През 193… забравих точно коя година, състоянието на ръката на Сталин се влошава сериозно. Не зная дали го знаете – дясната му ръка е била с тежък неврологичен проблем, почти изсъхнала, и дори в най-добрите си моменти едва е държала лулата. Да го прегледа веднага е извикан най-прочутият съветски невролог (а и психиатър). (Уви, и неговото име ми се губи в момента някъде… поуморен съм.)
След двучасов преглед лекарят казва няколко успокоителни думи, предписва лечение, и след излизането си заявява на членовете на Политбюро, че иска веднага да бъде свикано спешно заседание на Политбюро, без Сталин да знае за това, и че има да им каже нещо много важно.
Заседанието е насрочено същата вечер, и политбюровци очакват с горещо нетърпение да чуят скоро ли ще умре Вождът. Вместо това обаче чуват съвсем друго: