Grigor Gatchev - A Weblog

Това е член от Закона за авторското право. Гласи:

Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.

Това е членът от закона, който е юридическото основание за съществуването на сайта chitanka.info. Той ясно и недвусмислено постановява, че за възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки и т.н., ако е с учебна цел или съхраняване на книгите, не е необходимо разрешение от издателя.

Като минимум Народната библиотека е общодостъпна библиотека, и задължително взима екземпляри от всяка издадена в България книга. Това означава, че всяко издадено произведение може да бъде възпроизвеждано с посочените цели.

Би могло да се оспорва дали произведенията в chitanka.info са за образователни цели. Това принципно може да бъде решено много просто – като в сайта се постави изискване да бъдат сваляни само за такива цели. (Не помня дали такова изискване нямаше – от година не съм писал или превеждал нищо ново, така че не съм ходил да качвам там неща.) Ако читателите не го спазват, юридически това е тяхна отговорност, а не на Читанката.

Така че, когато се има предвид буквата на закона, според мен нещата са недвусмислени и окончателни. Законът е на страната на chitanka.info.

Как стои въпросът с другия важен елемент в правото – духа на закона?

На теория, сайт като Читанката би могъл да причинява загуби на издателите. (Дали това е истина, е съвсем друг въпрос – според мен, а и според немалко издатели, им прави безплатна реклама.) Но точно такива загуби им причинява и изрично разрешеното от закона възпроизвеждане; всъщност, както видяхме, Читанката върши именно него.

Може да се твърди, че електронните библиотеки позволяват много по-голямо разпространение, отколкото хартиените. Така е. Но законодателят не е вписал горна граница на разпространението – това за буквата на закона. И хора, които разпространяват безплатно за учебна цел книги в голям размер, поне досега, са били смятани не за престъпници, а за благодетели – това за духа на закона.

Може да се твърди и че нещата оттогава са се променили, и е нужен нов закон. Това е вярно, променили са се. Когато този закон е бил приеман, всяко българче е можело да издекламира по няколко стихотворения на Вазов. Днес не всяко българче изобщо знае кой е Вазов. Затова и правата за некомерсиално разпространяване на книги трябва да бъдат значително разширени. Ако искаме да бъдем занапред нация от умове, а не нация от неграмотници. Ако искаме България да има бъдеще.

—-

Дотук със закона. Сега извън него.

Прочетох, че Читанката била навредила на българската култура. Като е дала възможност на хиляди хора да четат безплатно. Писах преди, ще го напиша пак – не разбирам как това може да е вреда за културата. Освен ако понятието за култура не изключва напълно колко са начетени хората, и не включва единствено какви печалби правят издателите.

Неведнъж съм чувал твърдението, че да се разпространяват безплатно книги е комунизъм, а при капитализма всичко е платено. Това обаче е плитка лъжа. При капитализма човек печели от находчивост, предприемчивост и най-вече смазващи количества личен труд. Система, при която веднъж придобиваш някакви права, и оттам нататък черпиш без или почти без труд рента от тях во веки веков, се нарича феодализъм.

Често се твърди, че авторите искат произведенията им да бъдат продавани, а не раздавани. Звучи логично, но също е лъжа. Авторите искат да живеят приличен живот, но искат и да са популярни. И не познавам автор, който с чиста съвест ще затвори сайта на слепите, защото не си били платили авторските права – това, което преди 5 години направи КК “Труд”. Такъв автор би бил леке и позор дори за близките си. Точно както наследниците на някои български класици, които подкрепиха акцията на “Труд”, са позор за паметта на родителите си. Нито познавам автор, който ще обяви читателите си за престъпници – ако го направи, ще заслужава да остане без тях. Да видим после колко богат ще е.

В Интернет пространството е пълно с каузи. Всички те биват коментирани, и срещу всяка има негативни коментари. Имало ги е срещу събирането на помощи за болни деца, срещу приема на емигранти, преследвани в страните си, срещу богатството и охолството за хората… Единствената кауза, която на практика не срещна опозиция, беше подкрепата за chitanka.info. Зад нея застанаха на практика всички коментиращи, дори тези от книгоиздателския бизнес. А това е гласът народен – а именно, че този сайт е по-полезен дори от помощта за болните деца. И че затварянето му е по-грешно и незаконно от всичко друго, обсъждано в Интернет.

