочват тихичко към изхода. Докато KOImarket не ги измести до една. Може да изкупи и някои от „местните вериги“. Други вероятно ще продължат да съсъществуват, нали трябва да има конкуренция…

И накрая стоките ще започнат лекичко и неусетно да поскъпват. По най-благовидни възможни начини и предлози. Че как може да е иначе? Част сме вече от европейския пазар, няма как цените ни да не се изравнят с европейските. Икономика, братче, какво да направиш? Няма как да се бориш с нея… Какво, заплатата ти ли? Ми изкарай си по-добра, проблемът си е открай докрай твой. Това е то капитализмът. Да не беше ритал за него, щеше да си добре сега, ама като си наивен и вярваш на мръсните западняци, така е.

Каква фирма ще стои зад KOImarket? Естествено, западноевропейска. (Щатите вече започнаха да разследват мръсни бизнеси на „техни“ фирми в чужбина, така че надали ще е американска.) Регистрирана я в Австрия, я в Германия… Неин собственик, който ще е колкото се може по-трудно да се узнае, ще са една или повече други фирми. Някои от тях ще са т.нар. фирми за прикриване на собственост. (Бизнесът им е да се водят по документи собственици на нещо, за да остава скрит истинският собственик.) Други вероятно ще са офшорки. Техен собственик на свой ред ще са фирми за прикриване на собственост или други офшорки, и т.н. Кой ще истинският собственик е въпрос с неповишена трудност – минута е много…

… Това е само черногледо предположение. Дано не се сбъдне.

Наскоро моя позната получи писмо „от Булбанк“, с указания как да се логне в електронното си банкиране там, за да потвърди получаването на голяма сума пари. За щастие, антивирусът на компютъра ѝ беше активен и актуален.

Струва ми се обаче, че е добра идея да напиша няколко най-основни начина как да разпознаете подобна измама. Списъкът въобще не е изчерпателен, но поне е някакво начало. Повечето от съветите вършат добра работа не само срещу „банкови“ измами.

Като начало, в съобщението може да пише, че е изпратено от който и да било – Булбанк, Барак Обама, Исус Христос, нигерийски принц, починалата ви леля и т.н. Това не означава, че то има каквото и да било общо с „подателя“ – само че това е написано в полето „подател“. Ако мислите иначе, напишете на лист хартия „100 лева“ и идете да напазарувате с него нещо в магазина. Защо не? Нивото на наивност е същото… А това, че някой фалшифицира подателя, вече би трябвало да ви говори дали е добра идея да изпълнявате указанията му.

Имате ли сметка във въпросната банка? Ако нямате, или „не знаете да имате“, това е (неточно адресирана) измама. Да, в 100% от случаите. Да, независимо колко голяма сума ви обещават. Да, независимо колко сте закъсали за пари. И да, в такива случаи после чистя вируса задължително срещу заплащане, дори на приятели, на които иначе не взимам пари. Който е склонен да се хване на тази въдичка, трябва да се научи, че хващането му бръква в джоба. Иначе няма стимул да престане да се хваща.

Ако имате сметка там, използвате ли я за получавате на преводи по нея, и то големи? Очаква ли се някой да ви преведе по нея нещо неочаквано, различно от заплатата ви? Ако не, това е още един белег, че става дума за измама. Да, в 100% от случаите. Да, независимо колко голяма сума ви обещават, и т.н.

(Ако имате сметка, получавате неочаквани преводи по нея и т.н., но други белези говорят за измама, това е много неприятно. Може измамниците просто да са ви улучили по случайност. Може обаче и да имат отнякъде информация за вас. От „ксерокс“ в банката, или невнимателно ваше споменаване, или… възможности много. В този случай е вероятно и занапред да получавате опити за измама, все по-умели. Внимавайте специално!)

На български ли е съобщението? Българска банка няма никаква причина да пише на клиентите си на английски, китайски или руски език. Ако съобщението не е на български, това е измама. Да, в 100% от случаите, и т.н. Точно същото важи и ако българският му език е леко странен – българските банки не си превеждат съобщенията от английски с преводача на Гугъл. Правят го измамниците.

Колко дълго е съобщението? Ако е десетина кратки реда, с много голяма вероятност е измама. Българските банки обикновено пращат дълги съобщения, разкрасени с логота и символи на банката и пълни с оплетена юридическо-финансова терминология, за да впечатлят клиента. Кратките, делови и целенасочени съобщения – особено ако искат от вас да направите нещо онлайн или да стартирате атачмънт – засега са сигурният белег на измамата. С времето измамниците ще се научат да имитират истинско банково съобщение по-добре, но засега този белег работи. (А кой знае, може пък дори банките някога да се научат да са конкретни и делови…)

Всъщност атачмънт към съобщение, който се иска от вас да „отворите“, като правило е вирус или троянски кон. Единствените случаи, в които съм виждал банка да праща атачмънти, са парагоните по банкови операции. Изпраща ли ви банката ви парагони по принцип? Ако не, това е вирус или троянец. Ако да, сравнете внимателно дали това съобщение е абсолютно еднакво като съдържание с предишните от банката, дали името на файла с парагона е сходно, и т.н. Ако в процеса на сравняването се появят дори най-бледи съмнения, го уточнете с банката лично в техен офис, или в краен случай им звъннете на официалния им телефон. (Не го взимайте от това съобщение – ако то е измама, на телефона ще се обади измамникът и ще се представи за банката.)

Това важи с още повече сила, ако в съобщението има някакъв линк и ви карат да цъкнете на него, примерно за да се логнете в електронното си банкиране. (Ако нямате електронно банкиране, да ви казвам ли какво е това съобщение, или ще се сетите сами?) Дори ако линкът изглежда неразличимо от истинския на банката, той е фалшив. На него ще се отвори сайт, който изглежда повече или по-малко като този на банката. Сертификатът на сайта може да не е точно верният, но я забележите това, я не. Въведете ли потребителското име и паролата си, очаквайте сметката си изпразнена до максималния възможен кредит за минути. А в правилата на банката пише, че тя не носи отговорност, ако предоставите паролата си на трети лица. Честито!

Истинските банки никога не ви пращат линкове или атачмънти, на които да трябва да цъкате. Също така, те никога не искат от вас да предоставите онлайн вашите потребител, парола и/или сертификат. Нито ви питат за тях, когато ви звъннат по телефона – може само да ви помагат с указания как да си решите проблем, заради който вие сте им звъннали, това е ОК. Предоставяйте такива данни на банковите служители единствено и само лично, когато се намирате в техен офис. (Не на „служител“, който ви е настигнал на 5 метра от офиса, след като сте излезли от него – върнете се в офиса и тогава говорете! Дори служителят да е истински и да го помните от офиса, навън има предостатъчно недоброжелателни уши.) Ако са истинската банка и се налага да предоставяте данни, те ще ви предложат да идете в техен клон – направете го.

