Напоследък все по-често виждам приятели, които стават жертви на това психично заболяване. Затова ми се ще да спомена няколко думи за него. Предупреденият е поне малко въоръжен.
Кратко описание
Формално орторексията (orthorexia nervosa) все още не е утвърдена официално като вид психическо заболяване. При сравнение обаче с утвърдените анорексия и булимия става очевидно, че се касае за болестно състояние от същата група. Единствената разлика е, че вместо върху количеството на храната умът на болния е фокусиран върху качеството ѝ.
Често орторексията бива тълкувана като форма или вид изява на обсесивно-компулсивното разстройство. В известна част от случаите това наистина е така. В същото време обаче съм виждал изключително тежки случаи на орторексия, които нямат никакви белези на ОКР. (Наличието на фундаменталната причина за ОКР – криза на серотонинергичната медиация в мозъка – може да бъде проверено не само по наличието на класическите ОКР симптоми.) В някои случаи съм забелязвал съвпадане на орторексията със симптоми на обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР), и мисля, че тогава тя може да бъде отдадена на него. Нерядко обаче съм я виждал у хора, които нямат разстройства от тази група. Затова за себе си я класифицирам като отделна нозологична единица, чиято проява може да бъде улеснена от някои други заболявания (ОКР, ОКЛР, параноя, някои видове неврози, някои видове психози).
Етиология
В редки случаи (най-често ОКР-базираните) орторексията се поражда у самия пациент. В повечето случаи обаче (повечето ОКЛР-базирани, peer pressure, житейски кризи, семейна среда и) орторексията е „прихваната“ отнякъде.
Фундаменталният източник на орторексията като меме са търговските войни между производители на конкуриращи се хранителни продукти. Например производителите на естествени млечни продукти непрекъснато лансират всевъзможни вредности, реални или не, на заместителните продукти. Производителите на заместителни продукти пък сочат вредностите на естествените. Същото важи в на практика всички други области на хранителната индустрия – яйчен срещу млечен белтък, зеленчуци срещу меса, меса срещу соеви и други растителни белтъчини, бял срещу черен хляб, захар срещу подсладители, „биологични“ срещу обикновени продукти, „природни“ срещу ГМО продукти, и т.н. На практика не съществува хранителен продукт, срещу който да не може да бъдат намерени по-малко или повече преки или косвени набеждавания във вредност, инспирирани като правило от конкуренцията му.
В тази война биват наемани фирми по формиране на обществен имидж, които да разпространят съответните послания по масмедиите, в Интернет, в таргетните социални среди и т.н. Също, често лобита на една или друга група успяват да „излобират“ различни нормативни разпоредби, които да насаждат страх от продукцията на конкуренцията чрез авторитета на държавата. Резултатът е изпълване на инфосферата с колосални количества материали – послания, „изследвания“, „проучвания“ и прочее, в които се говори колко е вредна тази или онази храна. Част от тези материали нерядко е вярна (колкото повече е вярното в материала, толкова по-ценно оръжие в конкурентната война е). Задължителната част в тях обаче винаги е посланието „продукцията на конкурента е вредна за здравето“. Нищо не манипулира хората така добре, както експлоатирането на страха им.
Друг източник на орторексични послания са различните мошеници и измамници, които продават „чудотворни“ и/или „здравословни“ храни. (Не всички, които предлагат здравословни храни са измамници, но има и такива, и не са малко.) При тях на теория посланието е позитивно – „моята храна е по-добра“. На практика обаче то работи именно заради негативния контекст, в който поставя останалите храни – „всичко друго, което вие ядете сега, е лошо – аз мога да ви спася от него“. Най-често този контекст е подсилен допълнително с косвени или дори преки внушения за ниското качество на „нездравословните“ храни.
В малка част от случаите източници на орторексични послания стават индивидуални психотици, при които психично заболяване или личностов проблем се проявяват по този начин.
Така създадената среда от орторексични послания неизбежно въздейства на хората, които се интересуват от качеството на храната си. (И особено от качеството на храната на децата си – това е един от най-силните мотивиращи фактори.) Когато интензивността и качеството на орторексичните послания, достигнали до даден човек, надхвърлят ресурсите му от увереност, познания, здрав разум и критично мислене, той е изложен на опасност да развие орторексия.