Често се твърди, че в този спор от едната страна са читателите, а от другата – авторите. Това е лъжа, която трябва да бъде опровергавана винаги, без умора и без отстъпление. Над 99% от творците на съдържание са на страната на читателите. На тази страна са и немалко от издателите, въпреки че привидно са ощетени. Все по-очевидно става нещо просто: от едната страна всъщност са читателите, творците и някои издатели, а от другата – големите прекупвачи на права. Иначе казано, барикадата е между хората на книгите и хората на пачките. И причината тя да е там е проста – хората на пачките в ерата на Интернет са излишно звено, паразити на гърба на хората на книгите. И го разбират както те самите, така и все повече и от хората на книгите.

… Изписах доста. Време е да дръпна завесата, за да се види какво има зад нея.

Хората на пачките смятат електронните библиотеки за свой конкурент. Не защото подяждат продажбите им – хората на пачките знаят, че печелят от рекламата от електронните библиотеки повече, отколкото губят от тяхното разпространение. Свободата на електронните библиотеки лишава хората на пачките не от пари, а от нещо много по-скъпо и примамливо – власт. Властта над новото, интелектуално пространство. Възможността то да бъде парцелирано на феоди, и превърнато във феодална собственост, която носи без особен труд ренти. И възможността създателите му, творците, да бъдат в това пространство просто крепостни селяни.

Хората на пачките се надяват, че когато свободните библиотеки бъдат затворени, хората ще се наредят на редичка пред хартиените и електронни книжарници, и ще заизливат в джобовете им реки от пари. Реалността обаче е съвсем различна. Хората вече са започнали да се отучват да четат – просто ще продължат. Докато не се стигне дотам тези, които четат книги, да биват смятани за луди, и да останат шепичка сред милионите. За известно време задължителното изучаване в училище на класици със старателно надценени авторски права ще крепи положението, след това ще рухне и то. Българите ще се превърнат в световния еталон за безкултурие и необразованост.

И тогава печалбите на хората на пачките ще секнат. За тях това няма да е голяма беда, те никога не са изпитвали особена привързаност именно към книгите. Ще станат хотелиери, мандраджии или ТИР-превозвачи. Но авторите и преводачите тогава вече наистина ще стоят гладни. Не защото произведенията им са масово крадени, а защото хората са отучени да потребяват произведенията им. А това няма как да бъде променено за година или две. Да научиш хората отново да четат е много по-трудно, отколкото да ги отучиш. Тогава е, когато българската култура ще бъде унищожена и като потребление, и като творчество.

В крайна сметка, за творците посегателството над свободните библиотеки е толкова мъдра постъпка, колкото да си подпалиш къщата, за да се стоплиш зиме. Отначало наистина ще ти е по-топло, дълги часове. Но после… ще имаш каквото си заслужил.

Капнал съм след днес. Но жив или умрял, ще пусна този линк. Той трябва да стигне до всеки, който обича книгите:

http://bgpetition.com/chitanka_info/index.html

Благодаря ви.

Днес МВР съобщи за последния си успех. Затварянето на сайта chitanka.info.

Цитирам съобщението от пресцентъра на МВР (съгласно закона, то не подлежи на авторски права):

Успешната операция по пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта “chitanka.info”, е проведена от спецполицаите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП, под прякото наблюдение на СРП.
Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени – Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България. При предприетите действия на покрив на обществена сграда в София антимафиотите открили сървъра, на който е поддържан интернет сайтът. Сървърът бил поставен в специална кутия и по този начин достъпът до него бил затруднен. Разследващите установили, че “виртуалната библиотека”, от която се теглели пиратските литературни произведения, е укрита в помещение на печатница в София В хода на претърсванията са иззети сървъри и компютърни системи с пиратското съдържание.
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите, чрез нелегалния сайт, който е действал повече от две години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.

Хем смешно, хем тъжно.

Смешно, защото такива сървъри се инсталират от сам човек в свободното му време за два часа, и се наглеждат (ако си съвестен) за 15 минути на ден. Не съм се интересувал кой точно поддържа chitanka.info, но ако са били шестчленна престъпна група, ми е чудно какво са правили петимата от нея по 24 часа на ден, а шестият по 23 часа и 45 минути.

Едно е сигурно – надали са сканирали и качвали книги. Първо, 600 книги на месец от 6 души значат по 100 книги на месец, или 4 книги на работен ден. Почва да става ясно какво са правели шестимата, но не по 24, а поне по 100-150 часа на ден… Естествено, че се подигравам. Тези, които качват книги в Читанката, са много повече. Аз съм един от тях – качил съм в нея всичките си разкази и преводи. Много мои познати писатели и преводачи също са качили своите творби. Така че чакаме ГДБОП да дойде да ни арестува. Няма да е по закона, но какво ли от това, което те вършат, е? Да сте ги видели да арестуват примерно наркодилъра на училището, в което ходи детето ви? Не, естествено. Никой лобист не плаща за това.

