Grigor Gatchev - A Weblog

Днес успях да си вдигна малко главата и да прочета няколко новини.

Май трябва да възнобвя вестите от Абсурдистан.

—-

Министърът на културата призовал театрите да направят акция за събиране на пари, за лечение на болния Велко Кънев. Мигам на парцали.

Няколко часа по-късно пристига изявление от съпругата му, че Министерството на здравеопазването и Столична община отпуснали парите. Но все пак благодари.

Прав беше Радой Ралин – “не ме е страх от министъра на културата, ами от културата на министъра”…

—

Заглавие из новинарски сайтове – “Бойко Борисов забрани Коледните празници”

Очакваше се, мисля си. Китай забрани на Далай Лама да се преражда без разрешение от властите. Бат Бойко няма да падне по-долу, я. Че и за разрешение не се споменава – очевидно няма да има. Горкият Исус.

От новината вече се разбера, че ставало дума само за празнуването на Коледа по кьорсофри, платени с бюджета на данъкоплатеца. Това вече ми звучи малко по-реалистично. И полезно. Крайно време е да почнем да се сещаме, че държавата е, за да ни слугува, а не за да й слугуваме ние. (Ако, разбира се, ще сме граждани. Ако ще сме поданици, може всичко. Ако ще сме добитък – също.)

А дотогава пак ще скланяме Радой – “не ме е страх от културните журналисти, а от културата на журналистите”…

Днес получих официален е-майл от Регистър.БГ. Когато го прочетох, подскочих.

Преди три години няколко идеалисти създадохме сдружение, което да регистрира кирилския домейн от първо ниво “.бг”. Бяхме похвалени за това от много обикновени хора (и наругани от този-онзи). Въпреки това го направихме.

Лицензирахме технология от създателя й – I-DNS (това е фирмата, създала всички не-латински домейни по света – китайския, корейския и още десетина в процес на разработка). Сложихме неймсървъри. Убедихме куп провайдери да го поддържат. Започнахме дори да продаваме домейни в него (ICANN бяха заявили категорично, че ако домейнът не демонстрира комерсиална жизнеспособност и рентабилност, няма никакви шансове за одобрение). Изтрихме купища прагове, за да събираме писма в подкрепа на идеята пред ICANN. Извихме до дупка ръцете на I-DNS, за да подсигурим, че този домейн ще се контролира единствено от и в България. Ходихме къде ли не по какви ли не форуми, за да обясняваме на кого ли не колко е важно за България да има свой домейн на своя език… Да не изброявам. Иначе никой няма да изтърпи да дочете.

И през цялото това време хората от Регистър.БГ бяха в челните редици на тези, които ни обясняваха, че:
– такъв домейн няма никакви шансове да бъде утвърден от ICANN
– и слава богу, защото той е ужасно вреден
– и затова е крайно, отчаяно нужно и задължително веднага да спрем с тази глупост!
– (най-малкото защото Регистър.БГ се принуждава да отхлабва драконовските правила за .bg)
– (а нищо чудно дори да се наложи да намалява цените си, за да се изравни с американските)

Малко по малко надделяхме. Преборихме всички пречки. Сготвихме трапеза, за която намерихме продуктите в пустинята, с голи ръце. Сложихме я за всички, при разкошно съчетание от свобода и порядък…

За да открия сега, че Регистър.БГ (и в частност Драгомир Славов) подемат кампания да убеждават хората, че:
– такъв домейн още не съществува
– Регистър.БГ обаче ще го създаде
– и ще го управлява еднолично, точно както прави с .bg!

Съжалявам, ама няма да мине. Непочтеността трябва да има някакви граници.

Когато участвах в борбата за .бг, не съм си мислил, че непременно ние ще го администрираме. Бях съгласен на когото и да е, за да се подиграва повече Регистър.БГ с условията и цените си на цяла България…

След това писмо си променям мнението. Домейнът .бг ще се администрира от Унинет. Точка.

Ето и отговора ми на въпросното писмо:

—-

Уважаеми г-н Славов,

Българският интернационализиран домейн от първо ниво с код “.бг” беше създаден преди почти 3 години от Сдружение “Унинет”. Именно това сдружение се пребори България да бъде включена в списъка на страните, чиито интернационални домейни от първо ниво да бъдат одобрени от ICANN.

Да разбирам ли, че в момента ме каните да участвам във Ваш опит да отнемете подмолно домейна “.бг” и да си го присвоите?