(Точно така е с всяка друга манипулативна пропаганда. Вероятно е възможно факторите на „сражението за ума на целта“ да бъдат описани математически, и да се създаде математически модел. За съжаление досега не съм имал времето и силите, но определено ми е интересно като идея.)
Опасността е особено силна когато е социално подкрепена – например човекът е съпричастен към социална среда с голям процент на изложени на същата опасност. Колкото по-изложена на орторексия е средата, толкова по-голяма е опасността: най-силните „епидемични огнища“ на орторексията са като правило социални среди на майки с пеленачета и малки деца. За „заразяването“ в социални среди допринася и ефектът на peer pressure.
Патогенеза
Желанието да се яде качествена храна е нормално в определени граници, точно както е нормално в определени граници желанието да се яде не прекалено много или не прекалено малко храна. Проблемът възниква, когато тези граници бъдат прекрачени.
Болният от орторексия като правило не осъзнава, че е прекрачил границата на нормалното. В неговите представи тя се намира далеч встрани от реалното положение. Той е убеден, че действията му са правилни, логични и верни, а действията на другите хора са погрешни, безотговорни и/или дори налудничави. Този факт издава същността на орторексията като вид психоза. (Което е още едно доказателство, че тя не е задължително да е резултат от ОКР, поне в значителна част от случаите.)
Базата за това мнение на болния е изкривената му представа за реалното положение. Например болният може да е твърдо убеден, че всички без изключение хранителни добавки от Е-класификацията са вредни. (В реалността сред тези добавки са витамините С, B2, E, карамелът и т.н. – доказано безвредни или дори полезни субстанции.) Или болният може да смята, че опасността от канцерогенни вещества в пържените или изобщо съдържащите мазнини храни е много по-висока, отколкото реално е. И т.н.
В най-честия (по мои наблюдения) случай заблудата на тези болни е резултат от получена отнякъде дезинформация. В значителен процент от случаите това са уязвими социални среди. Друг вариант е да се касае за хистероидни личности, които развиват деформация на личността в тази насока (най-често и в други). При трети става дума за личностна криза (например преживяна лична трагедия). В и след такива кризи човек търси опора в уповаването в някаква система от вярвания, която да му създава усещането, че светът около него има правила и той ги спазва. Има и други варианти.
В други случаи болният осъзнава, че може би представите му за опасността от „нездравословни неща“ са „мъничко строги“, но е силно склонен „да играе на сигурно“, и затова ги избягва. В повечето от тези случаи при проба се оказва, че страхът му от „нездравословното“ е далеч по-силен, отколкото дори той е предполагал. При тези пациенти внимателното изследване често открива значителен серотонинов дефицит, по-рядко друга причина за катехоламинов дисбаланс и превалиране на адреналина над норадреналина. Иначе казано, това са пациентите, при които орторексията е изява на (понякога латентни) неувереност, депресия и/или ОКР.
Пак към тази категория обикновено спадат пациентите, при които орторексията бива отключена от житейска криза. (Интересна връзка: тези хора са също така таргетната група на „пасторите“ на различни секти – иначе казано, те са уязвими по принцип. Ако около вас има такъв, бих посъветвал за него да бъдат положени грижи, които да му помогнат да преодолее кризата. Иначе може да се сдобиете с приятел / роднина / съсед, паднал жертва я на орторексията, я на манипулативна секта, която търси как чрез него да таргетира вас…)
Лечение
Лечението на орторексията се води основно чрез психотерапия. В случаите, когато тя е резултат от характерова слабост, неувереност, депресия, ОКР или сходно състояние, е необходимо да се лекува основното заболяване – без неговото повлияване излекуването на орторексията, а често дори и облекчаването ѝ не е възможно.
Важен момент в психотерапията на орторексията е разбирането, че тя е вид психоза – иначе казано, основното увреждане е не на съзнателно, а на подсъзнателно ниво. По тази причина опитите тя да бъде контрирана с аргументите на разума и логиката обикновено са неуспешни: те работят на съзнателно ниво, където са следствията от основното увреждане, а не самото то. Терапевтът рискува да се окаже в положението на наивник, тръгнал да изгребва водата в мивката, без да затвори чешмата.