(Още не съм забравил как затвориха сайта за книги на слепите. С аргумента, че ако администраторът му (също сляп) толкова добре знае какво пише в закона, те ще го арестуват, пък той нека си търси правата в съда…)

Че били открили сървъра на покрив на обществена сграда, и че той бил поставен в специална кутия, също не ми се вярва, на фона на останалите лъжи. Всеки, който различава компютър от компот, знае какво ще се случи на сървър, който е на покрив, при първата буря или дори дъжд. (Всъщност, не съм сигурен дори дали са открили сървъра – преди месец качвах на него едно мое разказче, и ако съдя по IP адреса, не беше в България. Чудя се дали всъщност изобщо са конфискували нещо, което да има нещо общо с Читанката – и ако не, кой ли е пострадалият. И кои са организираната шестчленна престъпна група със строгата йерархия. Горките хора. Има да доказват, че не са камили… И най-вече има да обясняват откъде са се издържали. Защото, доколкото си спомням, Читанката беше безплатна, не показваше реклами, и т.н. Това се казва престъпник – да прави пари даже от такова нещо.)

Впечатли ме и идеята за нанесените на българската книгоиздателска дейност щети за милиони левове. Като се има предвид, че средната цена на една книга е петнайсетина лева, и от тях печалбата е три-четири лева, загуби от два милиона (минимумът за “милионИ”) означават продадени петстотин до седемстотин хиляди книги по-малко за тези две години. Доколкото ми е известно, това е далеч над общия брой на всички продадени книги в България за периода, от всички издателства общо. Това означава, че оборотът на книгоиздателствата след затварянето на сайта ще се утрои, печалбата им също, и т.н. Да си призная, не го вярвам.

А за нанесените щети на българската култура дори не ми се говори. Ако твърденията са верни, то чрез Читанката българите са прочитали годишно по няколкостотин хиляди книги повече. Старателно се опитвам да си представя как това ощетява българската култура, но не успявам. Особено пък в днешните времена, когато да си купиш книга е едва ли не капитална инвестиция, а да накараш някой, особено Интернет поколението, да чете книги е олимпийско постижение. Да унищожиш това, което го е постигнало, означава да реализираш “451 по Фаренхайт” на Рей Бредбъри на живо. Тук, в България.

Дотук смешното. Оттук нататък обаче е тъжното.

Тъжното е, че си имаме служба на МВР, която се занимава на практика единствено с обслужване на лобистки интереси. И че за обслужването им е готова да прекрачи закона. Защото Законът за авторските права гласи:

Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.

Тъжното е, че си имаме “праводържатели”, които не се свенят да премахват каквото сметнат за конкуренция чрез купуване на служби в МВР, които да нарушат закона от тяхно име. (Категорично твърдя, че става дума не за защита на нечии права, а за мачкане на “конкуренция”. Неведнъж съм виждал по форумите на Читанката горчиви изказвания как някой праводържател е поискал нещо под негови права да бъде свалено, и колко гадно е, че се налага да го свалят. Тоест, в Читанката се спазва принципът при поискване защитените от авторски права произведения да се свалят, и праводържателите са можели просто да поискат нещата им да бъдат свалени. Просто някой “мениджър” е решил, че след като той е измекяр, готов на всичко за пари, значи всички останали са такива, и му конкурират работата. Или се е досетил, че неговата съществуваща или подготвяна “Интернет услуга” по продажба на книги ще е смешна на фона на удобството и свободата на Читанката, и е бутнал една пачка “неудобният пример” да бъде измилиционерстван от Нета.)

А най-тъжното е, че ние изказваме възмущение по форуми, след което млъкваме и забравяме. Номерът минава. Съюзът на безскрупулната алчност и на платената милиционерщина вписва поредната победа. И правим поредната крачка към 2018.

Аз обаче нямам намерение да млъкна. Още по-малко пък да забравя. Днешната акция на ГДБОП е посегателство не срещу Интернет пиратството, или нарушаването на права. Тя е посегателство срещу грамотността и културата на българите, и срещу правата ни на хора в държава със закони. (Погледнете пак цитата от закона по-горе.) Ако това положение продължава, това да остана в България ще е висша степен на безотговорност пред децата ми, родителите ми и приятелите ми. Защото какво бъдеще очаква страна, в която подобни посегателства биват търпяни и толерирани?

И тъй като все пак не искам да емигрирам толкова лесно, смятам да се преборя тези посегателства да получат това, което заслужават. Към момента положението е просто и ясно до трудна за вярване степен. А именно: ГДБОП или бъдеще за България – изберете сами. Моят избор е бъдеще за България.

Смятам да поставя към всички български политици и управници избирателски ултиматум: да изберат и те бъдещето за България, и да вземат мерки ГДБОП най-сетне да започне да се занимава с организираната престъпност, а не да й изпълнява поръчките. (Защото който се бори срещу културата на българите може да се нарече издателска къща, асоциация “Българска книга”, Съюз на преводачите в България или както иска още, но за мен той е просто организирана престъпна група.)

(И още нещо. Когато затваряха сайта на слепите, се видя ясно – противопоставянето е не между писатели и преводачи от едната страна, и читатели от другата, а между писатели, преводачи и читатели от едната страна, и търговци на авторски права от другата. Повече от половината добри български писатели-фантасти, и доста преводачи са ми лични приятели, и днес чух почти всички – нямаше нито един, който да не е възмутен от затварянето на сайта, дори ако току-що беше научил от мен, че съществува, и какво представлява. Много от доводите против, които цитирам тук, чух от тях. Това, че се защитават правата на творците, е мръсна и нагла лъжа. Не й вярвайте, и винаги, когато чуете някой да я казва, го прекъсвайте и я опровергавайте категорично. Защитава се единствено лакомията на прекупвачите на права. Читатели, не се хващайте на тази въдица – огромното мнозинство от писателите и преводачите сме с вас. Най-малкото защото и ние сме читатели.)

Ако ли пък отрекат бъдещето на България в името на интересите на борците срещу културата, то аз ще им го напомня предизборно. Много пъти. С всичката сила на словото си. Редно е да получат на изборите резултата, който заслужават.

Ако заедно надигнем глас, ако успеем да бъдем чути по медиите, и ако сме готови да не забравим и да не простим това предателство, имаме шансове. Ако не – един ден децата ни ще ни благославят, ако сме емигрирали навреме, или ще ни кълнат, ако не сме успели. А думата “България” ще е известна и пословична в другите държави. Познайте с какво.

Дали ще дойде подобна “2018” решаваме ние. Днес. С действията си.

“Искате ли да разберете колко още ще живеете? Изпратете SMS на тел. ……. (еди-колко си лева без ДДС)…”

“Искате ли да научите дали гаджето ви не ви изневерява? Изпратете SMS с името му на тел. ……. (еди-колко си лева без ДДС)…

Чудя се как ли ще разберат по моя SMS колко ще живея. Всъщност, още повече се чудя как ли по името на гаджето ми ще разберат дали не ми изневерява.

Всъщност, изобщо не се чудя. Знам как ще го разберат – чрез генератор на случайни отговори. Писал съм доста такива. Само дето не съм взимал пари за отговорите. Определено не ставам за бизнес. Кой ме тури начело на фирма?

Все повече си мисля обаче, че ще взема да пусна и аз една такава SMS услуга. С прост въпрос.

“Искате ли на научите колко е вашият коефициент на интелигиентност? Пратете SMS с името и височината си в сантиметри на тел. …… (еди-колко си лева без ДДС)”

Ще мога с пълна и точна сигурност да кажа какъв е ако не точният коефициент на интелигиентност на изпратилите SMS, то поне от какъв порядък е. Така че услугата ми ще връща истинския отговор.

Напоследък ми прави впечатление, че делът на шльокавицата в българския Нет се свива. Бавно, но сигурно.

В Уикипедия отдавна вече “приноси” на шльокавица направо се трият, без значение колко ценна информация съдържат. Но и все повече форуми приемат правилото “на български – само на кирилица”. Повечето блогове са го приели отдавна. Напоследък обаче дори в чатовете шльокавицата се смята за признак на “селяния до шия”, и оправданията “ама нямам кирилица” не се приемат – ако си толкова тъп, че не можеш една кирилица да си сложиш, що щеш тук?

Последното убежище на шльокавицата засега са SMS-ите. На доста мобилни телефони все още е приключение да им сложиш кирилица, а и тя съкращава двойно полезния обем на SMS-а. Помага и че мобилен телефон имат вече и хора, което без тридневен курс надали ще могат да научат откъде се включва компютърът. Но с кирилизирането на телефоните малко по малко шльокавицата отстъпва и там.