Също, ако допуснем, че успеете, дали да очакваме по-нататъшно нормализиране на условията за използване на домейни в администрирания от вас “.bg”, или да очакваме връщане към условията, при които го администрирахте допреди създаването на “.бг”?

Григор Гачев

На 12.11.2009 написахте:
> Уважаеми дами и господа,
>
> Както вече сте информирани от медиите от 25.10.2009г. до 30.10.2009г. в
> гр. Сеул, Южна Корея се проведе 36-та международна среща на ICANN, на
> която „Регистър.БГ“, като регистър на домейните в областта .BG, взе
> участие в дискусиите и обсъжданията на процеса по разширяване на
> областите от първо ниво. На тази среща се взе решение да се предложи на
> Американското правителство на 16.11.2009г. да стартира процеса по
> разширяване на първичните области за интернет домейни от т.нар. група
> интернационализирани домейни от първо ниво с национален код по ускорена
> процедура (IDN ccTLD fast track). Това означава всяка държава, която има
> назначен код за първичен домейн и не ползва латинската азбука, да получи
> правото да създаде нов домейн от първо ниво, изписващ се на
> най-използваната азбука за съответната страна, като съдържа препоръчително
> два символа и отговаря най-точно за представянето на държавата. За
> България, след предварителното проучване, проведено от ICANN, е предложено
> от страна на държавната администрация и от страна на „Регистър.БГ“, това
> да бъде низа от символи, образуван от съкращението на думата България –
> .БГ. Освен това на срещата се дискутира процеса по свободното създаване
> на множество домейни от първо ниво, изписващи се на различни азбуки и
> отличаващи се от тези с национален код. С настоящото писмо отправяме
> покана до Вас да участвате в процеса по обсъждане на въвеждането на
> интернационализиран домейн от първо ниво за нашата страна и да изкажете
> своето мнение относно делегирането на регистъра за управление и обслужване
> на този домейн. Освен това Ви информираме, че „Регистър.БГ“ има пълна
> готовност, при подкрепа от страна на държавата и Вас – интернет
> потребителите, да стартира управлението и обслужването на такъв домейн
> веднага след делегацията от страна на ICANN и Американското правителство.
> Процесът по въвеждане на интернационализирани домейни от първо ниво с
> национален код се състои от два етапа: 1.Обсъждане кое двусимволно
> съчетание (низ от символи) е най-подходящо за страната ни, което да бъде
> предложено пред ICANN от нашето правителство и избор на спонсорираща
> организация, която да го представи. 2.Избор на Регистър за новия домейн.
>
> Ако желаете да участвате в процеса по създаване на българския
> интернационализиран домейн от първо ниво с национален код, моля изберете
> линка и попълнете анкетата.
> https://www.register.bg/user/open_poll.pl?poll_id=2&key=feddde447abf3ccb7a
> 12376b436fd55b&lang=bg Предварително благодарим за Вашето участие.
>
> С уважение,
> Драгомир Славов
> Управител на „Регистър.БГ“ – Регистър на домейна от първо ниво с
> национален код .BG
>
> ===========================================================================
> ===========================================================================
> ======================
>
> Dear Sir or Madam,
>
> As you have been informed by the media, from 25.10.2009 to 30.10.2009 the
> 36th international meeting of ICANN was held in Seoul, North Korea, where
> Register.BG, as the registry of the domain names in the .BG zone,
> participated in the discussions of the top-level domain extension process.
> At the meeting it was decided to propose to the U.S. Government to launch
> on 16.11.2009 the process of the top-level domain extension of the
> so-called group of Internationalized Domain Names of country code
> top-level domain via the fast track process (IDN ccTLD fast track). This
> means each country, which has an assigned code for a top-level domain and
> does not use the Latin alphabet, to obtain the right to create a new
> top-level domain, written in the most widely used alphabet for the
> corresponding country, expected to contain two characters and refers to
> the most accurate representation of the country. For Bulgaria, after the
> preliminary study conducted by ICANN, it was proposed by the Government
> and Register.BG to be the string of characters, formed by the abbreviation
> of the word България – .БГ. In addition, at the meeting the process of
> free creation of multiple top-level domains, written in different
> alphabets and different from those with a country code, was discussed.
> With this letter, we would like to invite you to participate in the
> discussion of the introduction of the internationalized top-level domain
> for our country and to express your opinion on the delegation of the
> registry for management and service of this domain. Futhermore, we would
> like to inform you that Register.BG is completely set up to launch the
> management and the service of such domain immediately upon completing the
> delegation by ICANN and the U.S. Government, in case of support by our
> Government and you – the internet users. The process of introducing the
> internationalized top-level domains with country code consists of two
> stages: 1.Discussion what two-character combination (string of symbols) is
> most appropriate for our country, which is to be proposed to ICANN by our
> Government, as well as election of a sponsorizing organization to present
> it. 2.Election of a Registry for the new domain.
>
> If you would like to participate in the process of creating the Bulgarian
> internationalized top-level domain with country code, please follow the
> link below and complete the poll.
> https://www.register.bg/user/open_poll.pl?poll_id=2&key=feddde447abf3ccb7a
> 12376b436fd55b&lang=en Thank you in advance for your participation.
>
> Sincerely,
> Dragomir Slavov
> Manager of Register.BG – The registry of the top-level domain with country
> code .BG
>