Ако ви казват – по е-майл, телефон и прочее – че се налага да предоставите такива данни, това е 100% измама. Ако ви карат да се логнете по Интернет, като цъкнете на пратен от тях линк, това е 100% измама – освен ако не са ви предупредили при позвъняване от вас на проверено техен телефон, че ще ви го пратят. Ако ви обясняват, че е важно и/или спешно да го направите, това е 110% измама. Ако няма как да отидете навреме в офис на банката и да свършите работата оттам, това е 200% измама… Понякога дори тези правила за сигурност могат да не са достатъчни, но спазвайте поне тях. Неспазването им означава да се простите с парите си и никога да не ги получите обратно.

Ако ситуацията изглежда добросъвестна, но искат да се свържете по техния линк към техния сайт за електронно банкиране, направете един прост трик. Въведете грешна парола, абсолютно различна от истинската. Ако сайтът ви наплюе, че е грешна, я въведете отново. Ако отново ви наплюе, че е грешна, има шанс сайтът да е истинския – чак тогава въведете правилната парола. Ако първия или втория път я глътне спокойно, имате работа с измамници. Уведомете полицията – не че ще си мръднат пръста, но поне за успокоение на съвестта ви. Ако и при третото въвеждане ви наплюе че е грешна, моментално позвънете на банката по проверено техен телефон и изяснете ситуацията. Ако се окаже, че не са били те, моментално искайте сметката да бъде блокирана и данните за достъп сменени. Ако имате късмет, може и да успеете да спасите някаква част от парите си.

Всичко това важи с особена сила за случая, в който ви молят за съдействие, за да заловят измамници. Напоследък това е любим трик на телефонните измамници. „Обаждаме се от полицията, установихме, че се готвят да ви измамят – като се обадят им хвърлете парите от балкона, за да ги арестуваме на място с наличност“. Ако мислите, че молбата е истинска и много искате да ѝ съдействате, направете го, но задължително с тоалетни хартийки вместо пари или фалшиви потребител и парола. Ако това е истинска хайка, ще ги хванат и така.

Ако въпреки всичко не сте склонни да приемате съвети, или ви мързи да ги спазвате, не забравяйте – измамата е вид търговия. Тя е сделка между двама, единият от които има пари, а другият – опит. След сделката този с опита си тръгва с парите, а този с парите – с опит. Измамят ли ви достатъчно пъти, или ще останете без никакви пари, или ще съберете достатъчно опит, за да почнете да слушате съвети как да се пазите.

Успех!

Наскоро Министерство на туризма внесе проектозакон, с който се опита да забрани къмпингуването – тоест, поставянето на палатки – из цялата страна. Навсякъде освен на специалните за това места – платените къмпинги. Иначе казано, каквото не е разрешено е забранено, в името на напълването на близки до властта гуши. И на охотни рушветодатели.

Е да, ама аз не съм съгласен. И не съм единственият несъгласен, оказва се. Мой приятел ми изпрати линк към споделен във Facebook запис на Радост Маринова. С конкретни обяснения защо идеята на проектозакона е крещящо глупава, и с конкретни предложения какво в него да бъде оправено.

Записът всъщност е текстът на писмото, което тя е изпратила до Министерството на туризма. Както обикновено при про-корупционни законопроекти, предвиденото за реакция на общността време е съвсем кратко – до 15 март. Според мен обаче все още имаме предостатъчно време, за да можем и ние да изпратим по едно писмо до Министерството, с този или наш текст.

Не зная дали ще има ефект. Абсолютни гаранции дава само Господ, а той напоследък май е зает с други неща. Но поне може да пробваме. Както с много горчилка съм писал в предишни записи, ако дойде ден да не издържим и да тръгнем да се махаме от България, поне да е със самочувствието, че сме направили каквото ни е било по силите.

В последните два записа тук (този и този) споделих отчаянието си пред това в какво се превръща постепенно България. Коментари под тях изразиха различни мнения. В един от тях открих линк към мнение, което ми се иска да пусна тук.

Това е текстът на коментар, публикуван под писмо във вестник „Капитал“. Публикувам го в точния му вид, без редакторска намеса. Не зная как да открия автора му, така че не съм искал разрешение да го публикувам. Надявам се човекът да не ме съди за кражба на интелектуалната му собственост. 🙂

—-

Дойде май време и хората, които толкова обичат България да пишат за това колко са отвратени от състоянието на българското общество и на страната като цяло.

За моето объркано поколение, което се пръсна по света е много трудна тази дискусия, защото граничи с решението никога повече да не се върнем в България а мен лично това ще ме боли много. Искам, обаче, да излея това, което чувствам защото повече не мога да търпя да не го споделя.

От 7 години живея извън България. Дойдох в Америка за да правя магистратура. Израстнах по митингите в София и през 90-те години когато имаше Рок-енд-рол и гръндж и по-нормални хора и надежда. Винаги съм обичал страната си и съм се гордял от това, че съм Българин. За това ми беше доста трудно първите години в Америка, защото малко по малко започнах да разбирам, как някои неща за България и Българите са истина, някои са си пълни лъжи и измислици на БГ-преса и историци.

Да речем – в България четяхме всеки ден как шашваме света с разни неща, как българите успяват, как ни ценят, колко сме гениални. И аз го вярвах и мислех и защитавах. И аз говорех за Джон Атанасов, за девети век, за киселото мляко, песента в космоса, българските програмисти, математици и щангисти. Много ми беше интересно да се срещам с нови хора от всякакви държави. Колкото повече го правех, толкова повече разбирах, че българите с нищо не сме по-добри от другите източноевропейци или западноевропейци или американци.

Разбрах, че всяка нация има с какво да се гордее и (повечето имат повече от нас), че ние с нищо чак толкова не блестим. Не само това – човек като поживее малко в чужбина разбира, че както в България така и сред българите тук 90% за нищо не стават, защото ги мързи да гледат.

Да, има 2%, които са на световно ниво, има 8%, които си вършат работата, но 90% са като котва на шията. Ще кажем, да ама то навсякъде е така… да… и в Америка, и в Германия има тъпи хора, но пък си вършат работата и не гледат само да те преметнат, и не мислят, че заслужават да им се плаща без да имат някакъв принос.

Това разбира се не пречи на тези 90% (в България и Америка) да критикуват хората тук и да говорят, как били тъпи, дебели, как не работели и за нищо не ставали. Освен това тези критики са от хора, които живеят в паралелна вселена и не си общуват с хората тук а само гледат да си купят вестник “Шок” от българския културен център и да прочетат какво става с “гениалният” Слави Трифонов, или да отидат да се наядат с шкембе чорба в родната, съмнително изглеждаща чалга кръчма…

Да бяхме направили ние нещо по-добре от тях, та да критикуваме. А ние сме от една бедна и объркана страна, дето нищо градивно не е направено от много време. Та за 7 години разбрах, че сме просто обикновени хора от една малка и бедна балканска държава и, че на никой не му пука за нас било в Америка, било в Европа. Имаме някакъв тип талант, но и толкова фира, че не е истина.

С нищо не сме по-добри от румънци, поляци, американци и т.н. Но много си го мислим всеки ден. А като ни заливат в България с национализъм тип “Божидар Димитров”, много ни е кеф да си ферментираме в националистическия коктейл и да си мислим колко сме велики. Едва ли не наследници на инките ни изкараха някои. Хе хе хе.

Това, колко велик е един народ според мен се показва от това, как живеят гражданите му.

В България подарения ни преход, режисиран от ДС имаше за цел да направи политическата власт икономическа. Най-лесният начин за това беше да изгониш коректива (интелигентните и можещите), а останалата част да оскотиш от чалга и простотия. Те така лесно се управляват. Не ги интересува нищо повече от ракийката и критиката на запада.

Освен това всичко живо се захласва по мутрите (във всичките им форми) и по лесния секс.

Това се промоцира от чалгата – лесните пари и лесния секс. Затова в България ценностната система в момента е убита отвсякъде. Даже наскоро имах откровение… Докато си говорех с едни мои приятели тука (българи), разбрах следното: българите като цяло сме расисти. Мразим цигани, турци, негри и т.н.

Но колкото повече си мисля, толкова повече намирам прилика между нашите 90% чалгаджии, които и в България и в чужбина само гледат, кой каква кола кара и, кой на колко проститутки е ходил (това е чест разговор между мазни бизнесмени в България), и черните по гетата тук.

Ценностната система е една и съща. Няма градивност, само се оплакват и чакат някой друг да им реши проблемите. У нас въпросът се решава с чалгата, а тук с рапа и хип-хопа. Та така – много е тъжно и болезнено да разбереш, че на този етап от развитието си голямата част от съотечествениците ти най-много приличат на така мразените от тях негри.

Тук е мястото да кажа, че Българската Православна Църква трябва да бъде закрита, защото нищо не върши. В един такъв вакуум в ценностната система не е ли нормално тя да се изправи и да каже – хора това не е правилно. Но не, отвратителните корумпирани попове само гледат да си вземат парите от данъкоплатците, а за повече не ги търси.

Какво повече да искаме от тях – и те всичките бяха назначени не поради вярата си, а заради заслугите си към Партията. А българският народ спешно има нужда от помощ защото той е забравил да преценява, кое е добро и кое лошо, кое е истина и кое лъжа. До това го довеждат чалгизирането и националистическите шамани по телевизията.

Много жалко наистина. Много тъжно. Можещите и интелигентните хора са или извън България или живеят в свой балон в БГ и са спрели да се интересуват защото просто няма шанс нещо да се промени, докато героите на деня са Бойко Борисовци, мутри, мазни подставени бизнесмени, Ахмед Доган, Първанов, царя, Станишев… и т.н.

Много тъжно. Много ни боли като някой ни каже, че за нищо не ставаме. Освен това всички се оплакват от политиците, ама те политиците да не са дошли от Марс? Те са проекция на народа във всичките му измерения.

Те са нашите състуденти, бащи, майки и т.н. Бас ловя, че приятел на наш приятел е в правителството по някакъв начин. Прекалено е малка България, за да се правим, че не се познаваме. Отвратен съм от некомпетентите хора в правителството и навсякъде, чийто решения (без изключение) са водени от това, колко пари ще направят те и техните покровители от ДС – да говорим ли за магистрала “Тракия”, парите от еврофондовете, които се източват от консултантските фирми или източването на държавни предприятия като Булгартабак?

Всички мрънкат от корупцията, но ние всички дружно участваме в нея, било то като отидем на лекар, било то като решим да си платим на катаджията вместо да караме като нормални хора (това ме вбесява – не се ли замислят тези хора, че те могат да са следващата жертва в някоя зверска катастрофа с черно БМВ. Нямат ли тези хора деца?).

Няма невинни! Виновни сме тези които не са в България, виновни са тези дето са там; виновни са тези дето не гласуват, но и тези дето гласуват, виновни са т.нар интелектуалци, както и откровените простаци; виновна е ръката, която взима, но и ръката която дава.

Чета напоследък, че искат повече пари – ватмани, лекари, работници. Няма лошо, знаем, че получават трохи. Нека протестират. Само, че всичко е много първосигнално. Нямам пари – дайте още. Няма някой да обясни, че в България се плаща малко (с изключение на мошениците), защото икономиката не се развива здравословно.

Вижте инвестициите – молове, апартаменти, шиене на ишлеме – дейности с ниска добавена стойност. Защо идват такива инвестиции?

Защото няма прозрачност, няма правила, има бюрокрация и неефективност, има голяма данъчна тежест, има организирана престъпност. Нямa инвестиции във високи технологии и производства. Голяма част от парите се разпределят от държавата и това гарантира неефективност.

Няма реформи! Докато това не се промени няма причина да се променят заплатите. Но това нашият човек не го разбира. Вместо да протестира за реформи, той е против приватизацията и инвестициите, мрази тези дето му дават работа и мисли, че заслужава да получава пари.

Като за последно ще разкажа една история. Преди две седмици аз като радетел за връщане в България и за помагане за промяна, най-накрая убедих жена ми да пробваме да поживеем в БГ за 1-2 години от лятото на 2008. Даже си казах… е какво има да се губи – винаги може да се върнем в Америка ако не ни понася. За тези, дето ще кажат… аааа, и тоя не успял да се реализира навън ще кажа, че се считам за успял и интегрирал се в Америка българин.

И аз и жена ми имаме професии и сме в горните 25% на икономическия слой тук. Имаме 3 месечно бебенце… Затова има какво да губим тук. Както и да е, миналата седмица се връщахме към Чикаго и спряхме да пием едно кафе в един “Старбъкс” между Индианаполис и Чикаго. Точно тогава имаше формула 1 в Индианаполис. Нашият БГ-човек е голям фен на Формула 1 и имаше сума ти българи по пътя.