Едно голямо предимство на шльокавицата на времето беше, че прикриваше (отчасти) неграмотността на пишещия. При положение, че няма правопис, незнаенето на правописа не е от значение. Това обаче се оказа и един от силните проблеми на шльокавицата – малко по малко на повечето хора им писна, и взеха мерки да отсяват от обкръжението си най-големите неграмотници. Най-лесният начин се оказа забраната за шльокавицата. (Когато пишеш на кирилица, неграмотността си личи твърде ясно – хем си за смях пред много хора, хем няма как да скриеш, че проблемът е в теб, и е глупостта ти. И се налага да се мръднеш да си оправяш проблема, вместо да го правиш проблем на околните.)

Това доведе до една от най-интересните страни в настъплението на кирилицата в българския Нет – социокултурната. Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи, или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм – не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.

Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил… Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като… може би не точно народ, по-скоро като общност.

А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас. 🙂

Днес по най-голямата жега пресичах центъра на града. Избирах сенчестите тесни улички, и благославях света, че там няма ново строителство. Че в квартала има и друга зеленина освен саксиите по балконите. Крачех по напечената като пещ улица, подбирайки сенките на дърветата, и си мечтаех за индивидуална капсула с климатик. И по възможност на крака, да ме пренесе през почти непроходимите за коли улици. Аз само да седя в комфорт и да блаженствам. Или дори да имам изкуствено тяло, което нехае за жегата и слънцето, и се чувства добре при всякакви условия…

Но капсула нямах, и тялото ми усещаше жегата. Оставаше ми само да се радвам и че кварталчетата имат дворове. Прикрити вътре, заобиколени отвсякъде с бетон и тухли, но все пак дворове. Зелени, тихи, спокойни… Не бързах, така че започнах да хвърлям поглед към дворовете, където можех да ги видя. Било в процепа между две сгради, било през широк портален вход. И да се наслаждавам на седналите тук-там под сянката на дърветата хора.

През тясно коридорче между две сгради, няколко етажа високо и подобно на кладенец, мярнах в един от дворовете да играят седем-осемгодишни деца. Първата ми мисъл беше неодобрителна – ах тези родители, по два часа да си пуснат децата навън на трийсет и кусур градуса! След това обърнах внимание, че дворът е покрит от короните на няколко стари липи и огромен орех, и че в него е не просто сенчесто, а едва ли не полутъмно. Когато се приближих, усетих, че оттам лъха хлад и сякаш влага. От любопитство отворих вратичката, преминах през коридорчето и огледах двора. Наистина, почти нито кътче от него не виждаше слънчева светлина. Нещо повече – над прозорец на първия етаж имаше шарен платнен навес, и от тръбички по ръбовете му струяха облаци воден прах, които се разтапяха във въздуха. В двора беше поне седем-осем градуса по-хладно от на улицата, дори на сянка.

Усмихнах се, възхитих се на изобретателния човек от първия етаж, и си взех обратно мнението за “безотговорните” родители. И се застоях минута-две, да се порадвам на играта на децата.

Мислех си как те са безгрижни, но само по моите критерии – и натоварени с тежки и отговорни задачи в своите очи. Как нямат търпение да навлязат в света на възрастните, и да играят “истински” игри. И как ние им завиждаме за безгрижието, в сравнение с нас, и за чистотата на щастието им. И за яркостта на изживяванията им, която прави всеки ден огромен и богат. Несравнимо по-богат от дните на нас, гмурналите се в тъмния тунел на възрастността.

В съседното каре забелязах интересна гледка. Петдесетинагодишен мъж с подстрижка и осанка на военен старателно прекопаваше градинка под прозорците на една от сградите. От палещите слънчеви лъчи го пазеше единствено стар каскет. Дори от моето място виждах, че направо е облят в пот, но въпреки това с военна дисциплина продължаваше грижливо да копае. Мислено му свалих шапка, усмихнах се още по-широко, и си продължих по пътя.

И внезапно двете картини се сляха в ума ми в една. Веселото “Ти хвърляш!” на децата, и мълчаливото упорство на мъжа. Тяхната радост от постигнатото в играта, която играеха, и неговото задоволство от обърнатата под горещите лъчи на слънцето рохка пръст. Подсилени и подхванати от сетивния поток, от яркото слънце, от жегата. Натоварени с усещания, с борба и удовлетворение. Преодоляващи всеки своите трудности, постигащи всеки своите победи.