Болният като правило осъзнава „избора“ си като рационален и искрено вярва, че ако срещне разумни и достоверни контрааргументи, ще го промени. Реално твърде малко орторексици са способни на това. Типичният пациент изслушва аргументите и дори разсъждава върху тях, но те „някак все не успяват да го убедят докрай“ – или ако се убеди, че не е прав, това му убеждение не оцелява дълго, „неясно защо“. По-тежките случаи често спират да разсъждават върху аргументите и ги слушат единствено от учтивост. Особено тежките случаи могат направо да откажат аргументиран разговор по темата, или дори да търсят насочено спорове по нея, за да налагат „правотата“ си. Дори тези случаи обаче обикновено са искрено убедени, че са в състояние да възприемат рационални аргументи, точно както например един манийно болен може да е искрено убеден, че е Наполеон и че може да ви го докаже. Увереността на пациента, че е способен на рационални разсъждения по темата (а той обикновено е способен в други области) може да подведе дори опитен лекар.
Ако терапевтът повярва (което често се случва), че рационалната психотерапия е подходяща, ще се бори срещу следствието, а не срещу причината. За побеждаването на орторексията са необходими средства, които оказват натиск върху истинското място на увреждането – подсъзнателното ниво. Аргументи, които са дори безупречни и неоспорими логически, но работят само на рационално ниво, обикновено нямат ефект. Обратното – похвати, които не съдържат анти-орторексична логика, но действат срещу болестта на подсъзнателно ниво, обикновено имат добър ефект. Болестта трябва да е много слаба или много разклатена от терапията, за да бъде пациентът способен да разбира и ефективно възприема рационална аргументация срещу нея.
При по-леки случаи и не твърде голяма дълготрайност обикновено е подходяща терапията на психологическата причина за орторексията. Например ако тя е резултат основно на peer pressure, може да има добър ефект свързването на пациента с гостоприемни социални групи, които ѝ противостоят. Ако е резултат на лична житейска криза, помощта за преодоляване на кризата често преодолява автоматично и орторексията, и почти винаги я прави несравнимо по-лесна за лекуване. И т.н.
В по-тежки или с по-голяма продължителност случаи орторексията проявява тенденция да обзема все повече аспекти от личността на болния. Лечението в такива случаи може да е изключително трудно. В добавка, при тях увереността в правотата си на тема хранене обикновено е непоклатима. Те често преценяват околните предимно или дори единствено на базата на позицията им към здравословното хранене (каквото го вижда болният). Съответно, при опит да бъдат лекувани е вероятно те просто да изгубят доверие в терапевта и да престанат да го посещават.
Често в семейства орторексията е предадена от единия партньор на другия. (Особено ефективно е заразяването в семейства, които се радват на добри отношения и силна емоционална връзка между партньорите.) В такива случаи е задължително едновременното лекуване и на двамата партньори. Ако един от партньорите е особено склонен към орторексия, лечението трябва да бъде не само енергично, но и спешно – в противен случай болестта може бързо да стане в затворения семеен кръг много тежка. Тогава лекуването ѝ ще е далеч по-трудно или дори невъзможно. Добра идея е по-малко засегнатият от двамата партньори да бъде помощник на терапевта при преодоляването на най-тежките аспекти от болестта на по-тежко засегнатия (тези, които по-леко засегнатият все още може да осъзнае като не напълно адекватни). В такива случаи обаче терапевтът трябва да внимава много да не наруши връзката между двамата: при риск за нея е нужно да бъде добавена семейна консултация и психотерапия.
Пак в семейства орторексията има и осакатяващ ефект върху развитието на децата: орторексиците най-често ги хранят в съответствие с болестните си представи. В огромния процент от случаите орторексичното хранене реално е непълноценно, нерядко дори вредно. В съчетание с по-големите нужди на развиващия се организъм това може да бъде рецепта за физическо и/или умствено изоставане. В такива случаи вземането на спешни мерки е важно. Ако мерките закъснеят, част от изоставането ще бъде наваксано, но някаква част обикновено остава. В особено тежки случаи може да има и трайни увреждания за детето.