Какво да кажа, когато изведнъж в “Старбъкс” спират три черни коли – джип БВМ, Лексъс и Ауди. Отвътре излизат 8-9 неандерталеца с ОТВРАТИТЕЛНО грозни физиономии. МУТРИ – викам си аз.

Дано, дано не са българи да бера срам и да разколебаят жeна ми за връщането. Моите надежди рухнаха когато единия извика на другия – “Ей мама им да еба… Педерасти”. …имаше предвид продавача в кафенето. Ето нааааа! Тези хора са целта на българския тийнейджър и на всяка българска проститутка. Тези хора създават моралните норми в нашата страна. Тези хора са модел и са закриляни от нашата политическа класа, която се оперира от Държавна Сигурност.

СРАМ! СРАМ! СРАМ!… разправям по-късно тази история на моите приятели в Чикаго и те типично по нашенски викат: Виждаш ли, как ги пускат в Америка а нас не… колко гадни и тъпи били Американците…двоен стандарт. ЕХООООО, викам… ей това ли е важното в случая?

Защо винаги някой трябва да ни е виновен за нашите провали и за това, че ние не сме си свършили работата. Тези хора първо би трябвало да са или в затвора в България или по малките градове, откъдето са дошли, а не да се развяват със скъпи коли из мразената от тях, но уредена Америка.

Тези хора на фона на образованието и възможностите им не би трябвало да имат повече от един стар москвич. Но в нашата България те са модел и имат БМВ, харчат парите откраднати от своите майки, бащи и дядовци.

Срам! Срам! Срам. Срам, че голяма част от хората в България доброволно приеха мутренски вид… дори и да не са мутри… (на това му викат в маркетинга “аспирация”), само е нужно да се огледа човек като отиде в София и да види колко са остриганите тикви.

Всичко живо е заприличало на Space Monkeys от “Боен Клуб”. Само в България от целия ЕС има такава организирана престъпност. Не си ли задава някой въпроса защо? Защо другата държава с този тип олигархична структура е Русия?

Както и да е… това е друга тема.

Мечтая за времето, когато България ще има прозрачно правителство, което ще се грижи за хората. Мечтая за плосък данък, ясни правила и инвестиции не в тухли и керемиди, а в телефони Нокия, коли и микро-чипове (както е в Румъния където забележете, заплатите са доста по-високи и имат по-добър стандарт).

Мечтая полицията да си върши работата и да пази хората, а не Маджо.

Мечтая да има осъдени МУТРИ и политици. Тогава ще има високи заплати, по-спокойни хора и тогава ще има причина да сме горди с това, което сме постигнали.

Мечтая не да се страхуваме за децата си да не ни размаже някое черно БМВ на магистралата по пътя за морето.

Мечтая да има възмездие за изродите които дирижират този наш идиотски преход.

Мечтая да се завърши приватизацията и здравната реформа и въобще реформите да продължат.

Тези неща не са толкова трудни. Само се иска малко отговорност и надскачане на манталитетчето. От нас не се иска да откриваме наново колелото а само да приложим добре известни по света практики. До тогава, за съжаление, ще продължим да сме гетото на Европа и ще загубим и малкото с което имаме да се гордеем.

А имаме неща, с които да продължим да се гордеем: интересна история и бит, красиви места (все още), Ботев, Алеко, Захари Стоянов, Борис Христов и т.н. Неща, малки като малката ни държава, по-малки от грандоманските ни амбиции, но неща не по-малко важни и значими. Дано не пропилеем и това.

Предишният ми запис вероятно щеше да отмине и потъне в дълбините на е-океана, ако не беше препубликуван в webcafe.bg. Прочетоха го доста хора. Някои коментираха там, други – тук. Един-двама дори ми писаха поща… Писмото на единия е причината за този запис.

Не искам да го цитирам тук. Едно, че блогът ми не е помийна яма и читателите му търсят тук нещо различно от помия. И второ, че един ден авторът му сигурно ще се срамува от него, а Нетът помни… Но ще му отговоря открито и пред всички.

—-

Да, човече, прав си – няма да публикувам писмото ти в блога си. По-горе обясних защо. Ако искаш да имаш глас, направи си блог. Евтино е, а на много места – даже безплатно. И просвещавай народа колкото щеш.

Не е трудно, нали? Защо тогава се пенявиш, че нямало да ти дам свобода на словото? Имаш я. Ако имаш предвид, че моя блог го четат, а твоя няма да го четат – това е друго. И моя не го четат кой знае колко хора. Толкова ми е умението да разказвам увлекателно и да поднасям ценни неща, толкова съм привлякъл. Покажи повече, ще привлечеш повече. Ако обаче искаш да не буташ колата, а само да се возиш на чужд гръб, не си прав. Тази настройка няма никога да бъде решението на българските, или които и да е други проблеми. Тя е част от проблемите – може би най-основната.

Не пиша този запис нито от Щатите, нито от Англия, нито от Германия. Ако го пишех оттам, щеше да съдържа съвсем различни неща. Обяснения колко лошо е там, колко страшно е и как не може да се живее. Как бият негрите и експлоатират бедните, и смучат целия свят, за да демонстрират богатство. Как араби с чалми и ятагани се самовзривяват на всяка крачка, та улиците са само кратери от експлозиите. (А, и как опипват и изнасилват жените, докато се самовзривяват.) Как правителството там си е зарязало страната, за да може ден и нощ да крои планове за съсипване на България. Как, дойде ли българин, го арестуват, затварят доживотно и пребиват от бой всеки ден…

Недоволен тук, недоволен и там, нали? Да, ама не. Има разлика, която ти никога няма да разбереш, колкото и пъти и които и хора да ти я казват. Ще я напиша за останалите наоколо… Тук съм недоволен, защото ми се иска тези, които се борим да оправяме нещата, да бъдем повече. И търся сродни души, или начин да подкрепя отчаялите и отказалите се… Там щях да съм доволен. А щях да пиша тези неща, за да не се подлъже някой като теб за дойде. Току-виж му харесало и решил да остане. А нито страната, нито хората там са виновни и заслужават подобно нещо.

Да, точно това казах. Някои други страни са уредени, въпреки че хората в тях не са много умни, понеже там са малко тези като теб. А България е съсипана, въпреки умните си хора, понеже тези като теб са повече. Именно вие сте трупната отрова, която превръща умните хора в умонепобираемо глупав народ. И която превръща една от най-красивите страни на света в една от най-скапаните държави.