Преди час-два чух реклама за някакво предаване по БТВ. На тема “20 години от промените”, или нещо подобно.

Беше ми минавала покрай съзнанието много пъти, но всеки път ме беше заварвала абсолютно зает. И този път чоплех някакъв код, но не бях чак толкова увлечен, и чух малко повече.

Подскочих, забравих програмирането и в главата ми се завъртя ураган. Чутото се примесваше с изводи и осъзнавания така бързо, че докато се усетя, вече беше пълна каша. Повечето от фактите изпаднаха от паметта ми, избутани от нахлулите на бесен спринт изводи, а и за останалото не съм напълно убеден, че го помня точно. Но докато правех изводите, фактите още бяха налице, и усещах изводите като верни.

Рекламата включваше отрязък от предаването. И в този отрязък се казваше приблизително следното:

На 9 ноември 1989 г. Тодор Живков кани журналисти от повечето медии в резиденция Бояна. Там казва много неласкави неща за… социализма. Казва, че той е един експеримент, който се е провалил. Заявява в прав текст: “Социализмът е едно недоносче”. И добавя: “Време е за митингова демокрация”.

На следващия ден вестниците изглеждат… точно както и преди. (Това и аз го помня много добре.) Нито дума за пресконференцията на бай Тошо – нещо непредставимо тогава. В един момент почвам да се колебая дали предаването на БТВ не е мистификация, и гласът Татов не е дело на някой от имитаторите му. Само че гласът е автентичният, и наистина казва тези думи. Вероятно предаването е истина.

Само че ако това е истина, то девет десети от това, което знаем за 10 ноември, е лъжа. И истината е… това, което чуваме засега само от вманиачените на тема конспирации.

– Знаеш ли по какво ще се разбере най-напред, че рокът е почнал да се продава повече от чалгата?
– Не?
– Слави Трифонов ще стане рокаджия…

Този лаф ми го каза преди две-три години един приятел. Бях го забравил. Преди два-три дни обаче гледах по неволя част от “Стани поп-фолк звезда”. И си го припомних.

С времето започнах да мисля за Слави като за ходеща диагноза. Предимно в шеговития смисъл на думата, но уви, във всяка шега има и мъничко истина.

Развесели ме още като за пръв път си обръсна главата. Уж беше в името на протеста срещу Жан Виденов. После продължи да я бръсне, защото “имал правилен череп”. Колко му е правилен черепът не ми се коментира, моят е още по-крив. Ама толкова трудно ли му беше да си каже, че иска да скрие, че е почнал да оплешивява? Не е престъпление. Даже за телезвезда. Нито за начинаеща чалга-звезда. Какви “хранителни добавки” пиеш личи далеч не само по косата. Не ми разправяйте, че със спорт има как за няма две години от 75 да станеш над 110 кила, ако имаше как, аз щях да съм сигурно 140. (Не се безпокойте. Това, че при банално падане, на няма 45 години, строши шийка на тазобедрена кост, означава, че ги е спрял. Даже доста рязко. Браво на него.)

Развесели ме и директното отиване към чалгата, защото там има повече пари. (Още повече че неговите чалги не бяха просташки. Но ми е жал за другите му песни, те бяха далеч по-истински.) И ходенето с охрана без особена нужда, и другите братовратовски изпълнения. Всеки си е башка луд.

Не ме развесели никак обаче подигравателното му отношение към постигналите нещо в музикалния жанр. Направи ми впечатление, че то рязко излиза както от рамките на хумористичното предаване, така и от рамките на общото отношение към постигналите. Когато той направи собствено шоу, отношението се засили здравата – очевидно го е наложил като политика изрично. Ще ме прощава, ама да се подиграваш така на имена като Емил Димитров и Лили Иванова… кой си ти, бе? Комплексар някакъв. Дали ще те поканят скоро да пееш в зала “Олимпик” в Париж?… Мъничко скромност в такива случаи винаги е полезна.

Мегаломанията на Слави продължи да расте. Отначало наемаше балети, но държеше на всяка цена той да е “отгоре”, и да се държи с ръководителките им както не е редно. Помня как беше засилил вокалистките си да се учат да танцуват, за да демонстрира на балерините, че Неговите хора са нещо повече. Накрая направи собствен балет, кръстен на идиотския му лаф за Магадан. Балетът е самото безличие, въпреки че момичетата са талантливи. Би ли могло да бъде другояче? Ако някоя покаже индивидуалност…

И как се държи с хората от студиото също е показателно. Не помня кога точно стана, но ми направи впечатление, че от един момент всички започнаха да го наричат “господин Трифонов”. Не първо новобранците и по-нископоставените, а всички едновременно. Дори тези, които предишната седмица бяха с него на “Слави”. Дори не съм си дал труда да питам кой точно е наредил това, и защо. Човек трябва ама наистина да е паднал току-що от Луната, за да има нужда да пита.

Когато най-сетне стигна дотам да продуцира, всички се видяха в чудо. Не можа да прилапа “Мюзик Айдъл” – направи си “Стани поп-фолк звезда”. Той е едноличното жури – не само без хора отвън, ами и изобщо без други участници. Журито Слънце, без никакви претенции за баланс и справедливост… И сложи вокалистите на състава за водещи. Хем ще пеят беквокал на кандидатите, хем непрекъснато ще се чува: “ГОСПОДИН Трифонов!… ГОСПОДИН Трифонов!…” Да се знае без чие благоволение тук слънцето не свети и тревата не никне… В “Денсинг Старс 2” му се наложи да направи компромиси, за да продуцира, но пак отхапа в полза на мегаломанията си колкото можа. Добре, че не е много – в БТВ вече си го знаят, та са се били подготвили.

Чувам немалко добри неща за Слави. Но и виждам немалко лоши. А съм свикнал да вярвам на очите си повече, отколкото на ушите. Затова и някогашните ми симпатии към него са угаснали. Заменя ги някаква комбинация от погнуса и съжаление. Слава богу, много повече съжаление, отколкото погнуса.

И се чудя дали няма да се юрне към политиката. Вече направи индиректен опит, с подкрепени от него хора. (Задачка-закачка с понижена трудност: ако бяха избрани тези хора, доколко щяха да бъдат оставени да управляват по съвест и в интереса на хората, а не този на Слави?) Не се получи. В един момент няма да се учудя да се яви и лично на избори. За много други хора бих повярвал, че го правят, за да се опитат да спасят страната и народа. За Слави обаче съм склонен към момента да вярвам единствено, че би го направил, за да позасити мъничко мегаломанията си.

Дали ще успее на тези избори? Съмнявам се. Веднъж Колюш (един много популярен френски комик) беше заплашил, че ако политиците не се сложат в ред, ще се кандидатира за президент. Социологическите проучвания показаха, че би взел между 70 и 75% от гласовете. Политиците във Франция внезапно се промениха доста, а Колюш се отказа да се кандидатира. За Слави Трифонов обаче си мисля, че ако се кандидатира, политиците няма да се променят изобщо. А пък той няма да се откаже, но не затова. Просто няма да събере водещ процент гласове, и всички (освен може би той) го знаят. Българите не умеем да си избираме управляващи, но не чак толкова.

Желая му от сърце да успее да вземе под контрол манията си да стане звезда. Станал е достатъчно. Достигнал е тавана на способностите си. Оттам нагоре… не бива.

… могат да бъдат видени като типология ето тук. 🙂

Всъщност, аз не зная колко стара е тази колекция весели портрети. Ако съдя по споменаването на “20 мегабайта MP3-ки” в контекст на “ужасно много”, е вероятно на поне 10, може би 15 години. Има обаче стари неща, които не престават да са актуални. Тя е едно от тях. Благодаря, Майк!

Сигурно повече от половината, които ще прочетат този запис, за я виждали. Но не вярвам много да се оплачат, че им е била припомнена отново.

Докато я гледах, се познах в доста от илюстрираните герои. В Пинко, Философа, на моменти в Егото и дори Отнесения, нерядко в Дуелиста, понякога в Бавачката, на моменти в Психотерапевта или даже Некроманта, а също и в Дипломата, честичко във Фена… Подозирам, че повечето интернетаджии също биха се познали в този или онзи.

Или поне галерията весели герои би им разнообразила малко деня. Което е едно от важните неща в живота.