Живеещи. Трудно, но щастливо. Щастливо именно защото имат трудности, които да преборят. Пречки, които да преодолеят, в света наоколо, или вътре в себе си. Цели, които да постигнат в схватката с трудностите – защото цели, които се постигат без борба и труд не са цели, а налични дадености. И защото щастието идва от успехите в борбата. А без него няма живот. Има просто съществуване.

И след това си представих как прекосявам града в климатизирана капсула, която върши всичко вместо мен, и ме отгражда от несгоди. Или в изкуствено тяло, което може същото. Създадени от технологии, далеч надвишаващи днешните. Технологии, за които мечтаем, както деца мечтаят за света на възрастните.

Но и донесли със себе си отговорностите, които идват с могъществото. Сурови задачи, безкомпромисни планове за действие, точни изчисления кога как е правилно да се постъпи. Превръщащи своите носители във възрастни, пред които днешните възрастни са безгрижни и щастливи като деца. Изпиващи и отнасящи яркото в живота ни, детското, човешкото. Понесли ни през далеч по-тъмен и пуст тунел. Подменящи живота ни със съществуване.

Сигурно ще дойде ден, когато ще постигнем тези технологии, а те пък ще ни направят такива. Сурови, делови, претоварени с отговорности и задачи, математически точни. И далеч по-малко чувствителни, щастливи и живеещи, а не съществуващи… Сигурно ще мислим за днешните времена каквото днес мислим за Средновековието – време на единични гении и на масова мизерия, на опустошителни епидемии и нелепа смърт от смешни днес болести, на оцеляване до зряла възраст на едно от три-четири деца. Но и на духа и мъдростта, така липсващи в днешния високооборотен, машинен, пълен с неща за еднократно използване свят… И ще сме хем щастливи, че не живеем днес, хем ще завиждаме тайничко на живеещите днес. За това, че не просто съществуват, а живеят.

За момент в главата ми кръжаха галактики, формули и числа. След това се отръсках – наоколо хвръкнаха капки пот – и се усмихнах. Вдигнах глава и си продължих по пътя.

Нека пече, колкото иска. Един ден, когато дойде време да си тръгна оттук, или някаква друга причина за равносметка на живота, ще си припомня днешната жега, и усмихнатата ми крачка през нея.

И ще знам, че съм живял.

Преди няколко дни пуснах тук запис под името “Едната от страните” – мой разговор с палестинец. А днес намерих като коментар пуснат линк към един превод в блога на Комитата, който спокойно мога да озаглавя “Другата от страните”.

Да си призная, статията на Латинина ме погнуси. Наистина впечатляващ набор злобни измислици. Като се почне от това, че израелските войници били въоръжени с пушки за пейнтбол (а активистите – облечени в бронирани жилетки и с очила за нощно виждане), мине се през световната правозащитна конспирация, решена да унищожи свободата, истината и светлината на света, и се стигне до откровения в стил “като в Газа нямат цимент, толкова ли са тъпи да не почнат да си го произвеждат”. Сещам се за “Като нямат хляб, да ядат пасти!”… Но не в това е работата. За всичко ще се намери кой да го плюе.

Лесно е да се изтълкуват тези два записа като “добрите араби срещу лошите евреи”. Един момент. Юлия Латинина откога стана еврейка? Поне аз доколкото знам, още не е. Така че тълкуването в стил “араби срещу евреи” е търсене под вол теле. Дори ако не е умишлено.

Истината е, че и от двете страни на арабско-израелския конфликт има както свестни хора, които искат мир и зачитане на другите, така и продавачи на омраза, чието благоденствие цъфти единствено върху трупове. По една случайност аз попаднах на свестен арабин, и на продаваща омраза статия, която в конкретно този случай подкрепя по-скоро израелската страна. Напълно възможно беше да се случи обратното, и щеше да остави в търсачите на “коя нация е по-нашичката” обратното впечатление. А положението си е все същото.

Истината е, че в този конфликт, както и в почти всеки друг, свестните хора от всяка нация се избиват взаимно за хатъра на продавачите на омраза. А продавачите на омраза от всяка страна държат свестните откъм тях за гушата с помощта на продавачите на омраза от другата страна. Като им ги показват, и им обясняват, че от другата страна всички са такива, че стават само за избиване…

Истината е, че както и почти всеки друг конфликт, и този всъщност е конфликт между съюзените продавачи на омраза от двете страни, и свестните хора, отново от двете страни. И че в него засега уверено побеждават продавачите на омраза.