Сърдиш ли ми се? Обиждаш ли ми се? Чакай малко. В мейла си ти ме оплю с далеч по-цветисти епитети и ги подкрепи единствено с ругатни, а аз не ти се разсърдих. Вместо това те съжалявам. Да, пазя се от теб, както е редно човек да се пази от въшлясал и крастав луд, но не те мразя както ти мен. Съжалявам те и ми се иска да осъзнаеш докъде си се докарал. Някак така, че да не искаш после да умреш от срам – не знам възможно ли е, но го искам. Защото какъвто си сега съсипваш не само моя и на всички свестни хора наоколо живот, а и своя… И ще подкрепя това, което написах, с аргументи.

Кажи ми, човече – имаш ли кауза, която би подкрепил с труд и действия? Диванното суперменство не се брои, анонимната юначност в Интернет също. Имаш ли кауза, различна от „да изколим турците, евреите, чужденците, педалите, прекалено умните и всички останали“? Защото това не е кауза – това са комплексите на пъзлив дрисльо. Виждал съм такива като теб неведнъж. За мой срам, като по-млад и буен даже съм срещал такива на четири очи и съм надушвал съдържанието на тазовите им резервоари… Предполагам, че дори да си най-отзад на побесняла тълпа, пак няма да колиш който ти падне. От което сигурно тайно се срамуваш, а би трябвало да се гордееш. Да тормозиш закъсали малцинства е като да биеш сираче – носи единствено позор.

За друго те питам. Кажи ми, ако си имаш друга, истинска кауза, подкрепял ли си я някога с труд и усилия? Примерно ако си недоволен от правителство, независимо кое и какви са ти политическите възгледи, късал ли си от времето и парите си, за да протестираш срещу него всеки ден в течение на месеци? Или ако примерно си любител на природата, жертвал ли си почивните си дни, за да чистиш доброволно и безплатно някое красиво кътче от боклуците? Или, ако те тревожи колко хора нямат дори какво да ядат, дарявал ли си за тях било пари, било храна, било труд? Събирал ли си дрехи за домове за сираци или престарели? Прекопавал и поливал ли си кварталната градинка – освен нощем, в „алтернативен“ смисъл на думата? Потил ли си се да допълваш Уикипедия или друг подобен общополезен ресурс?

Не, не ми казвай, че нямаш време. Три килобайта писмо не стават за миг. И съм абсолютно сигурен, че пишеш още много и много подобни неща – до други хора, като коментари по форуми, къде ли не. (Подозирам, че един от коментаторите под текста в webcafe.bg си ти, ако и псевдонимно.) Сигурно отделяш за това часове всеки ден… Апропо, като не ти харесват позициите ми, кой те кара да ги четеш? На мен като не ми харесват нечии позиции, не ги чета. Защо си бесен на мен, когато си го причиняваш сам?!

Да, знам защо. Не си първият такъв, който виждам, няма да си и последният – познавам ви добре. И ще ти направя услугата да ти го кажа. Сигурно ще си ми много ядосан, понеже не звучи приятно. Но ако за момент се замислиш, може да откриеш и верни неща вътре. Ако имаш достойнството и самоуважението да тръгнеш да ги оправяш, може да забележиш и други. И нищо чудно един ден да си ми благодарен за толкова лошите на пръв поглед думи.

Защото подсъзнателно усещаш, че в теб няма нищо свястно. Че анонимният бабаитлък в Интернет е единственото, за което те бива – друга стойност нямаш. И затова мразиш тези, които не са като теб. Които могат да видят чуждите предимства и своите недостатъци, и да търсят как да оправят себе си и да отдадат другиму дължимото уважение. Опитваш се да се докажеш над такива хора по единствения начин, който владееш – като псуваш, ругаеш и заплашваш. С надеждата да уплашиш някого, че да се почувстваш за миг важен и въобще забелязан и оставил някаква следа. Защото виждаш начин да се утвърдиш единствено като бъдеш най-големият боклук наоколо.

В предишния си запис цитирах как българите, които бягат в чужбина, бягат от други българи, които остават тук. Ти си този, от който бягат, с това какво представляваш. Да им държиш сметка е върхът и завършекът на причината да го правят, и да нямат намерение да се върнат повече. Ще се върнат – и България ще разцъфти – когато ти се махнеш оттук.

Имам обаче и добра новина за теб. И тя е, че този подсъзнателен усет те лъже. Да, към момента може да си човек без особена стойност, но можеш да промениш това. Не е трудно – просто започни да правиш нещо, което е от полза за хората. Бъди политически активен според възгледите си. Помагай на когото смяташ, че има нужда от помощ. Допринасяй за доброто на хората, без да търсиш заплащане. Отдели част от времето и силите си, за да си полезен, по какъвто начин ти е по душа, на който ти е симпатичен или скъп. Ако имаш силите да е за всички, е най-добре.

Да, ще има хора, които ще те смятат за луд. Нищо чудно повечето ти познати да са такива. Бягай от тях като от чума – те са именно чума, по умовете. Светът е пълен с далеч по-свестни хора, които заслужават подкрепата ти и ще ти дадат подкрепа при нужда. Търси истински и достойни приятели сред тях.

Започни оттам. Останалото ще дойде с времето само.

Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка:

Беше 24 май, минавах по „Витошка“ покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите:

– Добър ден! Какво ще кажете за българския народ?
– Добър ден! Кажете нещо за българския народ!

Буквално на три метра пред мен спряха някакъв старец. Висок, слаб, с костюм, очила и бастун.

– Добър ден! Какво мислите за българския народ?

Дядото се подпря на бастуна с две ръце, изгледа ги над очилата и заяви с провлачен старчески глас:

– България е една слаба държава!

– Ама господине, за българския народ ви питаме какво мислите!

– България е една МНОГО слаба държава!

– Господине, не ви питаме за страната! За народа ви питаме!

– България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава! – Още по-провлачено и хрипкаво. Околните вече се подсмиваха на очевидната склероза. Аз, да си призная – също.

– Ама господине, за народа ви питаме! Не за страната! За народа, за народа кажете какво мислите!

– Ами деца, нали и аз това ви казвам – за народа какво мисля. Просто малко по-заобиколно. По-учтиво, така да се каже. Като за пред телевизия…

Всички физиономии наоколо моментално се изпънаха. Моята също. Хем обидно до болка, хем копче не можеш да кажеш… Старецът май хич не беше склеротик.

… Оттогава мина много време. Не спирах да се чудя как така става. Уж не сме толкова глупави хора – или поне тогава бяхме по-малко глупави от сега. Как тогава е възможно да сме толкова безнадеждно тъп народ? Противоречието е… умонепобираемо.

Вчера един познат ми показа отговора. Много нагледно и простичко. Както и може да се очаква от психолог.