Наскоро в мрежата се промъкна такава новина. При внимателно преглеждане обаче истината се оказа малко по-различна. Ако трябва да цитирам автора на новината (събрано от няколко негови изказвания и коментари): “Skype винаги е бил свободен софтуер. Сега ще стане и софтуер с отворен код – потребителският интерфейс ще бъде отворен.”

Казано иначе, протоколът на Skype и модулите, които го поддържат, ще останат класически затворен собственически софтуер. Само по себе си това вече е достатъчно, поне за мен, за да игнорирам остатъка от новината – тоя мач вече съм го гледал доста пъти. За негледалите го обаче ще поясня:

“Свободен софтуер” означава софтуер, целият изходен код на който е напълно достъпен за разглеждане, променяне, компилиране до изпълним код и разпространяване както човек пожелае. Skype е безплатен софтуер – разликата е огромна. Да кажем, колкото между свобода и безплатно сиренце.

Идеята е, че от Skype ще компилират само модула, който изпълнява комуникацията, като затворена библиотека. След това ще документират част от обръщенията й, и ще я връчат на общността на свободния софтуер. С надеждата, че ще се намерят ахмаци, които да й направят потребителски интерфейс за без пари, въпреки че не е и няма да бъде свободна. (Оттам и аналогията с безплатното сиренце.) Просто Skype, Inc. се мъчи да прехвърли част от програмистките си разходи на общността на свободния софтуер.

Не съм декомпилирал кода на Skype лично, така че не зная дали да вярвам на твърдението на един познат хакер, че вътре има пълноценен троянски кон, даващ на Skype Inc (и на който друг знае ключовете за достъп) пълен контрол върху компютъра ти. Но съм чоплил протокола му за обмяна, и съм се интересувал какво са разчоплили други. Една от подробностите е, че ако Интернет линията ти е малко по-добра, можеш да се окажеш в ролята на релеен сървър за неизвестен брой Скайпове наоколо – програмата го прави автоматично. Ако плащаш на трафик, на края на месеца те очаква изненадаааа! Проверил съм тази особеност лично, така че стоя зад думите си.

Друга особеност е, че протоколът за гласов обмен е шифрован не съвсем кадърно, а chat съобщенията са си на практика в открит текст. Резултатът е, че масово публикуваната реклама за “защита на комуникацията” в Skype, да го кажем дипломатично, не отговаря на истината. Личното ми впечатление е, че защитата на XMPP протокола (Jabber, Google Talk и пр.) е несравнимо по-добра. При излизане на нови версии на протоколите това може да се промени, но засега е така.

В крайна сметка Skype, както и повечето други затворени собственически програми, са прехвалени далеч над реалните им потребителски качества. Какво друго следва да се очаква от програма, написана и маркетирана от хора, които се опитват да представят като “подарък” опита си да хванат шарани да им правят части от програмата им без пари? Коректност? Правдивост?!…

По всички тези причини от много време не ползвам Skype. Не го смятам за мъдра постъпка. И аргументът “всички други го ползват” ме убеждава колкото воя на вятъра в комина. Ако на някого съм реално нужен, или пък ми е истински приятел, ще ползва Jabber, след като го ползвам и аз. Ако не иска да използва един свестен протокол на общуване, за да се свърже с мен, откъде-накъде ще очаква аз да си сложа на компютъра лош и опасен протокол, за да общувам с него? Съжалявам – не става.

Фанатик на свободния софтуер ли? Не зная. Мисля, че не съм чак фанатик. Може и да греша, и да съм.

Но знам точно какво ме е направило такъв. Програми като Skype, и подходи на техни автори като този, по повод на който пиша това.

Преди време ми направи впечатление, че българското Уикиновини е на практика мъртво. Потокът новини в него е от порядъка на една седмично я има, я не. И се замислих – не мога ли да направя нещо да съживя малко проекта?

Малко благи приказки убедиха Ели, че си струва да разреши създаваните от екипа новини в Спешно.Инфо да се пускат в Уикиновини под свободен лиценз. (Наложи се да обещая, че в новините ще има връзка към оригиналните в Спешно.Инфо – направих го с чисто сърце: статиите в уикитата са длъжни да посочват източниците си.) Похабих известно време в драскане на бот, който да може да бъде настроен да качва съответните новини автоматично. Стюардите на Уикимедия ме изумиха с некооперативността си, но Спири от екипа на Уикипедия използва лични връзки, и подсигури необходимите права (благодаря й от сърце!). Така че всичко необходимо вече е налице.