А победата им е съградена върху лъжата между кого всъщност е конфликтът. Затова тази лъжа трябва да бъде опровергавана винаги, при всяка възможност. Защото когато едната “страна” победи в конфликта, нейните продавачи на омраза ще имат нужда от нови врагове, и от нови трупове, за да процъфтяват. И рано или късно и вие ще се окажете сред враговете им, без значение колко сте ги подкрепяли. Тяхното процъфтяване винаги ще им е по-ценно от живота ви.

Лъжите на продавачите на омраза обикновено са съградени върху демонизирането на “другите”. Вижте ги тези мюсюлмани, техният Коран казва неверниците да приемат исляма или да бъдат убивани. Вижте ги тези евреи, тяхната Тора казва, че те са избран народ, и трябва да третират другите народи като добитък. Вижте тези американци… Вижте тези руснаци… Вижте тези турци… Вижте тези гърци… Вижте тези българи… За да не минават тези лъжи, трябва да бъде казвано високо и ясно – всеки народ и вяра си имат шепичката луди, но огромното мнозинство са свестни, разумни и човечни хора. Не даваш ли храна на техните продавачи на омраза да те изкарват престъпен психопат, свестните там ще ги победят.

И ще направят малко по-лесна победата на свестните и тук, където си. А това е от голямо значение. Веднъж го бях сънувал, казано директно – “ако преди петдесет години бяхме насочили вместо към оръжия и смърт същите средства и сили към наука и прогрес, сега сигурно щяхме да сме безсмъртни”. Това е много по-голяма загуба дори от безбройните загинали за тези години…

Дано имаме щастието да разпознаваме винаги навреме лъжите на продавачите на омраза. И дано имаме мъдростта винаги да ги опровергаваме, и излагаме на бял свят, и да отпращаме посрамени разносителите им. За да не цъфтят отново и отново върху труповете на безброй свестни, чудесни, разкошни, уникални и неповторими истински хора.

И за да не цъфтят един ден върху нашите трупове. Или върху тези на децата ни.

20.2 From time to time, Google Chrome may check with remote servers (hosted by Google or by third parties) for available updates to extensions, including but not limited to bug fixes or enhanced functionality. You agree that such updates will be automatically requested, downloaded, and installed without further notice to you.

20.3 From time to time, Google may discover an extension that violates Google developer terms or other legal agreements, laws, regulations or policies. Google Chrome will periodically download a list of such extensions from Google’s servers. You agree that Google may remotely disable or remove any such extension from user systems in its sole discretion.

За мен решението в такъв случай е просто – съответният софтуер моментално получава “черен печат” за компютрите, на които работя, и за които отговарям. Даже Microsoft Windows EULA е по-малко нагъл и безпардонен.

По-тъжно е, че Google все по-решително изоставя принципа “don’t be evil”. Да, това е неизбежно. Интересите на корпорациите са различни от тези на хората, точно както интересът на дребните пухкави животинчета е различен от интереса на тиранозавъра. Рано или късно се очаква това да се случи.

Защото корпорациите рано или късно забравят, че именно хората ги издигат или пращат в забвение. Google се издигнаха толкова именно заради принципа “don’t be evil”, и вдъхновените от него поддръжници и служители. Изглежда обаче е дошло време на етапа “пази боже сляпо да прогледа”. На налагането на зли EULA, на разработването на затворени “отворени” операционни системи от типа на Андроид (да, Стив Джобс е прав по въпроса, ако и да е още по-малко стока). И вероятно на още нови стъпки.

Всъщност, тази еволюция не е нова. Още Рим постига най-голямото си величие, когато става империя – но основите и силата на тази империя са съградени от републиката. Тя е, която прави Рим екуменален лидер в моралното превъзходство, и превръща фразата “civus romanus sum” (аз съм римски гражданин) във върховна гордост. А това морално превъзходство е, което привлича в Рим най-добрите умове отвсякъде. И умовете от несравнимо по-културната древна Гърция започват масово да се преселват в Рим, и да се прехранват от даване на уроци на тъпите римлянчета. За да възпитат бъдещите пълководци, юристи, учени на Рим…

Империята отначало впряга силите на създадената база, и лапва почти целия екумен. Но загубва моралното превъзходство, и умовете и силите започват да изтичат накъдето попадне. Или вместо в защита и за слава на Рим да се борят едни с други. Или дори просто да пребивават в апатия вместо в творчески ентусиазъм… И така, докато поредните варварски племена не превземат изгнилата докрай империя. И не настъпва хилядолетно Средновековие.