Бяхме седнали у тях на петнайсет минути сладка приказка. Неволно стигнахме до темата. Когато споменах какво противоречие ме измъчва, той само се усмихна. Стана, измъкна от един шкаф неголяма кутия и я отвори.

– На кое от тези картончета има нарисувано чудовище?

В кутията имаше към трийсетина картончета с картинки по тях. Пейзажи, нарисувани в характерен стил – само с големи цветови петна. Въпреки това нарисуваното си личеше отлично – къде ливада и небе над нея, къде отляво водопад а отдясно скала, къде полянка с гора отзад… Прегледах ги много внимателно, няколко пъти. Обърнах ги наобратно. Гледах ги под ъгъл към светлината…

– Не виждам чудовище на никое.

– Нима? Съвсем просто е. – Той заподрежда картончетата като парчета от пъзел. Когато привърши, на пода между нас лежеше картинка на нещо, излязло сигурно от детски кошмар.

– Виждаш ли какви красиви елементи какво ужасно цяло могат да дадат? Същото е и с народа. Дори ако всеки поотделно е умен, цялото може да е изумително тъпо… И обратното е възможно – много необразовани и глупави хора могат да съставят умен и читав народ. Ние обаче сме на първия вариант.

… Седя и се чудя. За годините от случката с телевизионния екип хората около мен изглупяха направо умонепобираемо. Колекцията тук, тук и тук е смешно бедна и постна на фона на реалността, дори само на медицинската ѝ част – а останалите не са по-добре. Очаквам много скоро някой духовен наследник на Тодор Колев да запее „Кога ще ги стигнем централноафриканците“. И, както преди за американците, всеки да си мисли „Ако ще срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем“… Има ли какво да направим, за да спасим народа си от самоунищожение на всички възможни нива, от лично та до всенародно? Можем ли въобще да го направим?

… През януари 1990 г. съседи ме помолиха за помощ. Имали роднина, избягал в Щатите още през седемдесетте години. Получили от него писмо – имал „Интернет адрес“ (е-майл), писма до него нямало как да ги спрат в пощата. Знаели, че аз се занимавам с такива работи – не може ли да помогна?

Бяха чудесни хора, така че с удоволствие се съгласих. Взех старателно облепения с марки плик, разпечатах го, отидох където ползвах Нета (и до момента никой не ме е освободил от обещанието да не казвам къде) и набрах писмото на ръка. На следващия ден имаше отговор – преписах го на ръка от екрана и го занесох на съседите ми. Те бяха смаяни – как така за само три дни до Щатите и обратно?! Поусъмниха се, че почеркът не приличал на този на роднината им, но съдържанието ги убеди, че е той.

Писмата зациркулираха всяка седмица. Пътем се запознах и сприятелих с роднината. Започнах и аз да си пиша с него. И един ден го попитах дали не смята да се върне в България, след като вече бай Тошо не е на власт. Отговорът ме попари – помня го и до днес:

Момче, не си разбрал най-важното. Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея… Изглеждаш свестен момък. Дано го разбереш по-бързо, че да се спасиш и ти.

Оттогава вече има 25 години, че и повече, и още не съм го разбрал напълно. Че е голата истина – така е, няма как да си затворя очите пред фактите. Но не искам да го приема. Толкова прекрасни, свестни, истински хора тук в България познавам! Да, преди бяха двойно повече и половината от тях вече са по света, без никакво намерение да се връщат. Но и така тук има останали предостатъчно. Хора, които заслужават грижа, и подкрепа, и помощ. И това някак да успеем да изтръгнем народа си от умонепобираемата глупост, простотия, егоизъм, лайнодушие, дребнавост… да не продължавам, че ми се реве.

Разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно. Как докато шепичка хора събираме народните добродетели прашинка по прашинка, банда взели реалната власт престъпници ги разсипва и тъпче в калта с роторни екскаватори, умишлено и целенасочено. А угоеното стадо нехае, грухти и ги достъпква… Но въпреки това не мога и не искам да приема това, което виждат очите ми. И най-вече мисълта, че няма какво да направя.

Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.

На времето в София беше въведена зона за платено паркиране – първо синя, след това и зелена. С идеята събраните от нея пари да се използват за подобряване на възможностите за паркиране, строеж на паркинги и т.н. Тогава я подкрепих, ако и с половин уста. Подкрепих, понеже София има крещяща нужда от паркинги за коли. (И предостатъчно място, където да бъдат построени – под улици, под училищни дворове, над речни корита, като подземни етажи на нови строежи…) С половин уста, понеже още тогава ме мъчеше неприятно подозрение – че събраните пари ще отидат не за обявените цели, а „неизвестно къде“. Тоест, за тъпчене на гушите на братовчедски фирми.

Оттогава мина може би към десетилетие, не помня точно. Доколкото ми е известно, от събраните от зони за платено паркиране пари до момента няма инвестирана в подобряване на възможностите за паркиране и строеж на паркинги нито стотинка. Охотно съм съгласен да плащам, за да получа по-добри условия. Но съм абсолютно несъгласен да плащам, за да пълня гушите на братовчедски фирми и да не получавам срещу парите си само нагли лъжи. И тъй като смятам, че в сегашните условия първото няма как да се случи, оттеглих подкрепата си. Специално гласувах срещу РБ на последните избори, защото техен кандидат беше един от шампионите на идеята – Вили Лилков. (Говорете ми как РБ е срещу корупцията, слушам ви с удоволствие…)

Тези с братовчедските фирми обаче само я засилиха. (Странно, а?) И така, докато миналата есен не се надигна идеята зоната за платено паркиране да бъде разширена. (За пореден път. Малко по малко… знаем докъде. И как се вари жаба също знаем.) В кварталите „Оборище“ (между Перловската река и „Ситняково“), „Лозенец“ (между ВИАС, площад „Журналист“, хотел „Хемус“ и моста при НДК), „Иван Вазов“, „Крива река“, „Яворов“ и около пазара „Димитър Петков“.

Официално идеята беше повдигната „по молба на граждани, живеещи в зоните за разширяване“, и „подкрепена от проведена в съответните квартали допитвания“. С обещанието, че „ще бъдат направени допълнителни допитвания, преди да бъде въведена“… На практика не съм чул някой да е искал да бъде въведена зона около жилището му – твърде малко хора искат да плащат, за да имат още от същото. За проведени допитвания също не съм чул. (Беше съобщено, че в „Лозенец“ са провели допитване миналата година, от 30 май до 4 юни, в пет училища. Нямам познат там, който да е чул, че то се провежда. Не съм чул и кога и къде е било провеждано в останалите пет квартала, където ще бъдат въведени зони.) И най-вече не ми се вярва да чуя кога и как ще се провежда обещаното следващо допитване. Въпреки че ще проявявам специален интерес по въпроса. Резултатите от, хм, допитванията… са предизвестени.