Предполагам, че първите няколко дни ще са за изпробване и настройка на системата, и че бозите, които тя ще твори в Уикиновини, ще са трудни за описване. Но се надявам, че ще имам времето да изгладя проблемите, и че в крайна сметка всичко ще е наред.

Повече ме безпокои размерът на новинопотока, генериран вътрешно от Спешно.Инфо. Потенциално той може да бъде над 100 новини дневно, но в момента сайтът купува новини от БГНЕС, които до голяма степен дублират евентуалните негови. Реално той създава от порядъка на 3-4 новини дневно, като има големи разнобои – случвали са се дни с по 15-20 собствени новини, но е имало и периоди от по няколко дни без нито една собствена новина. Надявам се обаче собствените новини на сайта с времето да се увеличат, а може би и други сайтове да подемат идеята и също да започнат да качват новини.

Най-сетне, надявам се, че захраненият Уикиновини ще започне да привлича читатели. А с читателите се надявам мъничко по мъничко да си запробиват път между вездесъщите купища вандали и спамери, като житни зрънца между купища плява, и редактори, които да качват новини в сайта. Да, българинът бяга от общественополезната работа като дявол от тамян – но все се намират “луди” (по моите критерии – нормални), които да не са заклети консуматори…

В края на краищата, все повече медии в България попадат под “здрава ръка”, и се превръщат в рупори на мафиоти. Все трябва да има някъде място, където да може да се напише истината.

Афтобиография:
…
Образование: визше
…
Патувал в: Германиа, Англиа, Франциа, Италиа
…

Представете си, че сте работодател, и това е автобиографията на кандидат за работа при вас. На длъжност, която предполага, че той ще комуникира писмено с други хора. Какви шансове му давате да получи длъжността?

Аз въобще не бих го викнал на интервю. Други работодатели може и да са по-либерални. Но не мога да си представя фирма, която би назначила такъв кандидат на длъжност, изискваща завършено средно образование. (За висше изобщо не коментирам.)

На по-възрастните може горният цитат да изглежда смешен. И аз едно време не можех да повярвам, когато ми казваха, че има завършили колеж американци, които не могат да намерят държавата си на картата. Само че като погледна съвременните български ученици, и ми е трудно да повярвам, че средният завършил колеж американец ще може да намери държавата си на картата.

А истината е, че средният завършил колеж американец обикновено не само се справя с карти, но и бие като култура и познания повечето завършващи към момента български висшисти. За правописа изобщо не говоря – тук вече са редки абсолвентите, които могат да напишат по-дълго изречение без правописна грешка. И съвсем не говоря за уменията за писане на есе, за логически и рационален анализ, за способност за изложение… Към момента дори ВУЗ-овете ни произвеждат, средностатистически погледнато, занаятчии с основно образование. А по-ниските степени училища – неквалифицирани общи работници.

За бой тук са основно родителите. Те са, които разхайтват децата си в ученето, но натискат учителите да им пишат отлични оценки. Без да се и замислят, че като се явят децата им после на интервю за по-свястна работа, ще излетят с шут. И че след няколко десетки такива излитания може и да се сетят каква е работата, ама каквото не е научил навремето Иванчо, Иван няма да го научи лесно. Ще са направили на децата си мечешка услуга за чудо и приказ… Вместо да идат в училище и да кажат на учителя: “Не слуша ли моят маскара, смъквайте му гащите и му нашарвайте задника пред всички. Да му е за поука. Ако някой ви каже нещо, аз съм ви помолил – и в съда ще дойда да ви подкрепя, ако е нужно!”. И да си държат “Мамино детенце” на Каравелов за настолна книга. Че да не възпитат поредния Николчо.

За бой са и учителите. Или, по-точно, за бой са всички правителства за последните 20 години. Ако всеки етап от образованието завършваше със задължителна матура, оценявана централно и анонимно от учители от следващия етап (за ВУЗ – според процента възпитаници, намерил си работа по специалността в тримесечен срок), и ако училищата получаваха бюджети за заплати съобразно показаните от учениците резултати, нещата щяха да изглеждат иначе. Вместо да пищят, че законът не им позволявал да се скарат на децата, учителите щяха да носят в час дряновици. Като едновремешните килийни учители, обучили възрожденците ни. И щяха да обясняват право в очите на родителите, че ако искат да възпитат тъпанар, да си потърсят друго училище. Че те няма да си хабят името и авторитета с нечий принц или принцеса… Ама изглежда някой има изгода децата ни да са тъпи и безграмотни. Или не му се кара със свикналото вече на смрадливо блатно съществуване учителство и родителство.