Това е пътят, по който върви сега Google. Империята все още е само повей преди буря, но листата вече шумят характерно. Може би ще има затихвания, но уви, не вярвам превръщането в империя да ги подмине. Ще станат могъщи, ще прилапат огромен дял от ИТ света. Но и ще станат мразени като Майкрософт, ако не и повече. Докато не започнат да западат, както запада сега Майкрософт.

Въпросът е какво ще стане с нас, потребителите, когато Империята пристигне. Apple от няколко години насам вървят по същия път, и то още по-решително не само от Google, но и от Майкрософт. Като управленец Стив Джобс е буквално исторически двойник на Сталин – никак няма да се учудя, ако до десетина години Apple се превърнат в синоним на “империя на злото”… Какво ни остава?

Едното, което ни остава, е съпротивата. Категоричен бойкот на всички стоки и услуги на Google, които носят подобни EULA, все още би могъл да ги спре, и може би дори да ги върне отново към пътя на бъденето не-зъл. Уви, това надали ще се случи – отдавна съм се отказал да вярвам в разумността и прозорливостта на масовия потребител. А подобен бойкот иска именно тези качества.

Другото, което ни остава, е подкрепа за свободния софтуер. Защото именно той дава свобода от подобни напъни, или поне създава условия за нея. Това, че Chrome е свободен софтуер, прави много лесно някоя фирма, или дори група ентусиасти, да изреже от него каишката на Гугъл, или да я снабди с “ръчка” и откъм потребителя – да му даде възможност да одобрява какво да стане и какво не. С несвободни софтуери това е невъзможно.

А за да има кой да върши такива неща, е полезно да подсигурим за свободния софтуер и друга корпоративна поддръжка. Може би не на един свръхгигант, а на голям брой фирми среден размер – това е далеч по-малко рисковият вариант. Пак тези фирми биха могли да правят и финансират и иновации в свободния софтуер. Това може да осигури в неговите рамки експлозивното развитие, което наблюдавахме в разнообразието на софтуера за персонални компютри, преди Майкрософт да стане де факто монополист. И така да си извоюваме, в икономическо сражение, свободата.

(Да си призная, и мен ме мъчи сериозно идея за 3D среда, оптимизирана за сетивно ориентиран терминал. Би била оптимална в диапазон от монитор, слушалки и джойстик, та чак до пряк неврален вход-изход. И би била далеч по-удобна и привична, и изискваща по-малко обучение, от сегашните среди, дори графичните. Но нямам времето и силите да я реализирам… Нищо. По-нататък може и да смогна. Ако някой друг не смогне преди мен. 🙂 )

Известно време се чудех кой е най-подходящият начин да реагирам на историята с корабите с помощ за Газа и израелската намеса. Днес съдбата ме срещна с един човек, разговорът ми с който ми се струва подходяща реакция.

С уговорката, че той реално е едната от страните. Ако получа и от другата страна аргументи, с удоволствие ще пусна и тях. Нека хората решават сами.

– Здравей, Ахмед! Как върви алъш-веришът?

– Добре е, благодаря. – Ахмед оставя кашона със стока и ми подава ръка. – Пак еднократни салфетки и чинии?

– Да.

– Мога ли да ти помогна с още нещо?

– Ако имаш случайно памперси за възрастни. Знаеш, старост-нерадост…

– Памперси, не. – Ахмед тъжно поклаща глава. – Китайците не внасят. Засега. – Смигва ми. – Имам телефона ти, ако намеря, ще се обадя… – Той внезапно наостря уши и усилва радиото. Заслушвам се и аз. Новини за историята около корабите за Газа.

Наскоро Стивън Хокинг предупреди в едно интервю да не търсим извънземни толкова енергично. Защото срещата може да не се окаже никак приятна за нас. Както примерно се е оказала неприятна за американските индианци (и още доста други местни населения) срещата с европейците.

Не можах да запомня точни подробности, но Хокинг предположи възможността ТЕ да пристигнат на космически кораби от други светове, чиито ресурси вече са изчерпали, и да ни завладеят. Което вероятно звучи като кошмар наяве на доста хора. На мен обаче ми изглежда нелогично – да докараш от друга звезда космически кораб със значителна военна сила изисква ресурси от порядъка на наличните в Слънчевата система. Ако ги имат, за какво сме им? Какво ще спечелят, ако ги похабят, за да получат пак толкова?

Затова и мисля, че Хокинг греши. (Дори и великите понякога грешат.) И имам нахалството да смятам, че съм по-прав от него. Проблемът е, че това, което имам предвид, е очевидно – но след дълги и скучни обяснения… Нищо, ще се пробвам. На който не му е интересно, винаги може да спре с четенето дотук. 🙂