Затова реших да направя свое допитване до всички, които живеят в бъдещите нови платени зони. Можете да го намерите на http://www.gatchev.info/polls/zelena-zona.php. Задължителен е единствено въпросът подкрепяте ли въвеждането на зона за платено паркиране във вашия квартал – всички други въпроси не са. Периодично ще обявявам какви са резултатите от допитването към момента.

Моля ви, разпространете линк към анкетата където и както можете. Нека се опитаме да контролираме, хм, процеса на вземане на такива решения успоредно. Малко повече прозрачност и връзка с реалността никога не вредят… Благодаря ви от сърце!

За повечето хора името Веспасиан не говори нищо. Ако погугълнат малко, може и да открият, че е бил отдавна римски император. Това обяснява защо не им говори. Нито има далаверка в това да знаеш кой е и какво е направил, нито ще ти дадат нещо в мола без пари, нито ще ти вдигнат заплатата. Може даже и да я намалят, като се замислим какви хора доста често са началници в българските фирми…

А е полезно да ни говори.

Една малка част от хората, сигурно най-вече историци, ще се плеснат по челото – чакай бе, нали той беше измислил веспасианките? Може даже да обяснят на останалите какво е веспасианка – полуоткрита тоалетна с течаща вода в дупката. Моментално любителите на пийването ще разберат защо е добре да знаят кой е Веспасиан. И да се затъжат как така няма сред днешните ни управници някой мъдър и грижлив към нуждите на хората като него.

Друга малка част ще се сетят – бе не беше ли построил той Колизеума? И ако го обяснят на останалите (може да се наложи да им разкажат и какво е Колизеумът), любителите на зрелища моментално ще разберат защо е добре да знаят кой е Веспасиан. И да се затъжат как така няма сред днешните ни управници мъдър и грижлив към нуждите на хората като него.

Трета малка част може и да си припомнят как той е реформирал, опростил и направил по-ефективна финансовата система в Рим. И мъдро ще поклатят пръст – ето затова е могъл да построи Колизеума! Финансите са всичко, брат. С тях и в Рим се правят велики неща, а без тях и в 21 век не се правят. Парица е царица, како кажу у нас. А царица не мирише – и това също се твърди, че той го е открил.

Още една малка част пък може би ще се сети, че той не е първият римски император, но е първият, който е наследен от сина си Тит, по правилния династичен начин. И гордо ще заобясняват как великият Рим също е стигнал до вечния извод, че истинската система за управление е монархията. Колко е важно да имаш цар, който държи властта и я предава на децата си… А ако случайно някой смотаняк вземе да ги попита каква е разликата от сегашното положение в България – тъй де, царица Кръстева в момента предава властта на Делян Първи – ще бъдат справедливо и заслужено напопържани пратени където на мечка слънце не огрява.

Някои пък – предимно интелектуалци – може да се влюбят в него заради грижата, която е проявявал към творците. Щедро ги е спонсорирал и е бил велик меценат. И те с радост са му се отплащали със славословия и възпявания. Как той е над всички, как без него ще загинем, как е предопределен да управлява света и как всичките му конкуренти са изроди, извратеняци и маймуни… Е, които не са го възпявали не са получавали нищо. Освен акъл, наливан им нощем от не дотам интелектуални, но яки мъжаги с преториански маниери. Ама то така им се полага. На какво основание чакаш да те храни ръката, която хапеш? Ама ха…

И може би само мъничка част от историците ще си припомнят и една друга черта на Веспасиан. Как го е обожавал римският народ, понеже е бил освободител и справедливец.

По негово време в Рим царяла страшна корупция. Всякакви висопоставени личности са крадяли до съдиране и са си тъпкали гушите до посиране. И единственият, който ги е поставял на мястото им, е бил Веспасиан. Разберял ли, че някой краде безмилостно и алчно, той веднага пристигал, често начело на цяла армия. Безмилостно смъквал от власт корупционера, публично го обезглавявал и конфискувал накраденото до стотинка, да не могат и децата му да намажат нищо. Простите хора го обожавали и му се кланяли затова като на слънце. Без неговата безпощадност към всякаква корупция Рим е щял да загине, всеки го виждал. И пак благодарение на нея обикновените хора били поне отчасти защитени от лакомията на алчните властимащи. Веспасиан бил за народа си истински цар и истински пъдар в едно. Лидер, каквито днес са много малко.

… Тук обаче може някой черногледец и злоезичник да зададе въпрос – откъде са се вземали все такива алчни високопоставени под мъдрото Веспасианово управление? Не е ли можел той да махне с божествената си ръка и да ги спре още преди да са се изкачили на постовете си?

А отговорът е неприятен и прост. На тези постове ги назначавал лично, ако и без шум, самият Веспасиан. Такива хора той наричал „гъбите ми“. Подбирал най-алчните и безскрупулни и им давал възможността да смучат от простите хора. Изсмучат ли всичко, което има как, ги обезглавявал и прибирал насъбраното. И простите хора го обожавали и му се кланяли, понеже го смятали за освободител и пазител. Не разбирали, че всъщност грабителят им е той и просто го прави косвено.

И не само у дома минавал номерът на Веспасиан. Немалко от завоеванията му са били подпомогнати от местни хора, научили за славата му в Рим на защитник на хората и освободител от всякакви корупционери. И несметни опити за бунтове във вече завладените от Рим земи са били смазвани не с войска, а от възмутеното простолюдие, твърдо решено да попречи на опитите да го лишат от спасителя му. Та то дори с него е гладно, а без него сто на сто съвсем ще мре от глад…

Та, такива ми ти работи. Историята има разни там интересни качества. Най-важното – че който не я знае, я… какво беше, че съм забравил?

Преди към три месеца група мигранти, пресякла турската граница, беше заловена близо до Бургас. При което един беше застрелян в гръб „при стрелба във въздуха“.

Много се писа по въпроса къде ли не – включително и тук. Резултатът?

Разследването какво се е случило не показа нищо особено. Куршумът бил рикоширал от мост, човекът бил стрелял във въздуха, забравете този случай. Както с Тодор от Враца, който бил починал всъщност от вродено сърдечно заболяване, и това съвсем случайно съвпаднало с пребиването му от двама, единият от тях криминално проявен. Доказано с петорна експертиза от Военна болница… Вие какви изводи си правите от това? Аз – същите като от случая със застреляния мигрант. И същите като от това, че в МВР нямаше оставки нито заради него, нито дори заради факта, че група от над 40 нарушители на границата е хваната чак близо до Бургас. И че вместо това имаше нагло вирене на нос и предложения стрелецът да бъде награден.