Не вярвам скоро да дойде правителство, което да почне да плаща на учителите според резултатите от работата им. Най-малкото защото три четвърти от учителите у нас ще стигнат до гладна смърт, преди да им дойде акълът в главата. Но който е родител няма накъде да мърда – чадото си е негово доживот. Затова бих посъветвал всеки да не мисли за грамотността по принцип, а за грамотността на конкретното си, собствено дете. Да не се налага вместо то да го храни и гледа на стари години, той да трябва да се напъва да го храни и тогава.

Тук е една от причините да уважавам американците. Основата на обществото им е, че длъжни да се погрижат за теб няма. Не се ли напъваш и бориш сам и с всички сили, мястото ти е на дъното.

Че учителите ще ти обучават децата добре само ако непрекъснато ги контролираш – било чрез парите, които плащаш за обучение, било чрез гражданска активност, ако плащаш чрез данъците си. И че ако децата ти не се напъват да вземат и последната сричка информация от учителите си, позорът си е лично твой, и си го заслужил отвсякъде.

Че точно същото важи за лекарите, политиците, полицията, военните и абсолютно всички други обществени служби. Те получават заплатата си от твоите данъци – значи са твои служители. Който чака на съда, прокуратурата и “общественото мнение” да ги сложи на място, е идиот, който сигурно чака и Дядо Коледа да донесе подаръци на децата му. Какво мнение за него и отношение към него може да има нормалният човек?

Всичко това създава култура, в която се цени активността и борбата за своето. Там никой не пише по блогове, че хора, които си дават зелника да го яде друг, са добитъци – точно както никой тук не пише по блогове, че водата е мокра. В същото време, всеки знае колко трудно е да постигнеш каквото и да е, и колко сам си, когато си закъсал. Точно по тази причина там да спукаш гума на магистралата значи до пет-десет минути да са спрели поне няколко желаещи да ти помогнат, просто защото имаш проблем. И ако си инвалид, всеки ще си отдели от времето и силите, за да ти помогне.

Да, и хората, и системата там си имат купища недостатъци. Но ако трябва да избирам къде бих искал да се родя, няма да се поколебая и секунда. Дори ако там е бедна държава, а тук – богата: при тези условия ролите много бързо ще се разменят.

Уви, човек не избира къде да се роди. Може да отиде другаде – като гледам мнозинството тук, не мога въобще да се сърдя на избягалите по-далече. Но още повече според мен може да се опита да се пребори за това-онова.

Пък дори само да научи децата си (а често и себе си) на малко повече грамотност. Защото тя е добра илюстрация за всичко останало.

Чухме безценният ни премиер да казва, че публикувалите “оня доклад” трябва да влязат в затвора, с големи присъди. Иначе това не било държава, а не знам какво…

На времето имаше едни задачки: “Имате вляво една колонка от думи, и вдясно една колонка от думи. Подредете думите във втората колонка така, че да се връзват с думите от първата.”

И аз имам една такава. Вляво имате колонка от две думи – “САЩ” и “България”. Вдясно – други две: “държава” и “разкапана ченгесарница”. Подредете думите във втората колонка така, че да се връзват с думите от първата… Колко трудно е?

Добре де, защо “държава” слагат срещу “България” само жълтите книжки? В България разпространяването на секретна информация е наказуемо за всеки. В САЩ то е наказуемо само за служителите, подписали договори и задължения да я опазват – за всички останали то е ненаказуемо. По логиката на Бат Бойко излиза недвусмислено, че държавата трябва да е България.

Само че очите ни най-нахално го опровергават. Най-лошото е, че и не само те.

Преди четиридесетина държави предизборният щаб на Демократическата партия в САЩ беше в един хотел, известен като “Уотъргейт”. Никсън, президент от Републиканската партия, без да му мигне окото нарежда на тайните служби да подслушват демократите, и да му докладват. Дотук все едно говорим за България.

Един ден обаче историята с подслушването излиза в един вестник. Службите, пак по заповед на Никсън, моментално затварят вестника със сила и го дават под съд. На следващия ден обаче информацията е препубликувана в десетки вестници. И докато службите се опитват да им запушат устата един по един, на по-следващия ден я публикуват хиляди вестници. Духът вече няма как да бъде напъхан обратно в бутилката. Колкото и да му е неприятно, Никсън е принуден да подаде оставка като президент.