Проспалите мигрантската група – сигурно и те. Защо не?… Търпим ли всичко това? Търпим го. Заслужаваме ли го? Заслужаваме го.

Но не за това ми е приказката.

Преди два дни на турската граница беше хваната нова група мигранти. Благодарение на това, че двама от тях потърсили помощта на граничарите, ама това мен не ме изненадва. Привлече ми вниманието нещо друго, и ме възхити.

Че граничарите си емнали техниката, за да спасят живота на изгубилите се и замръзнали (две жени – до смърт) хора. Че спасили всички, които заварили още живи. Някои от най-тежко пострадалите – като ги носили на ръце по замръзналите чукари, и май на не малко разстояние.

Дали тези момчета ще получат награди от МВР? Дълбоко ме съмнява. Не са убили невинен човек, не са отървали престъпник от правосъдието… Дали ще получат такава възторжена подкрепа от „великобългарите“, каквато получи застрелялият мигранта? Още по-дълбоко ме съмнява. Ценностите на последната категория хора не са сред появилите се от австралопитека насам. И най-вече не са гостоприемство, човечност, търпимост и другите качества, дето искаме да вярваме, че ги имаме като народ.

Но тези граничари ще получат награда от мен. Не мога да си позволя да заделя за тях впечатляващи суми, нито имам как да им връча държавни медали. (Последното и да можех, не бих им го причинил. Дали някой от тях ще се гордее да е в една категория с Петър Мръчков, Ахмед Доган и други подобни орденоносци?) Но мога да напиша, че за мен те са носители на ордена „Достоен българин“, и да застана зад това с името си. И да им дам подкрепата си в моя скромен дом онлайн. Другаде могат да ги плюят колкото искат – тук те са добре дошли и тяхното присъствие би било чест и гордост за мен.

Да, те са колеги на стрелеца, който уби мигрант. Не зная дали някои от тях не го подкрепят. Не зная дали някой от тях не е този стрелец. Но както е справедливо убиецът да бъде наказан, така е справедливо спасителят да бъде почетен – дори ако делят едно тяло.

И искам да му дам справедливата почит колкото заради него, толкова и заради себе си. Който не дава на другите каквото им дължи, привиква себе си да бъде паразит и неблагодарник. Не искам да си го причиня. Нещо по-добро съм и държа да бъда и занапред.

Онзи ден, след куп натиск от ЕС, разпитваха Делян Пеевски. За смях на всеки, който живее в България. Подозирам, че разпитът е включвал предимно въпроси от типа на „Какво ще заповядате, Ваше Величество?“.

Какво им е казал насаме Пеевски – не знам. Но не ми е трудно да се сетя, защото го каза после и пред медиите. Изрази учудването си, че разпитват него, а не примерно Слави Трифонов. Не го видях да се изчервява и да заеква, но въпреки това съм склонен да му повярвам. Че е истински учуден и от едното, и от другото. Ама някакви ЕС не го долюбвали нещо? Кви са тия, бе? Ей, чшшш, оу!

И полицията мигновено се хвърли да изпълни заповедта на Величеството. Вчера Слави Трифонов беше привикан за разпит. Причината? Когато Недялко Недялков заяви, че Слави бил хомо, Слави му изпрати иронично любовно писмо и цветя в отговор. Ако случайно не знаете, любовните писма и цветята в България са вече заплаха.

Не мога да понасям Слави и предаването му. Щастлив съм, че не ги гледам. Заради съществуването им съм щастлив, че не гледам телевизия по принцип. Повръща ми се от тях – как са възможни толкова пошлост и тъпота на едно място просто умът ми не побира… Но въпреки това не разбирам един куп неща.

Каква е цената на дамските превръзки? Хал хабер си нямам. За какво ми е да я знам, като не се очаква да ги ползвам някога? По същата причина никога не съм си дори задавал въпроса какви са наклонностите на Слави. Защо да ме интересуват, като не смятам да спя с него?!… В тази връзка, не мога да разбера нито Недялко Недялков, нито всички форумни юнаци, които се съдраха да дискутират темата. Защо, по дяволите, предпочитанията на Слави Трифонов ги вълнуват така горещо и лично?! Не били гейове, били презирали гейовете и прочее. Да, ама на мен пък Слави не ми прилича на секси мацка. На приказките им ли да вярвам, или на очите си?

(Същият въпрос ме измъчваше и когато Радан Кънев беше изкаран гей веднага след като се противопостави на саботажа на съдебната реформа. Оставам с впечатление, че хомосексуалната ориентация се разпознава по извършването на достойна постъпка – не знам Слави да е вършил такава скоро, ама може и да е, имам и други работи освен да се интересувам от него. Ако случайно това е критерият, може ли и аз да съм гей? Надали ще се науча да харесвам мъже, но със сигурност няма и да свикна да търпя #КОЙ да си купува страната ми с пари с „неизвестен“ произход…)

Между другото, попадна ми и второто отворено писмо на Недялко Йорданов и предупрежденията му. Бил споменал още в първото си писмо, че всяка атака срещу сина му била атака и срещу него. Значи когато синът му облайва и облива с помия когото му наредят Пеевски и компания, той застава с моралния си авторитет зад това? Ех, поете! Май никога не е късно човек да стане за резил, и то така, че да опозори седемдесет и кусур години достоен и творчески живот…

А днес пък ми попадна реакция на Министерския съвет срещу среща на Бойко Борисов в Лондон с живеещи там българи. Била цирково изпълнение. Очевидно заради въпроса право в очите: „Господин Борисов, като се гледате в огледалото, не виждате ли там Делян Пеевски?“. Не живея в Лондон и не знам дали утре няма да разпитат и мен, но и аз задавам същия въпрос. Ако исках да ме управлява Пеевски, щях да гласувам за него, по дяволите! Осъзнава ли „уважаемият“ г-н премиер на колко още българи ще види гласовете на следващите избори през крив макарон? И ако успее да фалшифицира и тях, колко още българи ще гласуват с краката си?

Няскоро мой познат коментира, че напоследък ДСБ се очертава като алтернатива. Така е вече от години. На последните избори изпревариха в София БСП. Вярно е обаче и че където съм ги видял да държат реална власт, не са се показвали с нищо по-добри от ГЕРБ. Така че засега ще се огранича да следя дали действията им ще започнат да говорят добре за тях. Ако да, ще ги подкрепя.

Ако ли пък не – нищо чудно и аз да се замисля да гласувам с краката си.