А съдът постановява, че вестникът не само има право, но е и морално длъжен да публикува такава информация. Защото медиите са начинът обществото да знае какво всъщност вършат назначените от него управляващи – запушването на устата им по същество е еквивалент на установяване на диктатура на управника, и на прекъсване на контрола на избирателите върху него. Представлява посегателство върху демокрацията, на практика равностойно на държавен преврат – да думата звучи ужасно пресилено, но е вярната. Уви.

Към момента нямам информация властта в България да се е опитала да спре медиите да не изнасят доклада. Но и енергичното търсене кой го е осветлил пред тези, които най-много трябва да го познават, и на практика пълното бездействие към описаните в него престъпления и престъпници, говорят достатъчно показателно. От действията на правителството дотук оставам с впечатление, че то се опитва да накаже информацията за корупция, и да опази корупционерите, а не обратното.

Не зная какво ще предприеме по-нататък, но с тези си действия Бойко Борисов изглежда същата стока като Симеон и Станишев. Ако не промени позицията си изцяло и абсолютно на 180 градуса, до не повече от година масовото “Осанна” към него ще се е превърнало в още по-масово “Разпни го!”. А тъй като друга надежда към момента не е останала, все по-нетърпеливото недоволство на хората вероятно ще започне да се изразява в силови действия. А започнат ли те, не бих дал пукната пара за живота и здравето на който и да е по-известен политик. И да има сурово, ще изгори покрай купищата сухо до последна искра.

И така трябва. Защото САЩ са държава – силни икономически, силни военно, богати, влиятелни, технически напреднали, и каквото още хрумва на човек – именно защото корупциите там цъфват пред очите на всички, дори ако са прикрити под печат “най-строго секретно”. Благодарение на това там политиците не смеят да крадат, разсипват и продават държавата си така юнашки, както например у нас.

А ние… си избираме сами дали да сме държава или разкапана ченгесарница. С това как ще се отнасяме към “засекретени” описания как сме крадени, разсипвани и продавани. Дали овчепослушно ще ги скриваме, или ще ги огласяваме смело, дори пред риска от репресии. Скрием ли ги, ще получим още повече репресии – просто ще са финансови вместо физически, ако това ни утешава. И ще са не само на наш личен гръб, а и на гърба на всички други българи.

Всъщност, най-точно го е казал един от създателите на САЩ. Цитирам по памет, може би не съвсем точно по думи, но гарантирам за точността на смисъла:

Който е готов да замени исконна свобода срещу временна сигурност, не заслужава, нито пък има как да получи, нито свобода, нито сигурност.

Не мога да се удържа от изкушението да го кажа по-простичко, като за българи:

Който избере свободата пред сигурността, печели и двете. Който избере сигурността пред свободата, губи и двете.

Новината на деня е плъзването на доклада на ДАНС за корупцията между политиците в медиите.

Не си дадох труда да го прочета (нямах и времето, да си призная, но това е по-малкият мотив). Вечерта го получих от няколко приятели, всеки от тях любопитен какво ще напиша за него.

Поне към днешна дата няма да напиша нищо. Не съм го чел. Най-вече защото не виждам смисъл да го чета.

Ще бъде ли образувано по повод този доклад разследване? Вече е образувано, и въобще няма да се учудя да завърши с тежка присъда.

Делото кой го е разсекретил и предал на медиите, разбира се. Някой да не би да е очаквал да е срещу описаните в него корупционери? Наивници…

Българската съдебна система обожава да засекретява делата за корупция. За да може тихомълком да ги прекрати, без ние да забележим. Пари сменят собственика си, и хоп – пладнешките кражби на някои хора се оказват секретни. Държавна тайна. Тъй де, тези хора са държавата – каквото кажат, това става… А след това те си наваксват дадените пари многократно. От нашите джобове, разбира се. Защо не? Не е луд който яде чуждия зелник…

Знам обаче, че малко по малко почва да ни писва. Ама истински, не кръчмено и подюрганно. Насочим ли трупащата се енергия в правилната посока, току-виж някой път успеем да изберем политик, който няма да играе за мафията. Ако Бойко Борисов реши да е такъв, с гаранция ще остане в българската история, а вероятно и в политиката, докато е жив. Иначе ще се присъедини електорално към охранявания преди от него Симеон.

А самият доклад… За какво да го чета? Пише ли в него нещо различно от това, което знаем всички? Ако да, си струва. Но не ми се вярва. И ще последва ли от него нещо освен затвор за който го е осветлил, и е показал документално как ни слугуват назначените от нас слуги? Ако да, си струва. Но не ми се вярва.

Добре, де. Нека кажем, че това е поредният лакмус за Бойко Борисов. И да видим.